Работникът е солта на земята
Ти си работничка ти си мама пловдив
Майчинското обилие на юга
Омайната смрад на тропиците мама пловдив
Изоставената кооперация от 50-те
Череша и смокиня в задния двор мама пловдив
Мъжката цигара след секс тревата
От работническите предградия мама пловдив
Омарата на мария и ивана
Под чинарите на иван вазов мама пловдив
Изгорените тютюневи складове
Неизгарящата ти къпина мама пловдив
Без майка без баща без съпруг
Без бог без господар
Ти си мама пловдив
Синьо до пръсване
Старогръцко небе над теб
Сърпът на луната
В краката ти
Гърдите ти кули
Напращели от боза и бременност
Косите ти развети
От самолети излитащи над тихия океан
Краката ти антични колони
Преминаващи в естакади на магистрали
Диадемата ти пеперуда
На цветето откъснато от персефона
Поемата ти сънувана от архилох
Преди последната битка
Станах декан
Все пак пиша поезия
Станах ректор
Все пак пиша поезия
Ще стана министър на образованието
Все пак ще пиша поезия
Любима фраза на четиригодишната ми дъщеря
Дълго го изговаряше по неразбираем начин
Но означаваше това: на косъм
Дълго време означаваше с него
Всевъзможни неща всевъзможността на живота
И смъртта за която нямаше понятие
Но имаше израз: на косъм
Дете ти държеше ключовете
Към живота и смъртта:
На косъм
Най-скъпият ми приятел има температура
Бил е с много хора на рожден ден
Инкубационният период съвпада
С дотук установеното
Обажда се от работа
Гласът му е както винаги мек
И решителен тази рядка комбинация
Която обожавам
Най-смелият човек когото познавам
В рискова група е колкото той е безстрашен
Толкова мен ме е страх дано моят страх
И неговото безстрашие са достатъчни
Господи ти помагаш на слабите моля те
Нека страхът ми бъде спасителен
Гълъбът беше обречен
Ти го спаси в последния момент
Котката се оттегли под близка кола
Гълъбът беше обречен
Влачеше крило под проскубаните пера
Надничаше кървава плът
Котката ще го довърши
Гълъбът беше обречен ти
Го спаси
Всички жени обичат
Решителни мъже казваш
Не може да се каже същото
За мъжете отговарям не
Всички обичат решителни жени
Но аз определено си падам
Жената е по-съвършено същество
От мъжа решимостта е короната
На човешкото съвършенство
Жената избира мъжа
Очаквайки решимостта му
Още по-красиво е обаче тя
Да е изпълнената с решимост
Раят е на ръка разстояние
Вратите му се отварят
С поглед харесвам
Решителните жени тяхно е
Царството небесно
На решителния мъж
Няма нищо по-естествено от наглостта
Тя е в природата на нещата
Няма нищо по-естествено от това
Да държиш в подчинение роби
Няма нищо по-естествено от това
Да изцеждаш чуждия труд
Няма нищо по-естествено от това
Да обиждаш платена курва
Няма нищо по-естествено от това
Мутра да се бие с мутра за властта
Няма нищо по-естествено от това
Застоялата вода да жабунясва
Няма нищо по-естествено от това
Свободата е противоестествена
Наглостта е смрадта
От некрозата на общественото тяло
Нагли сте
Мъртви сме
Наглостта е смрадта
Огромен черен тежковоз
Ти говориш с него все едно
Гукаш свършила на гърдите на мъж
Блажена усмивката ти
Все едно току-що са те освободили
От бремето на девствеността
Леко се скланяш над него
Не дърпай тихо му шепнеш
На ухо жълта пяна къпе удилото
Вдигаш пълен галоп
Лицето ти е на отново
Девствена жана д’арк
Конят е черна лавина
Тихо е
vs. archives 