vs. archives

Този, с когото би общувал на смъртното си легло: Ернесто Карденал.

Този, който би искал да ти е учител по литература, но не задълго: Езра Паунд.

Този, с когото би общувал на смъртното си легло, след като си тръгне Ернесто Карденал: Уилям Карлос Уилямс.

Този, който най-добре би се справил като гангстер в Холивуд: Антонен Арто.

Този, който най-добре би се справил като гангстер в Маями: Висенте Уидобро.

Този, който е най-лошата компания, за да се отрежеш: Маяковски.

Съвременната латиноамериканска поезия се ражда с две стихотворения. Първото е „Монологът на Индивида“ на Никанор Пара, публикувано в Стихотворения и антистихотворения, Издателство „Насимиенто“, Чили, 1954. Второто е „Пътуване до Ню Йорк“ на Ернесто Карденал, публикувано в списание в Мексико Сити в средата на седемедесетте.

куражът на нашето дество, закалено в страната на земетресенията и цунами

Като младеж бях искал да бъда евреин, болшевик, негър, хомосексуален, наркоман, малко откачен и сакат за капак, но станах само професор по литература.

С париите, с нямащите абсолютно нищо за губене, ще откриеш ако не основанието, то шибаното оправдание, ако не оправданието, то песента, някакво едва доловимо шумолене (може би не са гласове, може би е само вятърът в клоните), но неизличимо.

Там, насред тази самота, Че Гевара се разхождаше нагоре-надолу по сумрачен коридор, а в дъното огромни диамантени глетчери се движеха и скриптяха като на раждането на историята.

Манго, манго, помисли си Амалфитано, и затвори очи.

високомерен като средиземноморски бог и силен като кубински боксьор

толкова красота, омешана с толкова лайна

Думата Винаги бързо слиза от експресен влак наречен детко прекрасна обичам те-детко прекрасна обичам те-детко прекрасна обичам те дълго след това остава само луната силуетът на мост и дълбоката тишина която предшества дерайлиранията

вали безкрай вътре в роман със сиви корици но ако отворя прозореца в спалнята ми ще влезе не само хладният бриз но и прашец и ще видя птици припичащи се на слънце върху електрическите жици и дърветата въпреки това вали вътре в този роман и мъж се отдалечава на бегом от група бунгала по-бърз от бриза и от влаковете и пролетта

луд шапкарю никога няма последни думи нито последни болести научи се да разчиташ барикадите в лицата на децата луд шапкарю