vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Роберто Боланьо „Аз съм легло не издаващо звук“

 

Аз съм легло не издаващо звук легло в един
през нощта и в четири сутринта
легло с винаги отворени очи
очаквайки своя личен край на света.

Аз съм черното легло на Малевич търпеливото легло
плъзгащо се по залеза симулиращото легло
на децата с винаги отворени очи.

Аз съм легло което сънува себе си пиано легло подвластно
на поезията на белите дробове алчно легло
ядящо пердета и килими
очаквайки своя личен край на света.

Роберто Боланьо „Сега тялото ти е втрисано“

 

Сега тялото ти е втрисано от
кошмари. Вече не си
същия: онзи, който обичаше
който пое риск.
Вече не си същия, макар че
може би утре всичко ще се разсее
като лош сън и ще почнеш
начисто. Може би
утре ще почнеш начисто.
И потта, студа
безприютните детективи
ще са само лош сън.
Не се обезкуражавай.
Сега трепериш, но може би
утре всичко ще започне начисто.

Роберто Боланьо „Тя си изхлузва панталоните в тъмното“

 

Тя си изхлузва панталоните в тъмното.
Котарака оцапан в черно съм.
Също лицето на Гаспар който пуши съзерцавайки дима.
На жълтите плочки панталоните й.
Недвижим и кост съм.
Гледания кур съм.
Всичко съм.
Курът който тя гледа.

Роберто Боланьо „Снега пада над Херона“

Снега пада над Херона
Значи това било е ритъма?

Кръженето на сладката безлюбовност
Като фарове на свечеряване

Няма по-нежно по-самотно
Снега пада над Херона

Роберто Боланьо „Насилието е като поезията“

 

Насилието е като поезията, не се коригира.
Не можеш да промениш пътя на бръснач
нито образа на свечеряването несъвършено завинаги.

Сред тези дървета които измислих
и които не са дървета
стоя аз.

Системата убива

 

Системата убива
Ю дисайд
Системата убива
Дъ чойс из йорс
Системата убива
Джъст до ит
Система убива
Ду ит бетър

 

 

 

 

 

Роберто Боланьо „В читалнята на Ада“

 

В читалнята на Ада В клуба
на почитателите на научната фантастика
В заскрежените дворове В транзитните спални
По ледените пътища Когато вече всичко изглежда по-ясно
И всеки миг е по-хубав и по-малко важен
С цигара в уста и със страх Понякога
със зелени очи И 26-годишен Прислужнащ

Роберто Боланьо „Вече няма образи, Гаспар“

 

Вече няма образи, Гаспар, нито метафори в зоната.
Ченгета, жертви, курви въоръжени
с военни отпадъци, педали
араби, продавачи на лотария
феминистки пишещи в помещенията си.
Отчаянието. Яростта.
Свечеряването.

Роберто Боланьо „Патрисия Понс“

 

От Чили само си спомням едно 12-годишно момиченце
как танцува сама на чакълен път.

Намирам се в пещера
един метър височина на метър и двайсе
ширина
Пещера от клонаци и храсталак
до прибоя на пътя.

Тя разгръща листака и ми се усмихва.

 

Роберто Боланьо „Библиотека на По“

 

В дъното на странен двор за добитък
Книги или парчета месо.
Нерви окачени на скелет
Или офсетна хартия.
Ваза или дверите
На кошмарите.