Да те виждам
зад пързалката
Да те виждам
в гмежта на пясъчника
Да те виждам
зад къщичката на баба яга
Да те виждам
зад храстите за пишкане
Да те виждам
зад непрозрачния шум
Да те виждам
зад големите деца
Да те виждам
в твоята свобода
да те виждам
защото ме е страх.
Dave Jordano, A Childs Play Fort, Iqaluit, Canada, 2016
Искам да бъда ловец инуит
върху груби кръгли дъски и каиши краката
след усилен полярен ден уловил
малко тлъсто тюленче
Искам да съм изпосталяла след зимен сън
бяла мечка нахранила с тюленчето двете си мечета
чиято жизнеподдържаща тлъстина е на минимум
няма да изкара лятото
Искам да съм пухкавото момиче
преспало с бачкатора от квебек дошъл
далеч от дома оставил жената
за вредни към надницата
Искам да клеча в кръга
причастен в плувналото в лой
сурово месо на агнеца.
Dave Jordano, Iqaluit, Canada, 2016
Когато изведнъж се включат лампите
на детската площадка виждаш многобройни
сенки на деца върху сивия асфалт на писалката
върху листа на бележника на структурите за игра върху
ударопоглъщащата настилка на листата върху изпадалите
листа на приземяващия се самолет върху проблясващата
карта на града на изтръгнатите от здрача клони голи
под лампите изпълнено с изстиващ живот царство
на сенките на ноемврийска вечер
Редом с момчето от заложната
Строителните работници пред баничарницата
Циганките около гарата ти си
Шофьора на лимузината
Обикновено стоиш край входа
На подземния гараж случаен гражданин
Пред блясъка й кой би казал
Че ти си шофьора
Бдителния ти поглед на грижовен
Добър стопанин я пази в очакване
Да слезе господаря
Видим само в нея
И тебе шофьора на лимузината
Чакащ господаря й.
Ноемврийска неделя чувал от зебло
пригоден за раница влачен от стара жп гара
в някогашните покрайнини без връзка с метрото
покрай заложни къщи игрални зали бързи кредити
магазини за 1 лев втори употреби едно все още евтино
кръчме от славните години на битаците когато
първоначалното натрупване на капитала
беше истинска кал и прах
в зависимост от сезона
Преходна като опала
на вечер или утро ноемврийска
събота на детска площадка кенчето
брошурата първите осветени прозорци
последните комари мирис на препикан от котки
мокър пясък катерушки изоставени структури
на непонятен ритуал загинала цивилизация
деца с четири сенки под осветление
на подлез с руини
Късна игра
на ноемврийска площадка
след смяна на времето останахме
сами ровим в пясъчник с цвят на пепел
гарги прелитат в посока бакърена фабрика
Андрей Звягинцев, Нелюбовь, 2017
Сънувах танкера да гние в неподвижните води
На неделния следобед навлязъл дълбоко в реката
Някъде тук големия ръждив кораб запречил с нос
Пътния възел с туловището си жп гарата кърмата му
Опираше в панелните блокове на започващия оттатък
Коловозите някогашен работнически квартал
Круизни колоси надвиснали
Над барокови пристанищни черупки
Терминални потънали в призрачна светлина
Контейнерни терминали снемане на празни танкери
От безлюдни кейови места
Сънувах да тласкат водите
На морето гордия и луд океан империята
На съдбата lux perpetua коничната сянка робски
Кораби свободно движение на стоки услуги капитали
Хора движими вещи живо карго всичко
Което щеше да стане
Гибелен сън син на нощта
Осветена като стадион
Века на просвещението апогея
На търговията с роби богатството
Води началото си от морето
Следва процеса на мирния преход
От абсолютистки меркантилизъм към предприемачески
Капитализъм от държавно контролираната търговия
Към свободна епохата на корпорации борещи се
За права и свободи
Първия бог хранител
На америките царевицата от сащ
С генномодифицирани бицепси от стенопис
На другаря диего върху мития бетон на силозите
В трюмовете на сухогрузите преливащи от зърно
Пълнотата на рога на изобилието осигуряваща стабилен
Център на тежестта чиста неръждаема утроба излизвана
Преди и след това с индустриални водоструйки огромен жълт
Надпис на керемиденочервено лоно no smoking товара
Изсмукван в пристанището фадрома избутва
Остатъците към хобота от ъглите
Дообиране на ръка
Търговията с роби
Носи по-големи печалби
От тази със зърно някой се бои
Да възлезе до извора, но богатството
Води началото си от трансатлантическата триъгълна
Търговия обмен на стоки между три части на света златния
Триъгълник едно от логистичните чудеса на всички времена
Промишлени стоки основно текстил и ракия купуват
Евтина робска работна ръка продадена тя купува
Продуктите на робския труд захар кафе
Тютюн памук какао индиго
По-доходно дори от глобализираното соево брашно
Соевото мляко соевото сирене тофу маргарина соевия сос
Соевото кафе соевия шоколад соевия дизел соевото месо
Соевия хляб фураж за масовото отглеждане на животни
Хранителната верига се затваря
Сноп пшеница
И нож дамгата на кораба
Търговците на роби от различните велики нации
Отделните робски кораби предпочитат различни части на тялото
Този кораб слага дамгата си сноп пшеница и нож
На лявото рамо
Свободата е бунт в открито море
Неотлъчно следващи кораба акули
Скок на вярата
Зърновоз преоборудван на робски кораб
Договор за възлагане на дейности на подизпълнител
Трюм пригоден за превоз на зърно поема живото карго
Свещта гасне поради недостиг на кислород истина
Истина ви казвам ако житното зърно не умре
Остава си само ако ли умре принася
Много плод богатство водещо
Началото си от морето
Оковани по двойки
Скок на вярата път за дома
През борда решително
В гмежта от акули заедно
Колебанието на всеки един
Робство за двамата
Свободата е бунт в открито море
Търговията с роби и робството
Икономическия фундамент
На революцията
Сънувах ро-ро терминали и ро-ро кораби
По линията пасау видин и планираната линия
Виена видин
Сънувах офшор фишинг нигерия
Болкан енд блек сий шипинг лондон
И клоновете му в хамбург пирея ротердам
Сингапур и антверпен
Сънувах зърновоз преименуван
Преоборудван на робски кораб отнема
И дарява памет морето
Сякаш майка не ме беше стоварила от танкера във варна
А някъде тук големия ръждив кораб бе навлязъл дълбоко в реката
И го видях да гние в неподвижните води на неделния следобед
Тъкмо спуснаха бариерите и дълго стояхме на прелеза
Влакът все не идваше
Архитектура от шлюзове
Хъбове подключващи водите
На хоризонтално разположени
Горни и долни светове
Сънувах зърновоз
Преоборудван на робски кораб
Гибелен сън син на нощта
Осветена като ацтекско игрище
При късен мач
Logan Sandler, Live Cargo, 2016
1989-та е и Революцията е претърпяла поражение
но ние все още не го знаем.
На 22, 23 години сме.
Венци и аз вървим по улица в бяло и черно.
В края на улицата, в кооперация изскочила от филм от 60-те е
домът на родителите на Теди Радев.
Годината е 1989-та и на Теди Радев са му бръкнали в мозъка.
Жив е, Революцията е претърпяла поражение, денят е хубав
въпреки тежките облаци напредващи бавно от север прекосявайки полето.
Теди ни посреща, излегнат на дивана.
Но преди това говорим с родителите му, хора вече на възраст
господин и госпожа Катеричкови които съзерцават как гората
гори като факла кацнали на зелена клонка стърчаща в съня им.
И майката ни гледа и не ни вижда или вижда в нас неща, за които не знаем.
1989-та е и макар всички врати да изглеждат отворени
всъщност, ако се вслушаме, щяхме да чуем как
една по една вратите се затръшват.
Вратите: метални части, подсилени стоманени плочи една по една се затварят
във филма на безкрая.
Но ние сме на 22 или 23 години и безкраят не ни плаши.
На Теди Радев са му бръкнали в мозъка – два пъти! –
и един от аневризмите му се спукал насред Съня.
Приятелите казват, че е изгубил паметта си.
И тъй, Венци и аз си проправяме път сред мексикански филми от 60-те
и стигаме до изпосталелите му ръце почиващи върху коленете в жест на благо очакване.
1989-та е и е Мексико и приятелите казват, че Теди е забравил всичко, дори собствената си хомосексуалност.
И бащата на Теди казва, че всяко зло било за добро.
И навън вали из ведро:
във вътрешния двор на кооперацията дъждът се излива по стълби
и площадки
и протича по фасадите на Първа частна банка първи частен университет
които бдят в полупрозрачността над 1989-та.
И Теди почва да говори. Видимо развълнуван е.
Щастлив е, че сме дошли да го видим.
Гласът му като на птица: остър, друг глас
все едно са му направили нещо на гласните струни.
Косата му вече пораства, но още се различават белезите от трепанацията.
Добре съм, казва.
Понякога сънят е толкова монотонен.
Кьошета, непознати местности, но все в един и същ сън.
Естествено, че не е забравил, че е обратен (смеем се)
както не е забравил да диша.
Бях на косъм, казва след дълго обмисляне.
За миг ни се струва, че ще заплаче.
Но не е той, който плаче.
Нито е Венци, нито аз.
И все пак някой плаче докато нечувано бавно се свечерява.
И Теди казва: да се чупиш веднъж завинаги и говори за Вера която била с него в болницата и за
други физиономии които ние с Венци не познаваме и които той също сега не разпознава.
Чупенето в черно и бяло на филмите от 60-те-70-те.
Стефан Данаилов и Георги Георгиев Гец преоблечени като полицаи
Прекосяващи с моторите си безкрайния залез на Мексико.
И някой плаче, но не сме ние.
Ако се вслушаме, щяхме да чуем затръшкванията на историята или съдбата.
Но ние само чуваме хълцанията на някой, който плаче
Някъде си.
И Венци започва да чете стихотворения.
Чете стихотворения на Теди, гласът на Венци тъй прекрасен докато навън дъждът се излива
И Теди прошепва, че обича френските поети.
Поети, известни само на него, Венци и мен.
Момчета от невъобразимия по онова време град Париж с очи зачервени от самоубийството.
Колко му харесват!
Като на мен улиците на Мексико през 1982-а.
Бях на петнайсе и тъкмо бях пристигнал.
Бях емигрант на петнайсе години, но първото което улиците на Мексико ми казват е
че там всички сме емигранти, емигранти на езика.
О прекрасните, не възвеличени никога по достойнство, страховитите
улици на Мексико увиснали над бездната
докато другите градове по света потъват
в еднообразие и безмълвие.
И момчетата, безстрашните хомосексуални момчета щампосани като светци
фосфоресциращи през всички тези години от 1989-та до 2017-та.
Като във времеви тунел, дупката отваряща се дето най-малко я очакваш
метафизическата дупка на юношите педалчета, които се изправят
– по-храбри от всички! – пред поезията и злощастието.
Но е 1989-та и главата на Теди носи неизличимите следи на трепанация.
Това е годината предхождаща сбогуванията
напредваща като огромна дрогирана птица
по задъдените улици на махала
спряла във времето.
Като река от черна урина околовръстна на главната артерия на Мексико
река на шумоленето и плуването на черните плъхове от Парка на Свободата
словесен поток течният пръстен на квартали изгубени във времето.
И макар че гласът на Венци и настоящият глас на Теди
писклив като на анимационен герой
изпълват с топлота злощастието на състоянието ни
аз знам, че в образите които ни съзерцават с изпреварващо милосърдие
в прозирните икони на мексиканските страсти
сгушени ни очакват голямото предупреждение и голямата прошка
онова неназовимо, неразделна част от съня, който много години по-късно
ще наречем с всевъзможни имена, означаващи поражение.
Поражението на истинската поезия, която пишем с кръвта си.
И със семето и потта, казва Теди.
И със сълзи, казва Венци.
Макар че никой от трима ни не плаче.
Дизайн Венцислав Арнаудов
vs. archives 