След хиляда години няма да остане нищо
от написаното през този век.
Ще четат откъслечни фрази, следи
от изгубени жени
отломки от недвижни деца
очите ти бавни и зелени
просто няма да съществуват.
Ще бъде като Гръцката антология
дори по-далечно
като плаж през зимата
за друга почуда и друго безразличие.
Израсъл съм редом с революционни пуритани
Бил съм критикуван оказвали са ми помощ подбутвали са ме герои
на лирическата поезия
и махалото на смъртта.
Искам да кажа че моя лиризъм е РАЗЛИЧЕН
(всичко вече е изразено но позволете
да добавя още нещо).
Да плувам в блатата на превземката
за мен е като Акапулко от живак
Акапулко от рибя кръв
подводен Дисниленд
Където съм в мир със себе си.
Очакваш да изчезне свиването на сърцето
Докато вали над странното шосе
Където се намираш
Дъжд: само чакам
Да изчезне свиването на сърцето
Давам всичко от себе си
Пусто небе над безвидна земя
Невидима долу преди буквата да удари валяка
Октомврийски щурец обаждащ се гръмко
От нищото пишещата машина на баща ти
Небето свило се на свитък
Сега какво ще кажеш за истината
За индуцираната вирусно афония за молещото
За край отчаяние на асматичен пристъп
За бунта срещу природните закони на вдишването
Избавящия удар на буквата върху времепространственото огъване
На небесата свиващи се на свитък както е писано
Вече те обичам окончателно.
Преди обичах те от път на път
преди предито – като загуба на съзнание
и в основата си хипотетично.
Като на обладание гледах на теб в началото
като на обладана ти самата след това
а след това на следтовато – като на загубена.
А сега…? Загубил съм разсъдъка си!
За любовта на разума загубих смисъла
сега не разсъждавам – чувствам
не размишлявам, не доказвам – дишам.
Тази светлина ми липсваше на блясъка!
Вече те обичам окончателно.
Сега, във този миг и на мига
обичам те. Вече се покръстих!
Вече съм обичащият вечно.
1972
Защото вчера не дойде умирах
защото не видяха моите очите ти
защото топлината заскрежи се
защото стъпките ти не усетих…
Сънувайки те за да не те изгубя
сънувах че очите ти ме гледаха
сънувах стъпките ти и отдалечих смъртта си
сънувайки сънувах че те виждам.
В съня ми устните ти казваха:
очите ми са вперени в очите ти
усещаните стъпки мои са
очите ти на моите разчитат.
Тогава засънувах: вече се събуждам!
тогава бе когато ме погледнаха очите ти
тогава бе когато стъпките усетих –
тогава бе когато ти се приближи.
Бях като куче
покорно на гласа на господаря:
Хоп, Вирхилио, скачай!
Обичах красотата
домогвах се до грацията.
Притежавах изтънчености
на дресирано куче.
За награда, господарю мой
моля те само
за малко повече гавра.
1
В пустошта само лицето ти
под мрежа от далекопроводни кабели
2
В пустотата само лицето ти
под рояка оптически жила на социални мрежи
3
В пустошта само лицето ти
под стъкленеещото око на китове самоубийци
4
В пустотата само лицето ти
под погледа на аватари на анонимни автори
5
В пустошта само лицето ти
под кофражите на труда във вечни ледове
6
В пустотата само лицето ти
под енцефалограмите на борсови индекси
7
В пустошта само лицето ти
оплискано в кръв от смъртните ми грехове.
Тъй като бях иконоборец
отказвам да ми правят статуя
ако приживе съм бил плът
в смъртта не искам да съм мрамор.
Тъй като съм родом от място
на демони и ангели
като ангел и демон мъртъв
ще бродя пак по тези улици…
В такава вечност ще гледам
новите демони и ангели лице в лице
с тях ще си имам приказка
на шифрован език.
И всички бързо ще схванат:
Аз не плача, брат…
Такъв бях, така живях
така сънувах. Претърпях го.
(1967)
Като телешкия или агнешкия
мозъка ми става за паниране.
В интелектуалните нощи
служи за афродизиак на идиота.
vs. archives 