Роберто Боланьо „Има моменти за рецитиране“
Има моменти за рецитиране на стихотворения – и има моменти за боксиране.
Има моменти за рецитиране на стихотворения – и има моменти за боксиране.
Присъниха ми се Сталин и Дилън Томас: двамата се намираха в някакъв бар в Мексико Сити, седнали на малка кръгла маса, маса за канадска, но те не се бореха на канадска, а се съревноваваха кой ще издържи да изпие повече. Уелският поет пиеше уиски, съветският диктатор – водка. С напредването на съня обаче аз бях единственият, който изглеждаше все по-замаян, все по-близо до повика за повръщане.
този пустинен пейзаж, където поетите четат самите себе си, защото няма кой друг да ги чете, а бюрократите не спират да говорят за литературни награди
Нищо ненадейно не е вече неоспоримо нищо
достойно нищо за дивене откакто Зевс на Олимпийците бащата
от пладнето направи нощ като сиянието на светлината
на слънцето съкри и блед захлас налегна хората
от този час възможно всичко стана достойно за доверие
сред човеците в почуда не изпада вече никой
щом види сухоземни твари с делфини да разменят паша
в морето и ревящите вълни са по-желани за родените
на суша за обитателите морски обраслите с дървета планини
Литературата, за разлика от смъртта, живее на открито, в неподслоненото, далече от правителствата и законите, като изключим закона на литературата, който единствено най-добрите сред най-добрите са в състояние да нарушат. И тогава съществува вече не литературата, а примерът.
едно бъдеще, което започваше да се отваря пред двама ни, но не като театрална завеса, нито като мигновено видение, а като метална врата на гараж, отваряща се с грохот, без чистота, нито хармония
Рембо, върни се у дома!
Хефесте всемогъщи, коленичил те моля
да ме чуеш и помогнеш като добър другар
да ме дариш с твоите дарове.
Литературата е бронирана машина. Не я е грижа за писателите. Понякога дори не си дава сметка, че те са живи.
В какво се състои поезията, Джим? – питаха го децата просяци от Мексико Сити. Джим ги слушаше, гледайки небето, и после започваше да повръща. Речник, красноречие, търсене на истината. Епифания. Както когато ти се явява Девата.