На прощаване. По Езра Паунд, Уанг Уей и Сашо Йорданов
Лек дъжд върху лек прах.
Върбите над Синия лъв
Тепърва ще се раззеленяват
Ала ти, господарю, по-добре да помислиш
За последно питие, защото ще се видиш сам
Щом стигнеш отбивката за Банкя.
vs. archives
Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte
05.04.2019
05.04.2019
На едни поети
Ще се видим в ада
на българската литературна история
аз ще съм транзит
25.03.2019
Песъка е ухо
Поетите са ченгета
Песъка е ухо
Ченгетата са поети
Песъка пее в пето репеу
на голямата поезия
В страната на добрите
и лошите ченгета
бъдещето винаги е в поезията
синовете на добрите ченгета
са добри пиари
синовете на лошите
нелоши поети
Поетите са ченгета
Песъка е ухо
с допотопни технически средства
записва мисли
дочува стихове
и ти ще се научиш
да пишеш на смартфон
Песъка пее в пето репеу
на голямата поезия
Песъка е ухо
Поетите са ченгета
допитваш се дали можеш да ползваш
чужди стихове без кавички
трепериш да не те оберат
в епохата на техническата възпроизводимост
на кражбата на труд поезия приятелство
Ченгетата са поети
твоето бъдеще бъдещето
на тази страна е в поезията
Поетите са ченгета
Той ченге ли е
Тя ченге ли е
Ти ченге ли си
чух нещо за тебе
ще чуя нещо за него
бих чул нещо за нея
в страната на добрите
и лошите ченгета
Ченгетата са поети
Песъка е ухо
Поетите са ченгета
по сипея на поезията
Ченгетата са поети
бъдещето на тази страна
твоето бъдеще
винаги е в поезията
Песъка пее в пето репеу
на себе си
на голямата поезия.
14.03.2019
…
Винаги когато влизам в моловете с тези колекции от стоки, ми се счува тоя натраплив шепот – изчукай ни!
Но работникът знае, че преди да изчука стоките, самия трябва да бъде изчуканЗЛАТОМИР ЗЛАТАНОВ
Фалосът е единица мярка в символния регистър, каквато е паричната единица в стоковата размяна, тоест едно нищо.
Винаги когато влизам в моловете с тези колекции от стоки, ми се счува тоя натраплив шепот – изчукай ни!
Но работникът знае, че преди да изчука стоките, самия трябва да бъде изчукан.
И тогава неизменно си спомням Лакан – само фалосът е щастлив, човешките същества – не.
13.03.2019
ОНТОЛОГИЯ В СЪКРАТЕН МАНИЕР
предадени на преводачи и контрабандисти. Ние сме „ние” само посмъртно. Ти и аз го очакваме (Toi et moi nous y attendons)
ЗЛАТОМИР ЗЛАТАНОВ avec ЖАК ДЕРИДА
Fire is want and surfeit
Feuer ist Mangel und Übermaß
Огънят е лишеност и излишество, Хераклит
Това е казано не-човешки (non-human)
Но каква е мрачната тайна на нечовешкото в човека (in-human)?
Дерида към Лиотар:
Би било друга страна. Тъмна. Преведена. Където не бихме се виждали един друг. Където ще се виждаме, самоосуетяващи се един друг, ослепени, непишещи, предадени на преводачи и контрабандисти. Ние сме „ние” само посмъртно. Ти и аз го очакваме (Toi et moi nous y attendons).
Лиотар към Дерида:
Ето защо траурът не е свален, огънят непогасен. Излишна е надеждата да се отървем от своята неразбираемост чрез изгаряне. .. чрез изразходване на писането в непосредствен огън и чрез сигнатурата на пепелта. Маймунски бизнес, целия този бизнес със знаци (Singerie de cette signerie). Пепелта все още е материя. Подписвам се в пръстта (humus). За не-човешкото (inhuman ,De l’inhumaine) аз свидетелствам погребан (je témoigne inhumé).
(Преводът модифициран)
10.03.2019
Май трябва да простя
Май трябва да простя
На топлофикация на ченгетата
На олигополите на ремонта на графа
На селския произход на червената армия
На пирамидите в новото строителство
Финансиращи бели партийни каси
На бкп на телекомите на царя на българите
На софийската вода на лондонското сити
На народния писател на кучешките лайна
Неприбрани в надлежни торбички
На педофилите на биотехнологичните фирми
На бпц на национално отговорния
И на национално безотговорния капитал
На бенефициентите на правилните
И неправилните пари на оскарите
Настоящи и бъдещи с парите на данъкоплатците
На белия човек на жената мъж на мъжа путка
На автора на анонимни писма на синдрома на плъха
На културтрегерите на етикетите и бандеролите
На хоросана и лубриканта на българската демокрация
На руснаците на македонците на останките от америка
На домашния майстор на българския етнически модел
На джебчиите на едро на рушащото се ново строителство
На китайския и руския интранет на свободното движение
На стоки и капитали на пограничните телени огради
На ловците на емигранти и осребряеми човешки права
На адибас и панасоняк на високата литература
Финансирана единствено и изключително с правилни пари
На вечните парцалаци на индивидуалната изолация
На академията спектакъла семинара числото пи
На селяните в овчи кожи на комунисти и антикомунисти
На частната детска градина в преддверието на ада
На всеки който се надявам да не ми прости.
София, 10.03.2019
09.03.2019
…
Травмата на едно събитие, което почти ни е изличило като народ – първична репресия
ЗЛАТОМИР ЗЛАТАНОВ
Как да разсъждаваме за Освобождението 1878 ?
Травмата на едно събитие, което почти ни е изличило като народ – първична репресия
Освобождението ни връща като демос-остатък, като подчинени, subaltern – вторична репресия
Травмата не е запомнена, незапомнима по начало
Не искаме да помним Освобождението поради неговата изкуственост
за третиране на неизличимото
Или неговото представяне е форма на забравяне
Освободителите са само supposed предположително такива, освобождаваните – също: това е илюзията на трансфера
Връщането към травмата е невъзможно, а връщането към освобождението е неприятно, защото напомня за травмата в задънени хоризонти
Колко жертви – за нищо
Колко печеливши – за смях
Не размерът има значение, а фетишът на размера
Истеричната мизерия се подменя с всекидневно нещастие
Освободен е един непълноценен остатък, историческа руина – оттам и освобождението е непълноценно, като причината за тази непълноценност се премества навън, към освободителите – негативен пренос или трансфер – а не в интериора, откъдето може…
View original post 96 more words
06.03.2019
Бертолт Брехт „Възхвала на диалектиката“
Неправдата шества днес с твърда стъпка.
Потисниците се устройват като за десет хиляди години.
Насилието уверява: както е, така ще си остане.
Не отеква друг глас освен гласът на властващите.
По пазарищата грабежът заявява на висок глас: Тепърва започвам.
А мнозина потиснати казват днес:
Това, което искаме, никога няма да стане.
Живият още нека не казва: никога!
Сигурното не е сигурно.
Тъй, както е, няма да продължи вечно.
След като властващите си казаха думата
Ще кажат думата си подчинените.
Кой смее да каже: никога?
На кого се дължи продължаването на потисничеството? На нас.
На кого се дължи разрушаването му? Също на нас.
Когото са смазали, нека се изправи!
Когото са победили, нека се бори!
Осъзналият положението си, как може да бъде спрян?
Защото днешните победени са утрешните победители
И от Никога ще стане: Още днес!
vs. archives 