Колата не успя да вземе завоя всъщност
Неясно защо ти натисна до дъно газта
И излетя превъртайки се напред по дължина
В ската животинския страх изведнъж
Без видим преход се смени с пълен покой
Докато главата ти барабанеше по тавана
Заля те поток светлина и умиротворение
Когато колата спря да се търкаля
Животинския страх се завърна
За да напомни, че си жив оставаха
Десет години до раждането на ИО
Когато си се откъснал
И усещаш вече пружиниращата мекота
На настилката от борови иглички
Когато в разредения въздух се отваря
Второто дишане на абсолютното щастие
На причастността към синия неон
На планинското небе на вселенското съзнание
Как смееш да се наричаш самотен
Побой се от господа бога свой
И тичай тичай тичай тичай
Знам, че тя идва в малките часове
И ти се обаждат невъзможно рано и
Ти веднага разбираш кой и за какво
Не искаш да се събуждаш от сладкия сън
На живота не знаеш какви ги говориш приемаш
Безропотно всяко банална мерзко
Съболезнование всяка мерзка оферта
За погребална услуга всяко мерзко
Предложение за етапна рутинна помощ
Знам, че е свинщина, но мисля за ебане
Не знам защо е така, но го чувствам да става
Тя идва, аз мисля за ебане
Усещам главата си като хелиев балон
На детско парти малко преди
Да си купиш първия сутиен
Лее се твърдия алкохол на неотдавна
Легализираната кола същинска
Оргия осенена от фолиото
На надуваемите цифри усещам
Главата си като хелиев балон
И ръката ти здраво да държи връвчицата.
Дълго преди да се срещнем
В тъмнината на този свят ти
Излязла от тъмнината на утробата аз
Бродейки в тъмния лес преди
Да зърна омотана в системи
Светулката ти в кувьоза
Дълго преди да се срещнем
В приглушения полумрак на ставаща
Частна болница аз те познавах
Под отвесната светлина падаща
Безмилостно върху непречупеното
Приковано тяло на гръцкия титан
Чух името ти първо от неговата уста
На хитроумен занаятчия и провидец
Устата цедяла доскоро ругатни връз
Новия тиран новия комсомолски секретар
Новата власт на виртуалния капитал
Чух името ти първо от неговата уста
Дълго преди да се срещнем
Титана нежно като дъщеря те назова
Рогатата девойка ио
Когато ми се отдаде
Розовопръста и пухкавобуза
Ти ми се изсмя в лицето
От първи момичешки страх
Каза с очи на когото много е дадено
На когото аз съм дадена много
Ще се изиска мисли му момченце
Подарена къща назад не се връща
Когато ми роди дъщеря
Разрязана като джоб тип кенгуру
Ти ме погледна бледа от загуба
На кръв анемията на куле вече си
Казваше думата на когото много е
Дадено на когото аз съм дала
Ще му се изиска мисли му
Подарена къща назад не се връща
Когато умря, красавицата на моргата
Превърната отново в момиченцето
С луничките, които ме побъркваха
Ти премълча с недосегаемото достойнство
На алабастрова мъртва хемофиличка
Недосегаемото достойнство на далия всичко
На копеленцето склонено над теб
Подарена къща назад не се връща
Копеленце момченце най-сетне разбра
Не помня нищо в нея освен
Тялото ти в което потъвах след
Провисналата желязна пружина
Да правиш секс без да си положил
Основа на канара е шибана работа
Пише го в евангелията това беше
Построено на пясък, от който
Без да зная как ме издърпваше
Силата на мекотата на ръцете ти
Не помня нищо в тая стая под наем
В люлинска панелка на първия етаж
Трябваше наистина много да се обичаме
За да не усещаме усойността й в костите си
Преди да вляза за първи път там
Дълго ми бе писала за тъмния студ
И единствената ти приятелка брезичката
Пред прозореца споделяла тъгата ти
Не помня нищо в нея освен
Тялото ти което ме въздигаше над всичко
Без да има човешки условия за секс
Както споменах за каква радост може
Да иде реч насред провисналата пружина
На времепространствено изкривяване
От вездесъща тъмна материя, от която
Без да зная как ме издърпваше
Силата на мекотата на ръцете ти
Моята единствена родина
vs. archives 