vs. archives

1
На онзи ден в луната синя на септември
Стоейки тихо под сливака млад
Държах я любовта тъй тиха и тъй бледа
В ръцете като прекрасна мечта.
А над нас в красивото лятно небе
Имаше облак – дълго го гледах
Ужасно горе и ужасно бял
Погледнах пак – не беше вече там.

2
От онзи ден тъй много, много месечини
Изтекоха тихо надолу, отминаха
Сливаците отсечени са сигурно
А ти за станалото с любовта ме питаш?
Отвръщам ти: Не мога да си спомня.
Но зная аз добре въпросът за какво е
Лицето й обаче аз наистина забравил съм
И зная само: аз го целунах някога.

3
Целувката аз също отдавна бих забравил
Ако не беше облакът отгоре там
Че още помня го и винаги ще помня
Той беше много бял и идеше отгоре.
Сливаците цъфтят си още може би
Момичето родило е навярно седмото дете
Но онзи облак цъфтя за миг едва
И щом погледнах, изчезнал бе по вятъра.

О, защо оставяте нецелунати да отминат
Последните лица, приличащи на вас
Скоро вече никое няма да видите!
И гласа, който задушихте
Той за последно пя вашата
Песен!

1920

Неер Кас язди едногърба камила през пясъчната пустиня и рисува с водни бои зелена финикова палма
(под тежък картечен огън)

Война е. Ужасяващото небе е по-синьо от обикновено. Някои падат мъртви в тресавищната трева.
Можеш да застрелваш кафяви мъже. Вечер можеш да ги рисуваш.
Те често имат странни ръце.

Неер Кас рисува бледото небе над Ганг под утринния вятър
Седем кулита държат платното му, четиринайсет рикши държат Неер Кас, който е пил.
Защото небето е красиво.

Неер Кас спи нощем върху камъни и псува, щото са твърди.
Но и това му се струва хубаво (включително псуването)
С удоволствие би го нарисувал.

Неер Кас рисува виолетовото небе над Пешавар бяло –
Щото няма вече синьо в тубичката.
Слънцето бавно го дъвче. Душата му се пречиства. Неер Кас продължава да рисува.

От Цейлон за Порт Саид в открито море той рисува върху вътрешната стена на стария платноходен кораб
Най-хубавата си картина с три цвята, на светлината от два илюминатора.
Тогава корабът потъва, той се спасява. Кас се гордее с картината. Тя не се продаваше.

Около 1917

1
Аз, Бертолт Брехт, съм от черните гори.
Майка в градовете ме донесе
Като в тялото й бях. И студът на тези гори
До смъртта ми ще е вътре в мен.

2
В асфалтовия град съм у дома. От самото начало
С последно причастие съм снабден –
С цигари. С ракия. И с вестници.
Подозрителен и мързелив, и доволен накрая.

3
С хората съм мил. Аз нося
Твърда шапка какъвто е редът им.
И казвам: това са особено миришещи животни
И добавям: няма проблем, и аз съм такъв.

4
Предобед в празните люлеещи се столове
Понякога разполагам няколко жени
Безгрижно гледам ги и викам им:
В мое лице имате човек, на когото не може да разчитате.

5
Привечер събирам се с мъже
Един на друг си викаме „джентълмен“
На мойта маса слагат си краката
И казват: ще се оправим. Аз не питам кога.

6
Призори елхите мочат утринното сиво
И буболечките им – птиците – почват да крещят.
В тоя час допивам чашата си аз в града
Изхвърлям фаса и разтревожено заспивам.

7
Лековато поколение ние сме седели
В минаващи за неразрушими домове
(Така построихме островния Манхатън
И тънките антени, дето Атлантика забавляват).

8
От тези градове единствен ще остане вятърът, през тях преминал!
Домът с радост прави седящия на масата – и той го изпразва.
Ние знаем, че сме временни, нали
И след нас ще дойде: нищо особено пак.

9
При идещите земетресения, надявам се
Че няма пурата ми да угасне от горчивина
Аз, Бертолт Брехт, в асфалтовите градове запратен
От черните гори още в корема на майка си.

1 август 2019

Нека други за нейния срам
говорят, аз говоря за моя

О, Германийо, бледа майко!
Как седиш в скверна
Сред народите.
Сред осквернените
Ти се набиваш на очи.

От твоите синове най-бедният
Лежи убит.
Когато голям бе гладът му
Други твои синове
Вдигнаха ръка срещу него.
Това се е разчуло.

Така с вдигнати ръце
Вдигнати срещу брата си
Те нагло обикалят пред теб
И се смеят в лицето ти
Това е всеизвестно.

В твоя дом
Крещи се това, което е лъжа
Но истината
Трябва да мълчи.
Така ли е?

Защо вредом те славят потисниците, ала
Потисканите те обвиняват?
Ограбваните
Те сочат с пръст, ала
Грабителите хвалят системата
Изнамерена в дома ти!

И при все това всички те виждат
Да криеш крайчеца на дрехата си, който е кървав
Подгизнал от кръвта на твоя
Най-добър син.

Слушат ли речите, които отекват в дома ти, смеят се хората.
Ала който те види, се хваща за ножа
Като да е видял разбойник.

О, Германийо, бледа майко!
Как те подредиха синовете ти
Че седиш сред народите
За посмешище или страх!

1937

Хубаво е
Да вземеш думата в класовата борба.
Високо и кънтящо да призовеш към борбата на масите.
Да смачкаш потисниците, да освободиш потисканите.
Трудна и полезна е всекидневната дребна работа
Жилавото и тайно плетене
На мрежата на партията под
Дулата на пушките на предприемачите:
Да говориш, но
Да скриваш говорещия
Да побеждаваш, но
Да скриваш победителя.
Да умираш, но
Да спотайваш смъртта.
Кой не би направил много за слава, но кой
Да го направи за мълчанието?
Защото славата пита напразно
За извършителите на голямото дело.
Излезте напред
За миг
Непознати, скрити лица и приемете
Благодарността ни!

Един сив следобед
Насред уискито
Дойде Бог в Махагони
Дойде Бог в Махагони.
Насред уискито
Забелязахме Бог в Махагони.

1
Като сюнгери лочите
Година след година моя добър ечемик?
Никой не е очаквал да дойда, нали
Сега като идвам всичко живо е втасало?
Спогледаха се мъжете от Махагони.
Да, рекоха мъжете от Махагони.
Един сив следобед
Насред уискито
Дойде Бог в Махагони
Дойде Бог в Махагони.
Насред уискито
Забелязахме Бог в Махагони.

2
Падаше смях в петък вечер, нали?
Мери Уимън видях аз отдалече
Да плува в соленото езеро като сушена треска
Тая няма да изсъхне вече.
Спогледаха се мъжете от Махагони.
Да, рекоха мъжете от Махагони.
Един сив следобед
Насред уискито
Дойде Бог в Махагони
Дойде Бог в Махагони.
Насред уискито
Забелязахме Бог в Махагони.

3
Светци-закрилници говорят ли ви нещо?
По мисионера ми когато стреляхте, спомен има ли?
На небето с вас нима ще трябва да живея?
Да гледам сивите ви пияндурски коси?
Спогледаха се мъжете от Махагони.
Да, рекоха мъжете от Махагони.
Един сив следобед
Насред уискито
Дойде Бог в Махагони
Дойде Бог в Махагони.
Насред уискито
Забелязахме Бог в Махагони.

4
Марш всичките в ада
Махайте пурите от устите!
Марш в моя ад всичките
В черния ад цялата ви паплач.
Спогледаха се мъжете от Махагони.
Да, рекоха мъжете от Махагони.
Един сив следобед
Насред уискито
Дойде Бог в Махагони
Дойде Бог в Махагони.
Насред уискито
Забелязахме Бог в Махагони.

5
Никой да не мърда от местата!
Всеки да стачкува! За косите
Не можеш в ада ни завлече –
Щото винаги били сме вече в ада.
Спогледаха се с Бога мъжете от Махагони.
Не, рекоха мъжете от Махагони.

1
Тръгваме за Махагони
Въздухът е свеж и хладен
Там има женска плът и конско месо
Маси за уиски и покер.
Красива е зелената луна над Махагони, нека свети над нас!
Защото имаме днес
Хартиени пари под ризата
И голяма глупава уста за голям хилеж.

2
Тръгваме за Махагони
Източният вятър вече бие в гърба
Там има прясна салата от меса
И няма шефове.
Красива е зелената луна над Махагони, нека свети над нас!
Защото имаме днес
Хартиени пари под ризата
И голяма глупава уста за голям хилеж.

4
Тръгваме за Махагони
Корабът отплава
Ци-ци-ци-ци-цифилиса
Ще ни го излекуват там.
Красива е зелената луна над Махагони, нека свети над нас!
Защото имаме днес
Хартиени пари под ризата
И голяма глупава уста за голям хилеж.

1
На земята пълна с леден вятър
Дойдохте всички като голото дете
Лежахте, мръзнейки без нищо на гърба
Докато жена повие ви във пелена.

2
Дори и крясък не получихте, не бяхте и желани
Не ви качи и никой на кола.
Тук на земята бяхте непознати
Докато някой мъж ви хвана за ръка.

3
И нищичко не ви дължи света:
Когато искате да тръгнете, не ви задържа никой.
И може би на много други сте приличали.
Но и мнозина плакаха за вас.

4
И от земята пълна с леден вятър
Си тръгвате, покрити целите във струпеи.
И всеки заобичвал е света
Щом шепи две земя получи.