Архилох 216 W
… та аз наричам себе си помощник, наемник съм като кариец някой
… та аз наричам себе си помощник, наемник съм като кариец някой
с тризъбеца боравещ вещо и предпазлив кормчия …
кой демон и защо изпаднал в гняв
… ти пи много неразмесено вино,
без да си донесъл нещо на гощавката …
и непоканен се натресе кат’ някое приятелче,
ала търбуха ти подведе разума и сетивата ти
безочлив ти да бъдеш
Главке, виж! Вече морето дълбоко вълни изорават,
над върховете сцепени стремглаво издига се облак възбог –
все знаци за буря – и отчаяние внезапно взима връх
Тя се радваше на клонка мирта
и красива разцъфнала роза да държи във ръка
Любезността и тъгата на стоката е подигравка с нас
Същинските господари на този свят свързани
Със стихиите на смъртта кръвта и земята
В най-голямата самота между бетон и въображение
Огромната трагедия на мечтата
В превитите рамене
Революционна дисциплина
Тъждество на труд и битие
Биволи с вулканично червени очи
Родени в ландшафт от лед и огън
Чакащи на прелеза да минат оттатък
Колективен грохот
Под флуоресциращия блясък на студена светлина
От страната на призмата
Където лъчът е вече разложен
Без други знамена от облечените върху телата
На незнайно царство незнайни войни
На безименния труд в отдавна
Изоставени фабрики и работилници
Странна смесица на стриктност и опасност
Господстваща раса на свръхчовеци и термити
Опитомяващи земни пчели и метали
Кентаври от човек и машини
Слезли при буталата
Единство от експлозия и прецизност
Водени от феромони
По-диви и невинни
От грохота на забравени каменоломни
… като у дома си чувстваше се, гнусната клюкарка.
Онзи, с мен изгаврилия се, ненаказан няма да остане.
Всеки врага да връхлита трябва
с твърда умисъл и непреклонна смелост в сърцето …,
без да отстъпва.
Когато обаче мнозина куража изгубиха, рече той пак …