12.VІ. Това, което наричаме дада, е шутовска игра, родена от нищото, в която са заплетени всички възвишени въпроси; гладиаторски жест; игра с изтърканите останки; екзекуция на позите на моралността и обилието.
(да се продължи)
Цара тормози заради списанието*. Предложението ми да бъде наречено Дада се приема. […] Дада означава на румънски да, да, на френски дий-конче и детско конче/мания. За немците е знак за детинска наивност и изпълнена с радостта на оплождането привързаност към детската количка.
* Първият брой на списанието излиза в крайна сметка под едноличната редакция на Т. Цара през юли 1917 г., след оттеглянето на Бал от дадаизма (б. пр.).
(да се продължи)
18.ІV. […] Нищо не дразни хората така, както разточителството на образование и интелигентност, което им се подаравя.
(да се продължи)
14.ІV. Нашето Кабаре е жест. Всяка дума, казана и изпята тук, изразява поне едно – че това унижаващо време не е успяло да изтръгне от нас респект към себе си.
(да се продължи)
Х.* говори срещу „организирането“, достатъчно има от него. Аз съм изцяло на неговото мнение. Не бива от едно настроение да се прави направление в изкуството.
* Рихард Хюлзенбек – съодновател на дадаизма (б. пр.).
8.ІV. […] Може би обаче хаосът, постигнат с решителност и всички сили, и следователно съвършенното лишаване от вяра е необходимо преди да може да произлезе един нов градеж из основи върху променена основа на вярата. […] Защото вярата е мярата на нещата посредством словото и назоваването.
(да се продължи)
Може да се каже, че изкуството не е самоцел за нас – за да бъде, би се изисквала една по-непречупена наивност – но то е за нас възможност за критика на времето и за истинно усещане на времето, неща, които са си предпоставка за един значим, типичен стил.
(да се продължи)
14.ІІІ. […] Докато екстаз не обхване целия град, Кабарето* не е постигнало целта си.
* „Кабаре Волтер“, „люлката на дадаизма“ (б. пр.).
(да се продължи)
12. ІІІ. Това, което ние тържествено отпразнуваме, е едновременно буфонада и панихида.
(да се продължи)
Всичко функционира освен самият човек.
(да се продължи)
