vs. archives

Името ми е Чарлз Линдберг
На 25 години съм
Дядо ми беше швед
Аз съм американец
Сам си избрах моя летателен апарат
Той лети с 210 км. в час
Името му е „Духът на Сейнт Луис“
Заводите за самолети „Райън“ в Сан Диего
Го построиха за 60 дни. Аз присъствах при монтажа
60 дни и 60 дни чертах
Върху карти на сушата и морски карти
Маршрута на моя полет.

Аз летя сам
Вместо спътник взимам повече бензин
Аз летя на апарат без радио
Аз летя с най-добрия компас
Три дни чаках най-доброто време
Но прогнозите на метеорологическите станции
Не са добри и се влошават:
Мъгла над крайбрежието и буря в открито море
Но сега не искам да чакам повече
Сега се качвам на самолета
И поемам риска.

1929

Заминавам за южните брегове
Можеш да дойдеш с мен
Когато съм ти в гръб аз
Ти летиш с лекота.

Около 1928

Когато целият град измря
От тиф
Умря и моят баща.
Майка побегна. Аз
Още не бях на белия свят.

1928

Всеки знае, че отделният недоверчив човек
Е склонен към престъпление
Престъпникът обаче
Има основание да е недоверчив.

Не ми казвай, че твоето недоверие
Се основавало на престъпленията на другите.
Откъдето и да идва недоверието, недоверчивият
Е склонен към престъпление.

Едни, паднали във водата, стигат като на игра до брега на реката
Други с труд, а трети изобщо не стигат.
На реката това й е безразлично.
Ти трябва да стигнеш до брега на реката.

Знай: никой освен теб
Не може да изисква от теб да живееш.
Недоверчивият
Има прекалено високо мнение за себе си
Преследваният
Не оценява нищо по-високо от преследваното!

Земетресенията могат да те погълнат
Но те не са замислени срещу теб.
Земята, която те е погълнала
Едва ли се е наситила.

Съвсем по друг начин стоят нещата с недоверието
Между класите.

Около 1926/27

Казах му, че трябва да се изнесе
Живееше тук вече седем седмици
И не искаше да се изнесе
Хилеше се и си мислеше
Че се шегувам
Като вечерта се върна у дома, куфарът
Му стоеше пред вратата. Тогава
Имаше учудени.

Около 1926/27

Изискваме и той да ни покаже голото си тяло
Мълчанието тогава да усети, да остави
Въжета, ръкавици, гъба, кофа и да слезе
От ринга насред победата на пладнето

Иди, където искаш, по-бързо само
Напускането е безплатно, тъй или пък иначе:
Насладата си яж от нашата  чиния
Или пък грижата си пий от нашта чаша.

Около 1926/27

Хора безчет се изнасят, на половин улица
След тях белосват стените
Никога не ги виждат повече, те ядат
Друг хляб, жените им лягат
Сред други мъже със същите стенания
През свежи утрини висят
От същите прозорци лица и бельо
Както преди

Около 1926

Чух, че Тимур си направил труда да завладее света.
Не го разбирам:
С малко ракия забравяш света.
Не че казвам нещо срещу Александър
Само
Дето съм виждал хора, дето
Си беше цяло чудо
Че те
Изобщо бяха живи.
Великите мъже отделят прекалено много пот.
Във всичко виждам само доказателството
Че не са могли да бъдат сами
И да пушат
И да пият
И такива неща.
И сигурно са били толкова мизерни
Че да не им стига
Да си седят при една жена.

Около 1926