vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Роберто Боланьо „Има моменти за рецитиране“

 

Има моменти за рецитиране на стихотворения – и има моменти за боксиране.

 

 

 

Роберто Боланьо „Присъниха ми се Сталин и Дилън Томас“

 

Присъниха ми се Сталин и Дилън Томас: двамата се намираха в някакъв бар в Мексико Сити, седнали на малка кръгла маса, маса за канадска, но те не се бореха на канадска, а се съревноваваха кой ще издържи да изпие повече. Уелският поет пиеше уиски, съветският диктатор – водка. С напредването на съня обаче аз бях единственият, който изглеждаше все по-замаян, все по-близо до повика за повръщане.

 

 

 

 

 

Роберто Боланьо „Този пустинен пейзаж“

 

този пустинен пейзаж, където поетите четат самите себе си, защото няма кой друг да ги чете, а бюрократите не спират да говорят за литературни награди

 

 

 

 

Архилох „Нищо ненадейно не е вече“

 

Нищо ненадейно не е вече неоспоримо нищо
достойно нищо за дивене откакто Зевс на Олимпийците бащата
от пладнето направи нощ като сиянието на светлината
на слънцето съкри и блед захлас налегна хората
от този час възможно всичко стана достойно за доверие
сред човеците в почуда не изпада вече никой
щом види сухоземни твари с делфини да разменят паша
в морето и ревящите вълни са по-желани за родените
на суша за обитателите морски обраслите с дървета планини

 

 

 

 

 

Роберто Боланьо „Литературата, за разлика от смъртта“

 

Литературата, за разлика от смъртта, живее на открито, в неподслоненото, далече от правителствата и законите, като изключим закона на литературата, който единствено най-добрите сред най-добрите са в състояние да нарушат. И тогава съществува вече не литературата, а примерът.

 

 

 

 

 

Роберто Боланьо „Едно бъдеще, което започваше да се отваря пред двама ни“

 

едно бъдеще, което започваше да се отваря пред двама ни, но не като театрална завеса, нито като мигновено видение, а като метална врата на гараж, отваряща се с грохот, без чистота, нито хармония

 

 

 

 

Роберто Боланьо „Рембо, върни се“

 

Рембо, върни се у дома!

 

 

 

Архилох по Роберто Боланьо

 

Хефесте всемогъщи, коленичил те моля
да ме чуеш и помогнеш като добър другар
да ме дариш с твоите дарове.

 

 

 

 

Роберто Боланьо „Литературата е бронирана машина“

 

Литературата е бронирана машина. Не я е грижа за писателите. Понякога дори не си дава сметка, че те са живи.

 

 

 

 

Роберто Боланьо „В какво се състои поезията, Джим?“

 

В какво се състои поезията, Джим? – питаха го децата просяци от Мексико Сити. Джим ги слушаше, гледайки небето, и после започваше да повръща. Речник, красноречие, търсене на истината. Епифания. Както когато ти се явява Девата.