vs. archives

На жена ми

вечната любов
през трупа на бг литературата
ни диша във врата

Пролог

Ето ни пак в стаята за 1 час
Аз старата чернилка
Ти малката отрепка
Правеща го за пари
Боклуците на този град
София кучката ни обича

І

Ето ни пак в стаята ми
Ти си сладка пухкава бяла целувка
Това е второто ти гостуване девствена си
Неумолимо времето за ебане настъпва
Може ли да те целуна
По бузката питам работата става
По етапния си ред
Виждаш непохватен отваряч съм
Искам пак да те целуна
По пухкавата бузка

ІІ

Ето ни пак в детската ти стая
Аз съм на първо посещение за запознаване
С баща ти сутрин е
Звънят ни настоятелно за закуска
Ние се ебем като за последно
Все едно утре сключваме брак
Потънали в прах кукли и мечета ревниво
Наблюдават как те шибам в устата
Времепространството се изкривява
Телефонът звъни от някакво минало в бъдещето
На светлинни години сме от свършване

ІІІ

Ето ни пак на света гора
Ебалника на града минаваме
Покрай коли със запотени стъкла
Покрай студентки хванати за ръка
Пенсионери колеги тичащи пиещи
Студено е мъчим се с чорапогащника ти
Докато ме възсядаш шибай ме кучко
Когато свършвам в устата ти
Най-топлото място в искрящия пролетен студ
Над главите ни млечният път е
На ръка разстояние

ІV

Ето ни пак в празното общежитие
Напушваме се със случайни кандидат-студентки
С крайчеца на съзнанието виждам
Че нещата лека полека отиват
Към непринуден групов секс
Една от кандидатките е
Анална кубинска принцеса
Родината е на кур разстояние
Тебе те няма но аз съм
Влюбен всички путки
В напушения кръг
Водят към теб

V

Ето ни пак в утрините на света гора
Чухал не спира да твърди
Да уловим шмугващата се
Мишка на живота
Общежитието се пробужда
Морзова азбука на токчета
В коридора бие телеграма
От пълнотата на живота
Набримчвам те до сливиците
На задна прашка крещи
Мръсна кучко
Ебането е трезва мистика

VІ

Ето ни пак влюбени
В стая под наем в последния
Люлин първата ни придобивка
Огромна тава
Не се побира във фурната
На хазяйката ти но се получава
Баница и ебане на корем
Очаквано добра комбинация

VІІ

Ето ни пак на голямата река
Пресни гаджета сме
Като бойскаутове изследваме
Всяко кътче достойно за ебане
Детската ти стая оградата на стръмната улица
Покрай училището ти
Местата за изкормване на рибата
В рибарската махала
Казана на баща ти беседката
В крайбрежната градина
Накрая го правим
С тотално изкухели глави
На свечеряване
Сред яростна гмеж комари
Край вечното струене на реката

VІІІ

Ето ни пак в частната болница
Току-що си родила недоносената ни дъщеря
Ако не беше скъпарското място
Щяха да я изпуснат
Да се задуши като мен
Изрязан на косъм
Докато те режат прелиствам болничната библия
От нощното ти шкафче
Намирам нещо не си спомням какво
Докарват те още на черешата
От упойката и прелетия концентрат
От червени кръвни клетки
Дъщеря ни в кувьоза
Овързана в системи
Свети като неонова светулка

Ти ме направи баща

ІХ

Ето ни пак в красавицата и звяра
Ти попадаш в приказката от любов
Аз попадам по право като чудовище
Вече и дъщеря ни я гледа
В безкраен анимационен лууп
Кръгът се затваря
С отчаяно усилие на инстинкта за самосъхранение
Изтръгваш се от ролята
Звяра и красавицата се развеждат
По взаимно съгласие
Розата става месоядна

Х

Ето ни пак напушени
Меко аптекарско стафче
С прелестно плато и дълго отшумяване
На седмата година от брака
Вече обсебени от липсата на болка
Липсата на пик е добре дошла
Заричам се в следващия живот
Да се напушваме само със скоросмъртница
И да се шибаме до смърт

ХІ

Ето ни пак в костенец
Търсиш вилата на д-р кръстев
Аз съм потънал в шибаната си поезия
Намираме само основи
Обрасли в пълзящи паразити
И пирографирани стихчета на вазов
Стихотворението криво лево се пръква
Бачкаме за тоя дето клати гората
За несъществуваща литература
Да си ударим една бърза пишка
Сред родната природа, а?

ХІІ

Ето ни пак в бг литературата
Три четвърти от същата са те намразили зарад мен
Последната четвърт още се колебае
Но аз съм непоколебим
Че ще я еба в селяндурския гъз
С последни усилия на любовта
Мълчаливо сочиш с поглед
Събраните съчинения на п. п. славейков
Краят на брака ни е
Близко вечната любов
През трупа й
Ни диша във врата

ХІІІ

Ето ни пак на масата
Аз съм чудовище погълнато
От чудовището на поезията
Но ти седиш на масата до мен
Не отвръщаш поглед не се гнусиш
Не забиваш ножа пред себе си
В сънната ми артерия
Не вдигаш високо над масата
Отрязаната ми глава
Държейки я за косите змии
Дори не забелязваш
Вкаменяващото ме щастие
Да се храня с теб

ХІV

Ето ни пак в леглото
Ти си бременна в седмия месец никога
Не съм виждал по-красиво тяло
Никога по-потопено в светлината
Която видях в търкалящата се
Надолу по ската кола
Когато спрях долу в най-дълбокото
Светлината не секна
Не оттегли майчината си милувка
Беше ме направила безсмъртен
В мига на края на свършването
В седмия ти месец

Епилог

Ето ни пак на люлката пред общежитието
Мъкнех плувнал в пот някакви торби
Нагоре към втори блок
Ти се отдели от люлката
Като връхлитаща в бой
Девствена богиня от илиада
Замръзнах на мястото си
Мизерен потен
Покрит с прах шибаняк
Застигнат от копие
В пикочния мехур
Заръфал бетона
Под краката ти
Хвана ме за косите
Нави ги около юмрука си
Изви назад главата ми
За да видя добре
Недокоснатите ти
От човешка ръка гърди
И милостиво
Ми тегли ножа

5.5.2020

Световната революция е една жена
Докато те обича и вярва в теб октомврийската революция
Ти е в кърпа вързана
Когато спре да вярва в теб
Идва реставрацията
По-страшна от разправата
На сталин с троцки

Когато колата с ведра ускоряваща се
От само себе си лекота все едно искаше вечно
Да се движи по тангентата на острия завой го напусна и
Започна да се превърта по дължината си надолу по ската
Имаше само светлина и липса на страх

Когато най-сетне падна обратно на колела задържана
От наклонено над дерето рахитично жилаво дърво страхът
Със зверска сила се завърна
Светлината се оттегли отдето
Беше дошла

На НВ

Пази писането като бременна вълчица плода си

Пази писането като момичето в момичето и смъртта

Пази писането като пърхащо колибри застинало над цвят

Пази писането като атентатор самоубиец детонатора

Пази писането като белогвардеец спомена за русия

Пази писането като някой дърпащ аварийната спирачка във влак стрела

Пази писането като първата засечка на револвера на маяковски

Пази писането като немски емигрант в москва вярата в комунизма след пакта рибентроп-молотов

Пази писането като немски войник край сталинград последното писмо от вкъщи преди обкръжението

Пази писането като немкиня изнасилена от руски войници спомена

Пази писането като жълта звезда по време на въстанието във варшавското гето

Пази писането като розов триъгълник в концентрационен лагер

Пази писането като борба на живот и смърт за достойнство и признание

Пази писането като честна невъзможност да потънеш в топлото и доброто

Пази писането като баща който трябва да бъде убит

Пази писането като земна пчела пъплеща покрай трупче на къртица

Пази писането като смъртта в момичето и смъртта

Време е
За наемни убийци
Които да екзекутират
Пусканите на свобода
Внуци на убийците

Състоянието на жертвата
Било несъвместимо с живота
Казвате ни за кой ли път
Нима мирният преход
Е съвместим с живота
Нима животът ни
Е съвместим с внуците му

Документирам, че те обичах
Само за протокола: беше хубаво
И все повече болеше
Не е да не те предупредих от самото начало
Поезията болеше повече.

Разминал се на косъм
С тотална щета под запалените фарове
Осветяващи призрачно празно пространство
На ограничителна заповед за недоближаване
Мъж на средна възраст копае дупка
За погребение на кучето си
Неговото всичко.

Този текст е коментар към началото на горещата фаза на промоцията на новия роман на Г. Господинов, поставено с обявяването на заглавието, изненадващо скоро след новината, че то, както обикновено, ще се пази в тайна. Обичайните протяжни срокове на очакването и времето между подаваните на публиката порции съспенс прогресивно се скъсяват. Има видимо бързане.

Моята интерпретация на случващото се изхожда от допускането, че вътрешната логика на пиар продукта, създаден през 1999-та, предполага подобно забързване, независимо от контекста, в който се случва. Това вътрешно генерирано ускорение по необходимост произтича от прогресивното изконсумиране на литературната субстанция в динамиката на похватите за нейната пазарна дистрибуция. Простичко казано, когато дистрибуцията стане абсолютен господар на литературното произвеждане, тя повлича неудържимо и с нарастваща скорост остатъците автономност на акта на писане.

При нормално положение тази вътрешна логика работи до голяма степен невидимо и добре опаковано в медийния разказ за бавното, десетилетно износване на отделните творби. Публичната в литературните среди тайна за преките зависимости между грантове и издателско подбутване при създаването на достолепно забавяните произведения си е вътрешна информация, която не касае широката публика. Тъй или иначе, при нормалното протичане на литературно-пазарния бизнес аз южуъл медийният разказ за бавните шедьоври успешно можеше да опакова издателско-грантовата припряна реалност на производството им.

Извънредното положение застигна и този бизнес напълно неподготвен. Реакцията на Г. Господинов не е принципно различна от реакциите на Д. Пеевски, Б. Борисов, Р. Радев или Ив. Гешев – повече или по-малко умело десперадо търсене на дивиденти от извънредното, все едно шоуто и бизнесът зад него трябва просто да продължи при по-хазартни залози. Духът на неолибералния капитализъм е същностно хазартен и няма как да направи качествена разлика между нормално и извънредно. За него извънредното е просто количествено – извънредно – голям и рисков залог.

Логиката на медийния разказ за бавните шедьоври от Естествен роман насетне би предполагал внимателно да се изчака развитието на събитията най-малкото до наличието на някаква яснота за сроковете на извънредното положение. Главоломното бързане в пиар кампанията за новия продукт обаче навежда на мисълта, че решението за публикуване е взето не с оглед на неясния край на извънредното положение, а на директна бърза комерсиализация преди неговия край. Залогът са продажби в рамките на проточващо се извънредно положение, в което потенциалните читатели да са добре затворени и четящи красиво или заразено.

При този сценарий динамиката на вътрешно генерираното ускорение на все по-чистия пиар продукт експлозивно съвпада със свръхрисковите залози на един пазар и политикономия на извънредното положение. Започвайки с Д. Пеевски и завършвайки с Г. Господинов, всички играчи искат да бъдат лечители и спасители, дарявайки респиратори на терминални или продавайки романи на затворени за неопределено време читатели. Предстои да видим дали този пандемиен пиар и маркетинг ще се окаже печеливш за политикономическата класа и народния писател, които действат по сходен начин. Поне в случая на Г. Господинов става все по-видимо пандемийното измерение на пиар продукта със същото име, което тепърва предстои да бъде медийно и пазарно нормализирано като обичайна практика.

На Венци

София мое бяло момиче
Никога не си ме обичала каквато си
Горда и уплашена като момиче от село
Лягащо си с негър свободно и девствено
Красиво и страшно е едно и също
Градът е затворен най-сетне не можеш да избягаш от себе си
Родината е зад санитарен кордон
Ти си чумава и всичко родно страни от теб
Сега е моментът да бъдем щастливи
Мое бяло момиче