1
Черен вятър.
Бял снега.
Вятър, вятър!
На крака стоиш едвам.
Вятър, вятър –
По целия Божи свят!
Навява вятъра
Бял снежец.
Под него – лед.
Мъчно, тежко…
Всеки пешеходец
Хлъзга се – бедничкия!
От сграда до сграда
Опнато въже.
На въжето – плакат:
„Цялата власт на Учредителното събрание!”
Бабето се мъчи – плаче,
Не мож’ разбра кво значи,
Защо е този плакат,
Такъв огромен парцал?
Колко партенки за момчетата бадева,
А всеки – бос голтак…
Като кокошка бабата
Преджапа пряспата някак си.
– Ох, Богородичке Закрилничке!
– Ох, ще ме уморят болшевиките!
Вятъра шиба!
Шиба студа!
Буржоата на кръстовището
В яката мека крие нос.
А тоя кой е? – Дългокос
Под носа си говори:
– Предатели!
– Загина Русия!
Сигурно е писател –
Вития…
А ей го и дългополия –
Изнизва се зад пряспата …
Що така оклюмал с’а,
Другарю поп?
Едно време как си беше,
Движеше с търбуха напред,
Пред народа кръстно сияеше
Търбуха навред.
Ей в астраган гу’жата
Гуши се с друга:
– Как само плакахме, плакахме…
Подхлъзва се
И – пльос – в цял ръст опъна се.
Ох, ох,
Дърпай, вдигай ме!
Вятъра весел
И зъл, и доволен.
Полите върти на балтоните,
Коси минувачите,
Къса, мачка, влачи
Голям плакат:
„Цялата власт на Учредителното събрание”…
И думи довява:
…И ние имахме си събрание…
…Ей в туй здание…
…Обсъдихме –
Постановихме:
За час – десетачка, за нощ – двайсеипет…
…На никого да не сваляме…
…Айде по леглата…
Късна вечер.
Пустее улицата.
Скитник един
Прегърбен
И вятърът свисти.
Хей, човек!
Ела насам –
Прегръдка дай…
Хлеб!
Какво ни чака!
Айде, движи!
Черно, черно небе.
Злоба, скръбна злоба
В гърдите кипи …
Черна злоба, свята злоба…
Другарю! Отваряй очите
На четири!
2
Гуляе вятъра, пърха снега.
Идат там дванайсетима.
Черни на пушките каишите,
Огньове, огньове, огньове околовръст …
Смачкан каскета, в зъбите фас,
За раирани дрешки са баш.
Свобода, свобода,
Ех, ех, без кръст.
Тра-та-та!
Мраз, другари, мраз!
– А Ванката с Катето – в кръчмето…
– В чорапа й – керенки!
– Ваненцето сега сам си има парички…
– Беше Ванката наш – стана войник!
– Ванка, кучи сине, буржоа,
– Посмей да цунеш само моята!
Свобода, свобода,
Ех, ех, без кръст!
Катето с Ванката
К’ви, к’ви ги вършат?..
Тра-та-та!
Околовръст – огньове, огньове, огньове…
На рамото – каишите на винтовките…
Революционната стъпка дръж!
Неусмирим не спи врага!
Другарю, пушката дръж без бъз!
Да стрелнем в Святата Рус –
В изконната,
В избената,
В дебелогъзата!
Ех, ех, без кръст!
3
Тръгнаха наште момчета
Да служат в червената гвардия,
Да служат в червената гвардия –
Луди глави кости да сложат!
Ех ти, горчива горчилка,
Сладко житие битие!
Съдрано палтенце,
Пушката австрийска.
За зла беда на буржоата
Пожар световен ще разпалим,
Пожар световен да кърви –
Господи, благослови!
4
Фъртуната върти, файтонджията крещи,
Ванката с Катето хвърчи –
Електрическо фенерче
Полюшва се…
Ах, ах, дий!..
Той с шинелчето войнишко
С физиономия глупашка
Вие, вие чер мустак,
Хем го вие,
Хем задява…
Ей го Ванката – широкоплещ!
Ей го Ванката – разговорлив!
Катето-глупачето прегръща,
Омайва я…
Тя отметнала глава,
Бисер зъбчета блестят…
Ах ти, Кате, мое Катенце,
Муцунке тлъстичка…
5
На шията ти, Катенце,
От ножа не зараства знак.
Под гърдата, Катенце,
Драскотина още свежа е оназ!
Ех, ех, потанцувай!
Нема спор, краченцата са хубави!
В дантелено бельо си движеше –
Подвижи де, подвижи!
С офицерите мърсуваше –
Помърсувай, помърсувай де!
Ех, ех, помърсувай,
Нека свива се сърцето!
Ти май забрави офицера –
Нима му се размина, Кате, ножа…
Що се правиш, чумо, че не помниш,
Нещо паметта ти не е свежа.
Ех, ех, освежи я,
С теб да легна положи ме!
С гетри сиви джиткаше,
Шоколад Миньон си плюскаше,
Забавляваше се с юнкерчета –
На кашици л’ мина с’а?
Ех, ех, съгреши!
Душичката си облекчи!
6
…И пак фърчи файтона срещу нас.
Лети, крещи, дере се кочияш…
Стой, стой! Андрее, помогни!
Отзаде, Петре, му мини!..
Трах, тарарах-тах-тах-тах-тах!
Възбог възви се снежен прах!..
На петите плюят си файтонджията, Ванката…
Дигай петлетата! Още един залп!..
Трах-тарарах! Ще те научим
………………………………………………………..
Как се гуляе с чуждо момиче!
Измъкна се, подлеца му! Но знай,
Сметката си с теб ще уредя!
Де го Катето? – Мъртва, мъртва е!
Главата пръсната!
Доволна ли си, Кате? – Нито гък…
Лежи си, мършо, на снега!
Революционната стъпка дръж!
Неусмирим не спи врага!
7
И пак вървят дванайсетте,
Пушчиците – зад гърба им.
Само клетия убиец
Без лице останал…
По-припряно, по-припряно
Ускорява крачка.
Кърпата на шията му замотала се,
Няма оправяне…
– Що, другарю, си невесел?
– Що, приятел, ошашавен си?
– Петре, що увеси нос?
Катето нима пожали?
– Ох, другари скъпи,
Момичето обичах…
Упояващите, черни нощи
С нея бяха мили…
– За палавата дързост
В очите пламенни,
За пурпурната бенка
На дясното рамо
Погубих я, глупак с глупака,
Погубих я в яда си…!
– Виж го, пуснал е латерната,
Женка ли си, к’ъв си, Петка?
– Искаш цялата душица
Да изложиш ти на показ? Давай!
– Я поизправи се!
– Вземи се в ръце, пич!
– Не му е времето сега
Да те дундуркаме!
За всички бремето по-тежко
Не прави, другарю!
И Петката забавя
Припряната си крачка…
Главица отмята,
Весел пак е…
Ех, ех!
Не е грех мъничко забава!
Апартаментите затваряйте,
Днес ще се граби!
Избите отваряйте –
Днес голтаците гуляят!
8
Ох, ти горчилке горчива,
Скука скучна,
Смъртна!
Аз временцето
Ще си прекарам, прекарам…
Аз теменцето
Ще си почеша, почеша…
Аз семчици
Ще почопля, почопля…
Аз с ножче
Ще бодна, ще бодна!..
Ти лети, буржоа, като пиленце!
Кръвчица ще пийна
За изгората,
За веждите й пиявици…
Упокой, Господи, душу рабы Твоея…
Скука!
9
Глъхнат шумовете на града,
Над Невски е безгласно,
Няма следа от стражар –
Гуляй, браточки, без пиячка!
Буржоата на кръстовището
В яката мека крие нос.
До него гуши се треперещ
Подвил опашка келяв пес.
Стои кат’ гладно куче буржоата,
Стои безмълвен кат’ въпрос.
И старий свет като безроден пес
Отзаде му стои, подвил опашка.
10
Нещо виелицата се развихри,
Хала вие, вие хала!
На ръка разстояние, брат,
Един другиго не виждаме!
Сняг върти въртоп надолу,
Сняг надига стълб нагоре…
– Снежна буря, свети Спасе!
– Петка! Ей, не се увличай толкоз!
От какво, кажи, спаси те
Златния иконостас?
Неосъзнат си ти направо,
Помисли, човек, с главата –
Нима ръцете ти във кръв
Не са на Катето от любовта?
Стъпката революционна дръж!
Близко е неумолим врага!
Напред, напред, напред,
Работен народ!
11
…И те вървят без свято име
Дванайсетима – надалеч.
Готови са на всичко,
Жал за нещо – не…
Пушчиците стоманèни
Сочат към невидим враг…
В глухи улички
Дет’ само халата върти…
И от пухените преспи
С мъка ще измъкнеш крак…
В очите плющи
Червения флаг.
Отеква
Стъпка отмерена.
Всеки миг ще се пробуди
Врага заклет.
И халата праши очите
Нощ и ден,
Ден и нощ…
Напред, напред,
Работен народ!
12
… Напред далеч със властна крачка
Вървят… – Кой там? Излез!
Там вятър с червеното знаме
Развихрен играе отпред…
Отпреде – смръзнала преспа:
– Кой там – излез!
Само нищ, прегладнял пес
Отзаде крета…
– Чупка, красто недна,
Че с щика ще те почеша!
Стар свят, ти, келяво псе
Ще гризнеж дървото, изчезвай!
…Зъби се – вълчица гладна –
Подвил опашка – не се отказва –
Студена кучка – кучка безродна…
– Хей, кой там? Дай отговор!
– Кой маха там със знамето червено?
Непрогледен мрака, брат!
– Кой там минава с бърза крачка,
Покрива се зад сградите?
– Знай, ще те докопам,
По-добре предай се жив!
– Хей, другар, пише ти се лошо,
Излез, ще стреляме!
Трах-тах-тах! – И само ехо
Отговаря в зданията…
В пустош киска се снежна
Виелицата с дълъг смях…
Трах-тах-тах!
Трах-тах-тах…
…Така далеч със властна стъпка
Вървят… Зад тях е песът гладен,
Отпред – със флага кървав,
Във фъртуната невидим,
От куршуми неловим,
Нежно стъпвайки над халата,
Като снежен прах елмазен,
Във венец от скреж от рози –
Там отпред: Исус Христос.
Януари 1918
Посвещавам този превод на началната си учителка Тамара Фьодоровна (б. пр.).
