Когато трябва да хванеш влак
Никога не се доверявай
На влюбена жена тя
Предпочита да изпуснеш всички
Влакове както нимфата задържала
С години одисей
Пълнотата на блаженството
И болката е островът
Далечен за мъжа
Когато хванал си на косъм
Влака помисли за нея
С жалост
Обичта е съблаженството
И състраданието
Рейсовете не пътуват
Влаковете са спрени
Магистралите са преградени
С бетонни блокове
Над кпптата кръжат хеликоптери
Патрулки вият по празните улици
Очаква се всеки момент
Тежка бронирана техника
Да бъде стационирана
В града
Блокиран съм
В източна румелия
Ти си щастлива
До сватбата през септември
Ще вляза в дрехите си
От преди десет години
Това добре
Ама сватбата беше снощи
Отряза се като пиана шматка
Синът и дъщеря ни
Давид и леа случайно
Попаднахме на тези имена
Едното е на цар
Другото на котката
На бившата ми
Случайни имена
На отците
Които даряват
С деца
Ясно е че това ебане
Неусетно преминава в напушване
Телата се втечняват душите
Преплисват от мъжкото корито
В женското от женската река
В мъжка делта изправяш се над мен
Като оня с големия готов
Да ми пръсне халката аз се
Сгушвам като кучка
Очакваща нежна ласка
От младоженеца аз съм целия
В шибано бяло като булка ти
Некво яко негро развяваш патка
Пред лицето ми ебахти май
Навлизаме във фазата
На шамарите веселбата
На отказа от шибания аз
Прясно бракувани много
Силен тоа матриал бе
Когато буквите
Преобразят света
Само тогава ще кажа
Честит Празник
Скланяш се над мен
И ме целуваш лекичко
Затварям очи
Като последната путка
Обичам те.
Няма нищо по-красиво
От обличането ти но да отдадем
Дължимото и на сутрешната ебня незаслужено
Пренебрегвана в бг класиката
Първо за загрявка кафе и цигара ти
Първото стихотворение за деня аз вече съм готов
Да ми го лапаш лекичко без предизвестие
Бялата гладиола е тъй красива във вазата
Доброто момиче заслужава добро момче
Време е да ти го начукам ти си свършваш
На воля аз се трудя като добър съпруг
В потта на челото си както е писано
Свършвам в путката ти непосредствено
След цикъл си следващия път няма да си
Но пак ще е вътре скъпа съпруго
Тя пуши
Пред отворения прозорец
На хотелската стая
И пие кафе
Той се въргаля в леглото
На първото си сутрешно
Стихотворение
Няма по-суверенна мантия
По-царствен хермелин от поезията
Която обличаш на голо
Тялото ти млечен път
В тъмната материя черно хало
Което намятам върху рамената ти
Целувам едното после другото
Захапвам шията отзад караш ме
Да избирам между две рокли за вечерта
Без да се замисля посочвам
Черната с голия гръб на неочакваното тъмно
Слово ти го даряваш като
Каскада от свършвания водни
Бомбички които хвърляме през прозореца
На първата ни класна стая
Вече си напълно облечена
София сабоурин поема в черно
vs. archives 