Малка ода на поета апаратчик
Станах декан
Все пак пиша поезия
Станах ректор
Все пак пиша поезия
Ще стана министър на образованието
Все пак ще пиша поезия
Станах декан
Все пак пиша поезия
Станах ректор
Все пак пиша поезия
Ще стана министър на образованието
Все пак ще пиша поезия
Смелостта на един единствен човек
Създава светове мести планини от отчаяние
Ти си кръстникът на новия живот
Преди твоята мъжествена щедрост
Не съществуваше нищо ти създаде от нищото
Ти си кръстникът на новия живот
Ти каза това не е справедливо
Ти каза няма да се примирим с това
Ти си кръстникът на новия живот
Един единствен решителен мъж е
Достатъчен за раждане на новия живот
Ти си кръстникът на новия живот
Вие сте отличниците
На мирния преход най-добрите
В класа винаги на първия чин
Успяхте да излъжете най-добрия
Учител големия поет
Аз съм капчицата катран
В кацата с мед на мирния ви преход
Вие сте комсомолските секретари
От ямбол разград и некво село достигнали
Заветните софийски върхове на младини
Вашия таван на провинциалисти мечтали точно
За това което са постигнали
Аз съм капчицата катран
В кацата с мед на мирния ви преход
Вие сте декани на су и новоизпечени
Ректори на нбу кандидати за нобел
От невръстна възраст на избелени
Тъмни селяндурски субекти кеф е
Човек да ви се радва на разширените дупки
Аз съм капчицата катран
В кацата с мед на мирния ви преход
Вие се радвате на завистта
На всички сънародници кат добри
Българи сред добри българи просто
Момчета за дребни културни поръчки
Господинови на ченгетата си
Аз съм капчицата катран
В кацата с мед на мирния ви преход
Отдавна сте надвишили лимита си
И прекрасно го знаете остава само
Най-скъпо да изтъргувате задниците си
На разлагащи се трупове на успеха си
Удавени в кацата с мед
На мирния ви преход
Аз съм капчицата катран
Гусин ректор случайно научих
Че сте станали ректор не знам как е
На разградски евала затова
На шопски еваларка копеле
Ти си господаря на пръстените
На ченгетата и архивите им
Ти си господаря на поезията
На архивите и ченгетата им
Ти си господаря на пръстените
На ченгетата и университета им
Ти си господаря на поезията
На апаратчиците и ченгетата им
Ти си господаря на пръстените
На пръстените от фирми на ченгетата
Ти си господаря на поезията
На ректорското кресло
Ти си господаря на многострадалния ти
Пръстен вулго халка
Честито
Забравих билингвата на отело
Дето трябваше да ми уплътнява времето
Като водя майка на скъп зъболекар
Седя във футуристичната приемна
С живи зюмбюли и огромна плазма
И се чудя кво да правя в близкия минимум час
Не ми остава друго освен
Да пренапиша трагедията
По удиалъновски
Ако отело беше зъболекар
Дездемона негова пациентка
Яго доставчик на зъболекарски консумативи
Отказвам да доставя удоволствието
На перверзната трагедия
Тва си е белчовски фарс
На желанието на бялата жена и
Импотентността на белия мъж.
Не прощавам расистки обиди
До гроб и отвъд макар че съм друг
Ако те хвана на път за рая в ада
Приличащ на мъж но всъщност путка човек
Ще те опъна безмилостно на задна прашка
И ще свърша в злословната ти зловонна уста
Не прощавам расистки обиди
Ще се видим в ада.
Супер забавно е
Да живееш в черно и българско тяло
Но досега ти липсваше джюиш мама
Обиждат те на черен и българин
Само ти си знаеш къв си
Но досега нямаше джюиш мама
И българите и черните
Ти се подиграват като на грозно пате
Но мама лебед е джюиш мама
Майка ти е антисемитка и расистка
С години носеше майчиното кръстче но
Дълбоко в себе си чакаше джюиш мама
И накрая когато всичко
Отиде по дяволите и черно и бяло
Мама ти написа по месинджър
Здравей мое еврейче
Тя е ангелът на булгари
Всичко почна в частно училище
За деца на мутри
На учителката с любов
И 120 кинта за екзегезата
На паисий на вазов
Тя е ангелът на булгари
Побеснява хване ли през уикенда
Прахосмукачката и мопа
Добре е детето да вижда
Повече баща си вика и вече
Го усеща вътре в себе си
Дано любовникът има пари
Тя е ангелът на булгари.
Винаги съм се чудел
На дейдрийма ви за черния мъж
Който убива бялата жена
Великите ви поети
Го възпяват белите ви
Качулки линчуват за това
Айде некой да ми го
ОбЯсни не разбирам точно
В какво ви е удоволствието
Да си мечтаете
За черния мъж
Който убива бялата жена
Не ми доставя удоволствие
Да ви доставя това удоволствие.
Дъщеря ни искаше
Да каже истината
Ти я спря
Първото грехопадение е
Лъжата пред бащата
Ти я научи
Като в светкавицата
На сетния час осветяваща
Целия филм на живота
Видях всички лъжи
Които ще изрече
Пред майка си
Горко й.