vs. archives

Длъжка е тая сцена а аз
Пътувах за търново първо

Държавните дела на раннокапиталистическа
Венеция после бащата се жалва пак

Че дъщеря му е съвратена
С магии и познатите медикаменти

Имам дъщеря няма как
Да отмина това с равнодушие

Отело се защитава пред херцога
Като войн чужд на мирнопреходните меки

Лафчета мъжките достойнства са
Неговите дроги чарове заклинания

Мощната магия всички обвинения срещу него

Бащата не спира да повтаря нещо
Което е дълбоко дъщеря му влюбила се

В това от което се страхувала
В кръвта й коктейл от дроги душата й

Завладяна със заклинания отело
Отговаря всичко бе душа в душа

Here comes the lady, let her witness it
След изслушването херцога отсъжда че

Отело е много по-бял отколкото черен
Яго пък се хваща за слуха че мавъра

Спи с жена му обсебеността
На белия човек с потентността

На черния като корена
На злите му фантазии

Нощ и ад да се сдушат
Чудовищния план да изродят

Край на първо действие
(To be continued)

Още в първия стих
Яго нарича войната търговия

The trade of war яго знае внимателно
Ще слушам и претеглям всяка дума

При първия си монолог
Отело казва дездемона по-скъпа му е

От съкровищата на морето
По-силен комплимент отправен към жена

Не знам отело вече е оженен
Бързо и решително както трябва

Баща й вижда в случилото се
Магьосничество хаитянско вуду

Превърнало момичешкия страх
В тъй трудно разбираема наслада

Дъщеря му изнасилена е смята той
With drugs and minerals отело обвинен е

Като практикуващ запретните изкуства
Бащата огласява страх изконен

На белия човек от робски бунт
От хаитянското въстание известно е

Че вудуто в основата било е
На заговора

(To be continued)

Чуждият екран
Винаги е по-гладък
По-сияен по-кристално
Чист без драскотина

Никога не гледай
Света през него.

Бяла котка
В избуяли сочни треви

Бели гълъби
Кълват окапали бели черници

Един е обречен.

Гледала си убий бил нали
Е, вече дори си го преживяла

Опитах се да те науча да правиш
Поезия ти оказа достойна съпротива

Не ти извадих окото
Не ме отрови с рибешки глави

Нема драма никой не е издъ’ржал
Още повече от десет години

Ти издържа все пак няколко месеца
Нема драма чао бело момиче.

Пич знаеш добре
Че никога не се обръщам назад

В реалността а в писането не е
Обръщане назад а отлежаване на виното

Така че ае по-накратко
Светла памет и

До скоро там.

За първи път тялото
Допусна ускорение

Първата метафора
На тичането

Като поезия

Ти си яка и си от махалата
Говорехме си на детската площадка

Пишеш проза и нелоша поезия
Рядкост е и двете да са върха като при дон роберто

Държиш на картинките към текстовете ти
Нема лошо накараме да се замисла

В началото на живота си тук слагах
Картинки следвайки местния челен опит

После спрех без да зная що ти ме
Накара да си спомня и разбера защо

Първо не си прави образ разбира се
Заветът на отците ми

После всеобщата инфантилизация добре
Продаваща се от кориците на народния писател

Следват всички селфита отгоре
В легнало положение е не не мога всички да ви еба

(Или поне не аз отгоре ще мина
Отзад определено нема как картинката ще е друга)

Ако ще е картинка да е рошава
Но фб го забранява тогава

По-добре но пикчър ъвейлъбъл
Викат му негативна теология

Фен съм Й

джоджен джоджен
о боже
джоджен

(по джорджия на били холидей)

Да не мислите че ми е лесно
Трябва да бъда номиниран за нобел

От мутренската държава
От която получих орден на младини

Знам мислите си че ми е широко около врата
С грантовете и властелинката на бандеролите

Благо е но изисква страшна повратливост
Задника ми едновременно трябва да е правилно

Ориентиран на запад по посока на правилните пари
И на изток по посока реалните господари на тая страна

Никак не е лесно пичове но аз съм решен
Да разреша квадратурата на кръга и

Да бъда номиниран за нобел
От комитет независими интелектуалци

Е, все от страната на правилните пари
Но и тиквата дала ми ордена изглеждаше

От техната страна иначе ясно
Мутренската държава ще ме номинира

Важното е как ще изглежда за пред хората