vs. archives

два калкана
долу разкалян паркинг
горе небесното нищо

Yorgos Lanthimos, The Killing of a Sacred Deer, 2017

Израсъл съм със страховете на мама, попска щерка, преследвана от комунягите, за софийското жителство. Татко, чужденец, нямаше право на недвижима собственост. Висяхме на косъма на хабилитацията на мама, за да не ни изгонят от сф. Мама се хабилитира и стана професор по португалска фонетика, без да е агент на дс. Не ме булшитвайте, че е нямало друг начин. От мама знам, че имаше, че има.

Чисто ново рушащо се строителство
изпрал парите на вечните блажени нов остров
на блажените на вечното утре до изчерпване
на количествата играеш в изпреварващо обживяването
запустение в сякаш току що стоварен пясък напукан
ставащ на стъклен прах дисплей отразено в детско око
междублоково пространство голямата матрьошка
на парцел вътрешна ентропия с неясно предназначение
нещо средно между затворена буренясала райска
градина и светая светих в саркофаг
от гофрирана ламарина

Einstürzende Neubauten, Sehnsucht, 1981

Празниците са опразнили софия
кучката заприличала на девойка царица
с хубави плитки от чернобяла снимка прозирните
булеварди водим всекидневната битка на детството ти
между мола и площадката по-трудна за достигане от итака
хитроумие лъжи насилие приковаване цялата цивилизация
в периметъра между пътен възел мол детска площадка
триумфа на свободата е хитруване в циклопската пещера
на трафика на стоките вкопчени във веригите
на люлката устояваме на песента на прибоя
между възела и мола

Андрей Тарковский, Солярис, 1972

Молиш за мола насила
с лъжи с разсейване стигаме
до площадката черни голи
клони окъпани в синьо играейки
упражняваш насилие прибоя
на града се отдалечава отговорност
за поемане речи за произнасяне
шум на реактивна пяна неуспешна
социализация времето е провал
край на плача люлката в почти съвършен
покой мигновено спасение мир
на всички пазаруващи

Андрей Звягинцев, Нелюбовь, 2017

Гледаме през решетките
на едновремешното футболно игрище
свежите графити по новите рекламни пейки
не сме асоциални квартални анонимни алкохолици
кръшкащи от работа работници от близкия строеж
навъртащи се педофили надрасли възрастовите
ограничения лица гледаме отвън мир и мъгла
сакатия пазач посреща младенеца.

Андрей Звягинцев, Нелюбовь, 2017

По хоризонтала границата преминава
между ударопоглъщащи каучукови плочи
и буренясал пясък дето избуява мастодонтна
въртележка като отстоянието по вертикала
между горното и долното казанче между пикаенето
прав и седнал момичешки не те касае свързвайки еоните
на социализма и капитализма от бебешка седалка
на тоалетната чиния питаш що е горното казанче
тази вертикална граница прекрачена от погледа
на пишкащо момиченце

Quentin Tarantino, Kill Bill: Volume 1, 2003

Когато те слагам да легнеш
ти си порцеланова кукла от преди
триумфа на пластмасата
френска сюита на бах
изпълнена от последния пуританин

ти си съкровище от черни коси
върху син сняг аз скъперника
страхуващ се да го докосне
целувката за лека нощ е
чудовищно разхищение.

Julia Leigh, Sleeping Beauty, 2011

Врат на бивш охранител сегашен
премиер избелен като мутренска лимузина
след края на деветдесетте роговете ти големите
бели пишки на немски войници къпещи се
в двора на герана ония ми ти чистоплътни
крясъкът ти българийо окръглена уста
на надуваема кукла гърдите ти антигравитационно
силиконово щръкнали овесена с главата
надолу пръстите на краката ти чешат
ташаците му бичи ташаци окъпани
на изток в морето на запад в отпускарския
прибой там край град софия

Max Beckmann, Raub der Europa, 1933

1. Нова социална поезия включва на първо и екзистенциално най-важно място признаването и приемането на окончателното и необратимо поражение на всеки автор в литературно поле на 10-те, който не разчита на корпоративен ресурс.

2. Признаването и приемането на поражението се мисли същевременно като единствено възможния ресурс на свободата. Само ако признаем окончателното си поражение, можем да действаме свободно в настоящото литературно поле, изцяло подвластно на срастването на държава и литература под формата на приватизация на обществен ресурс.

3. Освен социополитическа констатация на наложеното през 10-те години олигархично статукво Нова социална поезия предполага есхатологична вяра, че само крайността на този свят и княза му ни прави безвъзвратно свободни. Словосъчетанието е в основата си апокалиптично, разчита на една ярост, която катехонът на мафиотската държава и мафиотизираната литература без мафии може само да задържи, но не и да спре.

4. Нова социална поезия е безразлично към политическия цвят на апокалиптичния звяр и дистинкцията между империи на доброто и злото, с които Мирният преход успя да усмирява повече от четвърт век есхатологията на бунта.

5. Продължават напред битите, чийто антикомунизъм е на победените от червената буржоазия и на признаващите окончателната ѝ победа в преуспелите млади хора от Делян Пеевски до Георги Господинов.

6. Нова социална поезия е гледане в апокалиптичната бездна без надежда и страх към Новата Луканова зима, след която вече да няма опция за Нов Мирен преход.

7. Нова социална поезия е страстната вяра, че Мирният преход има край.