vs. archives

Щом синият вятър на вечерта събужда Бог Отец, той вижда небето над себе си да избледнява и му се наслаждава. На часа слухът му е оживен от великия космически хорал, на който той се отдава:
Крясъкът на наводнени гори, които всеки момент ще се удавят
Скърцането на на стари кафяви дървени къщи, на които им идва в повече бремето на мебелите и хората
Сухата кашлица на изтощени ниви, чиято сила е ограбена
Гигантският шум в червата, с който последният мамут приключва суровия си и блажен земен живот.
Изпълнените с тревога молитви на майките на вели мъже
Ревът на глетчерите на белите Хималаи, които се забавляват в ледената си самота и мъката на Берт Брехт, на когото му е зле.
И същевременно: лудите песни на водите, избликващи в горите.
Нежното дишане на спящи хора, полюшвани от стари дюшемета.
Екстатичното шумолене на житните ниви, дълги молитвени воденици.
Големите слова на велики мъже
И чудните песни на Берт Брехт, на когото му е зле.

1920

1
Какво се очаква още от мен?
Аз наредих всички пасианси, изплюх всички вишновки
Натъпках всички книги в печката
Любих всички жени, докато не замирисаха като Левиатан.
Аз съм вече голям светец, ухото ми е вече толкова прогнило, че скоро ще се отчупи.
Тогава защо няма спокойствие? Защото хората продължават да стоят в двора като кофи за боклук – чакайки да хвърлиш нещо вътре?
Аз дадох да се разбере, че от мен не бива вече да се очаква Песен на Песните.
Насъсках полицията срещу купувачите.
Който и да е човекът, когото търсите – това не съм аз.

2
Аз съм най-практичният от всички мои братя –
И с моята глава се почва!
Моите братя бяха жестоки, аз съм най-жестокият –
И аз плача нощем!

3
Със скрижалите на закона са се строшили пороците.
Вече спиш със сестра си без истинска радост.
Убийството е прекалено уморително за мнозина
Писането на поезия – прекалено общо.
При несигурността на всички обстоятелства
Мнозина предпочитат да казват истината
Поради незапознатост с опасността.
Куртизанките стерилизират месо за през зимата
И дяволът вече не прибира най-добрите си хора.

1920

1
През юли измъквате от вировете моя глас. Във вените ми – коняк. Ръката ми е от плът.

2
Водата на вира щави кожата ми, твърд съм като пръчка от лешник, бих бил добър в леглото, приятелки мои!

3
В червеното слънце върху камъните аз любя китарите: това са черва от добитък, китарата пее животински, тя смлясква малки песни.

4
През юли имам връзка с небето, наричам го Ацурл, великолепен, виолетов, той ме обича. Това е любов между мъже.

5
То става бледо, когато изтезавам моя чревен добитък и подражавам на червения разврат на нивите и въздишките на кравите при съвкупление.

1920

1
Колко ужасяващо в нощта е изпъкналото лице на черната страна!

2
Над земята са облаците, те спадат към света. Над облаците е нищо.

3
Самотното дърво в каменното поле сигурно има чувството, че всичко е напразно.
То още не е виждало дърво. Няма дървета.

4
Винаги си мисля: не ни наблюдават.
Проказата на единствената звезда в нощта преди да залезе!

5
Топлият вятър, добър католик, полага усилия за установяване на връзки.

6
Аз се явявам много поединично. Аз нямам търпение.

7
Ние пътуваме с голяма скорост по посока на звезда в Млечния път. По лицето на земята е изписано голямо умиротворение. Сърцето ми бие прекалено бързо. Иначе всичко е наред.

1920

Винаги се издава, който говори за същност, независимо дали говори с радост
Или привидно отчаян, че той иска тази същност
Винаги да остане такава. И дори да се жалва – показва
Че той поне не знае средство за промяната на това, което е същност!

Около 1933

1
Добре, квит сте.
Това, което той ти даде – като го прие
Ти му се отплати. Сметката излиза. Но:
Каква работа прекъснахте като се разделихте сега?
Какво напускаш още, напускайки го?
При какво отиде като отиде при него?
Който идва от нищото
Не го питат защо, но
Защо отиде в нищото?

2
Само заради гласа ми ли си при мен? Моят брат
Има същия.
Ако те радват само моите думи за нещата, тогава
Може и да са други думи. Аз самият
Знам по-хубави.

Когато се изгуби лист хартия
На който си писал
Това не е страшно.
Може би ще го прочете някой
И ще се промени.
Лошо е само
Щом листът се разпадне.
Когато някой вземе съда
Който си напълнил
Това не е страшно.
Лошо е обаче
Ако няма дъно.

Около 1933

1
В плъзгащия се влак, между стъклото на прозорците насред зеленината седи едно меко индианско лице – това съм аз.

2
През цялото лято може да го видите във влаковете, в равнините, сред бърборещи жени и пушещи бледолики, реещ поглед над ливадите.

3
Аз не работя през лятото, само пътувам насам-натам и бродя из зеленината, но през септември лицето ми е вече пейзаж и тогава съм най-спокоен през цялата година.

4
От горите взимам със себе си мълчанието. От ливадите обаче движението нагоре и спокойствието от нивите, които растат под сърпа за ноемврийските нощи

5
в бара Черешово бренди.

1920

1
Кожата ми виси на парцали от тялото, изпосталяло като на скакалец, аз съм като негър в бяла риза, моята примамка за белите жени. Лежал съм в топли вирове като тояга от лешник, добър съм за леглото, казвам ви го.

2
Аз свиря на китара и миналото на струните се пробужда отново под големите ми ръце – това са черва от добитък, китарата пее животински, голямо животно е, което виси на тялото ми като кърлеж и благозвучно крещи, когато го душа. Към това припявам малки песни, които бера сутрин от дърветата.

4
Аз имам връзка с небето, наричам го Ацорл, великолепен, виолетов, той ме обича. Това е мъжка любов.

6
Аз обаче танцувам като негрите около медното слънце като изтезавам чревното животно и подражавам на крясъка на нивите и на въздишките на кравите при съвкупление.

7
Децата ми са бели като мляко, няма нужда никой да се страхува, те имат големи очи и ръце, те лочат мляко като млади агнета и крещят като лешояди, давам пълна гаранция!

1920

1
Чухме, че вече не искаш да работиш с нас.
Прекалено си скапан. Нямаш сили повече да ходиш нагоре-надолу.
Прекалено си уморен. Не можеш повече да учиш.
Дотук си.
Не може да се изисква от теб да направиш нещо повече.

Знай тогава:
Ние го изискваме.

Ако си уморен и заспиш
Никой повече няма да те събуди и да каже:
Ставай, храната е готова.
Защо да трябва храната да е готова?
Ако не можеш повече да ходиш нагоре-надолу
Ще останеш да лежиш. Никой
Няма да те потърси и да каже:
Случи се революция. Фабриките
Те очакват.
Защо да трябва да се случва революция?
Когато умреш, ще те погребат
Независимо дали си виновен за смъртта си или не.

Ти казваш:
Дълго си се борил. Не можеш повече да се бориш.
Чуй тогава:
Независимо дали си виновен, или не.
Ако не можеш повече да се бориш, ще загинеш.

2
Ти казваш: твърде дълго си се надявал. Не можеш повече да се надяваш.
На какво си се надявал?
Че борбата е лека?

Не е така.
Положението ни е по-лошо, отколкото си мислел.
Положението е следното:
Ако не направим свръхчовешкото
Ние сме изгубени.
Ако не можем да направим това, което никой не може да изисква от нас
Загиваме.
Враговете ни очакват
Да се уморим.

Когато борбата е най-ожесточена
Борещите се са най-уморени.
Борците, които са прекалено уморени, губят сражението.

Около 1933

Отново и отново, откакто работим заедно мнозина
С големи, предназначени за мнозина и дълготрайни усилия
Изчезва някой от нашата общност
За да не се върне вече.

Ръкопляскат му
Навират го във файнски аутфит
Предоставят му добре платен договор.

Той обаче се променя от ден на ден
Той седи на стария си стол като гостенин
Няма вече време за дълготраен труд
При формулировките вече не противоречи
(Понеже това коства време)
Той бързо се въодушевява.
Той става мил.
Той бърза да се обиди.

Известно време още
Се смее на файнския си аутфит
Един-два пъти
Споменава, че иска да измами спонсорите си
(Те са нечистоплътни хора).
Но ние знаем, че няма да остане още дълго при нас.

Тогава изчезва някой от общността ни
Оставя ни сами с трудната ни работа и
Поема по обичайния път.

1933