Когато времето спре
Представи си че е вечност
Поезията дъщеря ти
Не отговаряй на временни
Имейли съобщения хора гробари
Легионите ги няма от хилядолетия
Твърдата стъпка на поезията
Любовта на младенеца пребъдва
Империята на август.
Основно правило
На сценичната илюзия
Някой те дърпа за ръка
Но не можеш да откъснеш поглед
Извръщаш глава назад
Като дете забравило инструкциите
Връщаш се в ада на реалността.
Майсторите трябва да лъжат непохватните
Но защо каменоделецът
Сините якички трябва да лъжат белите
Но защо каменоделецът
Малцинствата трябва да лъжат белия човек
Но защо каменоделецът
Работникът трябва да лъже експлоататора
Но защо каменоделецът
Писателят трябва да лъже читателя
Но защо каменоделецът
Любовникът трябва да лъже влюбения
Но защо каменоделецът
Живите трябва да лъжат мъртвите
Но защо каменоделецът
Времето трябва да лъже вечността
Но защо каменоделецът?
Гробищата както обикновено вдъхновяващи
Комини на топлоелектроцентрала
Сечива около гроба като в меланхолия
Труда богослужение за наивници
Сделката винаги потвърждавана с мъжко ръкостискане
Довършителни работи като екстри на кола
Трябва да защитя честта на идиота на семейството.
Красотата е рядко състояние
Трудно е да накараш деветдесетгодишна старица
Да се изкъпе трябва да я излъжеш
Пролетна сутрин свежа като дъх на паста
От току-що измити шини на дете
Побелелия негър целува голото краче на младенеца
Пътя на влъхвите през вечно младата утрин
Педикюристката поема чудовищното стъпало фризьорката
Погалва за последно посивелия бубикопф