На София
Упойващ реквием
На триумфа на пролетта
Възлюбената на пчелите
Царица майка на меда
Упойващ реквием
На бременността на света
Непосилно благоуханна утрин
Взимаща си болничен
Упойващ реквием
С царя или пък царицата
В облажавана утроба вече
Напът
Упойващ реквием
На сблъсъка на ероса със смъртта
Детето зевс играещо в пясъка
На брега на океана
На смъртта упойващия реквием
На аромата ти
Подгизнали липите
Възнасят ефирната си похот
Към отсъстващия бог на лятото
Упойващ реквием на невъзможната
Любов хладно е чудесно
Време за правене на ведър секс
Но не те искат невъзможното
Да възнесат към отсъстващия
Бог защо благоуханни бедни
Влюбени липи
Забравете пчелите
Забравете меда
Забравете лятото
Вярвам в поезията която разплаква
Без да е продадена и купена сантименталност
Вярвам в поезията която разплаква
Без да е пиар фантом на леденостудени сметкаджии
Вярвам в поезията която разплаква
Без да е алиби на капитала
Вярвам в поезията която разплаква
Знам че ме имате за чудовище нека
Няма нищо по-трогателно, ангели
От чудовище разплакано от стихотворение
Вярвам в поезията която разплаква
Няма къде да се скрия
От окото ти едноока кобило
Колкото по-малко виждаш от старост
Толкова по-пронизващ е погледа ти няма
Къде да се скрия от него
От погледа на всичко претърпяло несправедливост
Няма къде да се скрия
От топлия поглед на татко надничащ
От едното ти око другото
Обърнато навеки нагоре като на сляп аед
Като на едноокия певец на океана
Няма къде да се скрия от него
Едноока кобило
Готина билингва
Твърди корици шита само
За петнайсе кинта мирише
Силно като книгите от детството
Научавам че отело говори
Бомбастично макар и мъж
На действието после му
Викат дебелобърнестия както си
Му е реда the thicklips правилно
После научавам че е вече стар
An old black ram дърт черен коч
Ейджизъм и расизъм в едно
Следва че е берберски жребец
Т.е. прекрасен арабски кон
Който покрива бялото момиче
Скотските обятия на онзи разюздан
Мавър т.е. арабеска рязана пишка
Толкова от действие I, сцена 1
(To be continued)
На Симона Х.
Всеки смислен разговор е
Криворазбиране от което излизаш
По-силен и неразбиращ
Тайнството което трябва да остане неразбрано
Покрай обичайния празен месинджър лаф муабет
Стигнахме до фундаменталните истини
Че жените поети трябва да имат топки а
Мъжете поети трябва да бъдат жени макар че
Не точно путки такива неща
София ражда поети родени в сантяго де куба
Дивия северозапад поетеси родени хали и
Така свършваме с най-важното печатните грешки
Можете трябва да бъдат жени, жените да имат топки
Т.е. истинските мЪжете поети са мОжете жени истинските
Жените поети имат топки
Като малкълм Х
На Катя Г.
Заминаваме
Каза тя
Да оставим
Всичко останало
Нечовешкия свят
Създаден от човека
Мъртвия му алчен труд
Заминаваме
И тя видя
Че е добро
На Нинко К.
С циците едни гърди напред
Пъпчето голо както си требе
Татуировки на бойна нога
Клинчето ластично с мики маус
Задника мулатски от малцинствата
Цайсите фалшиво версаче
Погледа сто кила
Дестинейшън ънноун
Гара стамболийски
Червения светофар е всеизвестно
Място за целуване времето
Трябва да се уплътнява
Ето ни и нас там
Целуваме се както си му е
Реда и изведнъж пробива
Полунощ каляската на любовта се
Превръща в тиква жълтата
Тиква на превключването
На светофара на нощен режим
Жълтата тиква на премигващото
Жълто добре дошли в реалността
На любовта
Обичам те, Град,
Напомняш ми за модерността
На поезията на архаиката,
За затъмнението на архилох.
Обичам как античните ти руини
Преминават в естакади на магистрали,
Обичам вонята на мариа и ивана
……………………………………………….
Под чинарите на иван вазов.
Ти си по-голямата стара загора
Индустриалната перла на юга
Ти, пристанище на сан франциско,
България е шибано анданте –
Ти, Граде, си айляшко престо!
