vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Джим



По Нинко К.

Имаш снимка
С черния си лабрадор
Който всъщност е
Черен котарак
Стихотворението ти е
Озаглавено джим

На снимката си голобрад
С кичара и слънчеви очила
Очакващи да бъдат профанизирани
Двайсе години по-късно от джордж м.
В добре подбран кенеф в родния
Ел ей

Всъщност си с брада
От обложката на американска
Молитва на масичката олтар
Пред черния ти диван
Сутрешен триъгълник от три
Празни бутилки водка флирт

Знаеш че алкохола в поезията е
Шибан поетизъм дори у буковски
Но не се свениш
Да го употребяваш като
Поезия и истина в жк белите брези
В 5 без 10 сутринта

Тогава черния ти котарак се
Изправя на задните си крака
На черния ти диван готов
Като хералдически знак
Да опъне двама още живи
Поети в гъза и

Казва
Поезията е в опасност

 

 

 

 

 

Котарака и кафето



Котарака на поета
Гадателката на поетесата

Котарака е черен
Казва се блекмор но не е
От дийп пърпъл
А от котките на бодлер

Гадателката е приятелка
На собственик на битова механа
В град в планината град където си
Спасен навеки

Котарака и кафето
Казват същото.

 

 

 

 

 

Успешна седмица



В 5 без 10 сутринта
При обратен завой зверски
Удари бордюр не изпсува

Благодари за точните пари
Без бакшиш пожела

Успешна седмица

 

 

 

 

След края на света онзи ден

 

Дъщеря ми спи след приказка
Майка ми спи след спане през деня
Архивирам стихотворенията от деня слушам
Отново и отново американска молитва май
Ще мина без хапчета тази нощ нагло
Копеле искащо да продължи
Да си върши работата
След края на света
Онзи ден

 

 

 

 

 

No-reply

 

Стихотворението е
No-reply email addres

Disclaimer: No-reply email addresses
Are bad for digital marketing.

 

 

 

 

 

Последна нощ на земята (По Роберто Боланьо)

 

През нощта идваш при мен
Имаш кошмар както се разбрахме
Идваш при мен ако имаш кошмар

Взимам следващото хапче
Усещам петичките ти като преди
Дисплея преминава от нощен

На дневен режим очаква ме
Космоса на самотата това е
Последната нощ на земята.

 

 

 

 

 

Толкова милостив

 

Кръстчето ти е разгащено
Завивам го разплаквам се притиснал
Слепоочие във възглавницата

Как може да си толкова могъщ
И толкова милостив

 

 

 

 

 

Вечността е

 

Вечността е
Безкраен летен ден

Ние сме в нея

Просто не трябва да мърдаме
От детската площадка.

 

 

 

 

 

Поезия и стина (По Гьоте)

 

Всъщност

Най-хубавите свирки

Си ги правила ти

 

 

 

 

 

На сутринта

 

На сутринта имах чувството
Че отново съм щастлив
След края на света

Ти ме чакаше
Вече облечена в синя
Лятна рокля като от спомен

Сресана с бухнала коса
С четка в лявата ръка готова
За прибиране на опашка изведнъж

Те видях в гръб
Как пристягаш опашката
Като грива на идеален шлем

Беше напълно готова
За кукления театър