Александър Блок „Бележници“, 19 декември 1918
Уморително заседание. Крънкане за дърва за огрев… Толкова съм измъчен, че крещя на Люба. […] на рецитала на Люба беше Луначарский.
Уморително заседание. Крънкане за дърва за огрев… Толкова съм измъчен, че крещя на Люба. […] на рецитала на Люба беше Луначарский.
Празнуване на Октомврийската годишнина. Вечерта с Люба – на мистерията-буф на Маяковски в Музикалната драма* (към 6 през служебния вход). […] Празник. Вечерта – прегракналата и скръбна реч на Луначарский, Маяковски, много неща. Този ден няма да го забравя никога.
* Операта на Санкт-Петербург (б. пр.).
…Дъжд. Не излизам от вкъщи (отчасти – нито ботуши, нито галоши).
Всички буржоазни вестници са закрити. – Подреждане на стари писма.
Печатът на смъртта се потвърждава. На село умират от глад по 1-2 човека на къща. Хляб няма от Великден. Не сеят (изяли са го). Червеноармейците казват, че наличното ще се дели (но няма почти нищо). Ядат вмирисано зеле и вмирисана риба. – Червеноармеецът, мутрата му, панталоните, семките. Но – все още ПО-ДОБРЕ от Шулман*.
* Съсед на Блок, олицетворавящ за него „стария свят“, „буржоазността“ (б. пр.).
Новина за убийството на Мирбах*… Цял ден стрелба в Петербург**. През нощта не пускаха трамваите през Троицкия мост. Обстрелване на Пажеския корпус***. Вечерната Красная газета. Аз съм подивял и окончателно не чувствам политиката.
* Вилхелм фон Мирбах – посланик на Германската империя в Русия, убит на 6 юни от левите есери като провокация, целяща възобновяването на войната с Германия (б. пр.).
** Убийството на Мирбах е сигнал за въоръженото въстание на левите есери срещу болшевиките. Смазването на въстанието маркира прехода към де факто еднопартийна система (б. пр.).
*** В Пажеския корпус се е разполагал щабът на левите есери, подложен на артилерийски обстрел и щурмуван (б. пр.).
Гневната зрялост още дълго има да я чакаме.
…Днес лош късмет – откраднаха ми парите от джоба и още нещо, за което не пиша. (Среща с Пяст, който „не подаде ръка“. След случилото се (вероятно) е заразно.)
У нас е Р. В. Иванов. Разказа между другото, че Егоров, свещеникът на църквата Въведение Богородично*, е говорил в проповедта си след службата за „Наш път“** и „Дванайсетте“ (Христос е там, където не го чакат)…
* Введенская церковь (Храм Введения во Храм Пресвятой Богородицы) – църква в Санкт-Петербург, принадлежала по това време на обновленците. Разрушена през 1932 г. (б. пр.).
** Списание, в чийто първи брой излиза статията на Иванов-Разумник за Дванайсетте (б. пр.)
…Лебедовата песен на революцията?