За какво иде реч?
Че истината е победима.
Къде трябва да се говори?
В разпуснати бардаци, където се пласира дрога.
За кого трябва да се говори?
За потисниците на истината.
Кой плаща театралните костюми?
Мутрата ги плаща.
Кои са съучастниците? Кой води играта?
Нуждаещите се от работно място са съучастниците.
На какво се надяваме?
Да се прокрадне истината.
1946
(По египетска селска песен от 1400 г. пр. Хр.)
О, велики Воле, божествени Влекачо на плуга
Снизходи да ореш! Не оплитай
Моля те приятелски, браздите! Ти
Вървиш отпред, Водачо, дий!
Ние стояхме прегърбени да режем фуража ти
Снизходи сега да го изядеш, скъпи Хранителю! Нямай грижа
Докато преживяш, за браздата, яж!
За обора ти, Защитнико на семейството
Домъкнахме пъшкайки гредите, ние
Лежим в мокрото, ти на сушина. Вчера
Ти се прокашля, любими, ти, Проправящия пътя.
Ние бяхме извън себе си. Нима възнамеряваш
Преди сеитбата да пукнеш, куче?
1939
Омир нямал дом
А Данте трябвало да напусне своя.
Ли Бо и Ду Фу се скитали през граждански войни
Погълнали 30 милиона души
Еврипид заплашвали със съд
А на умиращия Шекспир му държали устата затворена.
Франсоа Вийон го търсела не само музата
Но и полицията
Наречен „Любимия“
Лукреций отиде в изгнание
И Хайне също – и така побегна Брехт
Да се приюти под датския сламен покрив.
Около 1934
1
Едно време си мислех: в далечни времена
Когато са се разпаднали къщите, в които живея
И са изгнили корабите, на които пътувах
Името ми още ще се споменава
Заедно с други.
2
Защото славех полезното, което
По мое време минаваше за неблагородно
Защото се борех с религиите
Защото се борех срещу потисничеството или
Поради друга причина.
3
Защото бях на страната на човека и
За всичко го държах отговорен, така оказвайки му чест
Защото писах стихове и обогатявах езика
Защото учех на практично поведение или
Поради някоя друга причина.
4
Затова смятах, че името ми още ще се
Споменава, на някой камък
Ще стои името ми, от книгите
То ще бъде препечатвано в новите книги.
5
Днес обаче
Съм съгласен то да бъде забравено.
Защо
Да питаме за пекаря, когато има достатъчно хляб?
Защо
Да славим разтопилия се сняг
Щом предстоят нови снеговалежи?
Защо
Да има минало, щом
Има бъдеще?
6
Защо
Да бъде споменавано името ми?
1936
Дори потопът
Не продължил вечно.
Един ден се оттеглили
Черните води.
Малцина бяха оцелелите, уви
Да видят края му!
1953
Винаги съм смятал: най-обикновените думи
Трябва да са достатъчни. Щом кажа това, което е
Всяко сърце трябва да се разкъса.
Че загиваш, ако не се защитиш
Трябва да е очевидно, нали.
1956
Тогава отново бях в Буков
Хълмист край езерото
Зле скрит зад щита на книгите
И бутилката, небе
И вода
Ме обвиниха, че съм знаел
За жертвите.
1953
Кой обича ядача?
Готвачът обича ядача.
Кой обича водача?
Автомобилостроителят обича водача.
Около 1950/51
Ти нямаше никакви
Аз имах една:
Обичах
1950
Ах, как виждах света някога, когато аз самият бях нов в него
Нов трябваше да бъде и той. О, радостно време на започването!
Бял листът и моливът очертава големия план!
Първата линия в нищото, дръзко възхождаща през нищото във всецялото!
Изкоп за основите – дълбок: строежът ще е висок.
Виждане на невидяното никога! Изпробване на новото!
Около 1949
