Когато беше четиригодишна
Едно по-малко момче те ухапа
До кръв по дясната буза
Никой на ударопоглъщащата площадка
Не нададе вик не надигна глас не изпадна
В ужас не скочи във всеоръжие
Ти дори не се разплака само
Леко изскимтя следвайки очевидното
Съучастничество на родителите ти
Белегът на клана
Беше положен.
Облак с формата на ссср
Над кооперация на първа линия
На парка заимов
През 70-те червената буржоазия
Все още се свенеше криеше
Буржоазния интериор зад
Бруталистки фасади после
Дойде облачната архитектоника
Ние не сме
В литературната история
И литературната история
Не е в нас.
Дъщеря ми ме осведомява
За статистиката на разводите
В групата й в детската градина
Мисля за края на детството й
Психологът не констатира отклонения
Госпожите са видимо внимателни
Към бащата преминал
В ново агрегатно състояние
Лятото е замряло в мига на края
Разделение на радостта кой да люлее
И кой да бъде люлян на люлката гондола
Разделение на труда кой да рови в пясъчника
И кой унесено да наблюдава метаморфозите на пясъка
Разделение на магията кой да разказва
И кой омагьосано да присъства на сътворението
След дълбока болка
Сериозно ми се доебава
Мъжете са прасета
Затваряш очи
И казваш спя и в тъмното
Имам кошмар може ли
Вече да дойда при теб
Сега наистина спиш насред
Огромния растежим диван
Насред склада на хола насред тъмнината
Нищото смъртта насред всичко
Което не е спасение
Толкова малка неустрашима
В ужаса на теб се крепи всичко
Взимам третото хапче за деня
Пускам американска молитва притискам
Дясното слепоочие към възглавницата
Докато очаквам да подейства
Обмислям какво се случва с мен и какво
Да напиша гласа на джим ме пренася
В героичните години в общежитието
На света гора сега живея с майка ми
Дъщеря ми е при мен за уикенда
Не съм добър син
Не съм бил добър съпруг
Не съм добър баща
Хапчето започва да действа гласа
На джим не е мръднал на йота майка ми и
Дъщеря ми вече спят
Нещастен съм
Блажен съм
Колко странно горчивосладко е
Да си разведен баща
Страстта ми да се уча
Да преживявам ненаситно жадува
Да познае съдбата си и
Твоето непрестанно
Чудо
Лежа на дясното слепоочие
Чакам хапчето да подейства
Дясното ми око е
Притиснато във възглавницата сляпо
С лявото по-слабото късогледо
Гледам патинирания циферблат
Кожената каишка е изхабена
Не я сменям откакто татко почина
Преди осемнайсе години
Чакам хапчето да подейства
