Двойка прясно женени
Спира пред гроб.
Тя е в безупречно бяло.
За да виждам, без да ме видят
Скривам се зад колона.
Докато тъжната булка
Плеви гроба на баща си
Заниманието на несъвършения кавалер е
Да чете списание.
Дизайн Ваня Вълкова
В продължение на половин век
Поезията бе
Рая на превзетия глупак.
Докато пристигнах аз
И се установих с моето влакче на ужасите.
Качвайте се, ако искате.
Да е ясно, че не отговарям, ако слезете
Кървейки през носа и устата.
Дизайн Ваня Вълкова
Щом минат годините, щом минат
Годините и се отвори във въздуха ров
Между душата ти и моята. Щом минат годините
И аз бъда само някой обичал навремето
Същество, спряло за миг пред твоите устни
Нещастно, уморено да скита из паркове
Къде ще си ти? Къде тогава
Ще си, дъще на целувките ми!
Дизайн Ваня Вълкова
Ръст среден
Глас нито тънък, нито дебел
Големия син на начален учител
И на шивачка за всякакви поправки
Мършав по рождение
Макар и предан на добри софри
Изпити бузи
И по-скоро обилни уши
Лице четвъртито
На което очите едвам се отварят
И нос на боксьор мулат
Надвесен над уста на ацтекски идол –
Всичко това озарено
От нещо средно между ирония и коварство –
Не особено в час, нито пълен будала
Бях каквото бях: миш-маш
От олио и оцет
Кървавица от ангел и добитък!
Дизайн Ваня Вълкова
В примката на надземни тръби на топлофикация
Шоурум на великата стена охранявана от билбордове
Хранителна борса ограда от гофрирана ламарина с парцалаци
Стари предизборни плакати бензиностанция на газпром борса гуми
Ръждива вентилационна тръба да бъде твоята воля и под земята глух
Коловоз климатици накацали върху кръпки индивидуална изолация
Фиданки посадени в стари гуми зазидан училищен параден вход
Голи тухли от сгурия гол итонг жп прелез към несъществуващо
Светло минало надземен участък на метрото
Вечната форма изливана в бетон
Андрей Звягинцев, Левиафан, 2014
Ти си лесничей
Налагащ закона в тайгата
Справедливост за бракониерите
Несправедливостта за корпорациите
Любовта вечния селски скандал
На вечното бебе без баща тя
Ще пречупи гръбнака ти.
Виктор Демент, Находка, 2015
Футуристични надлези над кръгови движения
по пътя за морето ти си пътник в рехав извънсезонен
пътникопоток вкочанен от студ в соленогорчивата пяна
цял покрит с водорасли като куче лежейки безсилен
на самия край на прибоя черно е желязото в илиада
стоманено архилоховото зимно черно море
Николай Фенерски, Морската градина, Бургас, 2018
Това е кратък коментар към почти единодушната яростна атака срещу ревюто на Кирил Василев за изложба на Хубен Черкелов.
Не откривам една неясна или прекалена теза в текста на К. Василев. Пределно ясно и отчетливо се аргументира, че капиталът вече има свое изкуство и в България. Той е платил скъпо на експерти от гилдята, които срещу високи хонорари са препоръчали съотвеното изкуство като рентабилна инвестиция, а и за самото изкуство.
К. Василев в прав текст твърди, че това скъпо оценено изкуство е псевдофолклорен шит, опакаван в конвертируем попарт.
В стоковото позициониране на този изконно-глобален шит взимат участие както експертите, така и пряко държавата, държавата на олигарсите.
Вече и в България олигарсите имат свое изкуство, защитавано от експерти и Държава, ни казва ясно Кирил Василев.
Почти единодушният вой е неизбежен. Не разбирам от визуални изкуства, но К. Василев разбира. Но и без да разбирам, в литературата е същото: изконно-глобален шит, зад който застават експерти и Държава в услуга на олигархията, която държи вече да има добър вкус.
За него е платено скъпо с откраднатите пари на нашите родители и наши.
https://www.kultura.bg/bg/article/view/26964
На Александѫр Николов
За кратко стои изправен
вертикално над приземилия се кош
после започва да се накланя наляво става
плосък отдясно комерсиален призрак на дали
в пустинната февруарска равнина до бензиностанции близнаци
от двете страни на магистралата сляга се напълно перка
на левиатан вкаменелост на стотици километри от морето
сокол летящ успоредно на пътникопотока на нивото
на телената ограда най-накрая празна черупка от охлюв
на дъното на изоставен открит басейн
Атракционен балон каца в Северна Индия в местния затвор
