vs. archives

Не се вслушвай в гласовете на мъртвите приятели, Гаспар.
Не се вслушвай в гласовете на непознати, които умряха
В шеметни свечерявания на чужди градове.

Помня, че Платон ми го внушаваше
и не обърнах внимание.
Сега се намирам в дискотеката на смъртта
и нямам възможно действие:
пространството е парадокс.
Тук не може да се случи нищо
и въпреки това се намирам аз.
Едва робот
с неопределена мисия.
Вечно произведение на изкуството.

Нови градове с паркове и детски площадки
и Големи Супермаркети…
Сред открити местности, в някогашни тресавища, в изоставени
имения…
С ясли аптеки магазини
и ресторантчета…
И 15-годишни момчета вървящи със затворени очи…
Някой отговаря за всичко това,
трябва да има охранител някъде,
команден пулт…
Момичета и момчета разговарящи на покривните тераси…
Тънки гласове достигащи под сурдинка…
Като да чуваш някой който говори на пътя
без да излиза от колата си…
Малко сънен може би…
И е прекалено късно за да излезеш невредим
от кошмара…

Какво ли прави Марио в Мексико?
Помня снимка която ми прати
от Израел,
обикновена снимка в метрото.
И очите му гледаха към небето.
На гърба: откъс от песен
небето се заоблачава
изглежда ще вали.

Работих 16 часа в къмпинга и в 8
сутринта имах 2.200 песети въпреки че получавам
2.400 не знам какво направих с останалите 200
предполагам хапнах и пийнах бира и кафе с
мляко в бара на Пепе Гарсия вътре в
къмпинга и валя през неделната нощ и цялата
сутрин в понеделник и към 10 отидох при
Хавиер Лентини и ми платиха 2.500 песети за една
антология на съвременна мексиканска поезия която
ще излезе в списанието му и вече разполагах с повече от
4.000 песети и реших да купя няколко
празни магнетофонни ролки за да запиша Сесил Тейлър
Азимут Дизи Гилеспи Чарли Мингъс
и да хапна един здрав свински бифтек
с домати и лук и пържени яйца и да напиша
това стихотворение или тая бележка която е като бял дроб
или мимолетна уста която заявява че съм
щастлив защото отдавна не съм имал
толкова пари в джоба

Затвориха зоната. По това време
остават само на крак кордоните
на полицията, двойчиците които не напускат
стаите си
собственика на бара безразличен и плешив
луната в капандурата.

Сънувам край на седмицата
пълен с мъртви полицаи и коли
изгарящи на плажа.

Млади свенливи тела, тъй
ще резюмираме тези години:
млади свенливи тела които се набръчкват
хилят се и зубрят разпищолени
в празната вана.

Прекрасни мигове без памет
като изгубени стихотворения на Бертран де Борн
и мезоамерикански легенди.

Скрити в леглото, щастливи
докато навън вали.

Прекрасни мигове без картографии
нито смели капитани
гарантиращи завръщането у дома.

Където не съществуват момичета и градове
нито пожари.
Единствено тялото ти
покрито с мръсен шлифер
полегнало на плажа
четейки.

Късметлии получилите тъмни дарби
а не сполука Виждал съм ги да се събуждат
на брега на морето и да палят цигара
както само могат да правят онези които очакват
шеги и малки ласки Късметлии
тези пролетарии номади
които дават всичко с любов

Чуваш ли сирените на нощта?
Да.
Мъглата покрива пристанището.
Но са съобщения за теб.
Сирените валдхорните стенанията на мъглата.
Но не знам какво се опитваш да ми кажеш.
Може би е гласът на съвестта ти.
Съвестта ми прегракнала птица.
В тези часове на нощта?
Но ти още пишеш!
Неща без значение.
Посмъртни бумаги, заради които да бъдеш обичан?
Стига.
Обичам сега.
Разтварям крака и скривам моята птица.
Птицата ти прегракнала в мъглата.
С кого ли се опитва да установи контакт?
Безплатно е.
Песен е.
След много години ще бъда желан
Като леден кръг.

Срещу теб опитах да си ида да се отдалеча
затварянето изискваше скорост
но в края беше ти която отваряше вратата.

Беше във всяко нещо което може
да върви плаче падне в кладенеца
и от светлика ме питаше за здравето ми.

Зле съм Лола почти не сънувам.