Откажете му, моля ви, това удоволствие
Да си седи на пейката,
Да си седи на пейката,
Да си седи на пейката…
Откажете му това удоволствие
Да си седи на пейката и да мисли за хапване,
Да си седи на пейката и да мисли за хапване, обезателно с мръвка,
За водка, за бира, за дебела еврейка.
По реката плува корабче.
Плува отдалече.
А на корабчето четири
Храбреци моряци.
Ушенцата наострени,
Въздългички опашките,
От нищо страх те нямат
Единствено от котките.
Елисавета си играеше с огъня
Елисавета си играеше с огъня
пускаше огън по гърба
пускаше огън по гърба
Пьотър Палич се озърташе с възхищение наоколо
Пьотър Палич се озърташе с възхищение наоколо
и дишаше тежко
и дишаше тежко
и се държеше с ръка за сърцето.
Дървета са всички всички всички пиф
И камъните всички всички всички паф
Природата е цяла цяла цяла пуф
Момичетата всички всички всички пиф
Мъжете всички всички всички паф
И брака целия е целия е целия е пуф
Славяните са всички всички всички пиф
Евреите са всички всички всички паф
Русията е цяла цяла цяла пуф.
Господи, пробуди в душата ми пламъка Твой.
Освети ме Господи със слънцето Твое.
Златист пясък пръсни пред краката ми,
за да вървя по чист път към Дома Твой.
Награди ме Господи със словото Твое,
за да гърми то, възнасяйки хвала на Чертога Твой.
Обърни Господи коловоза на живота мой,
за да потегли локомотива на могъществото мое.
Отпусни Господи спирачката на вдъхновението мое.
Успокой ме Господи
и напои сърцето мое с извора на дивните думи
Твои.
Казваше се зоя
Рускиня женена за българин
По времето когато това означаваше курва
Зоя беше старообрядка
Когато ни гостуваше си носеше
Собствени прибори за ядене
Пълен комплект спално бельо
Още не познавах истинските курви
Зоя беше старообрядка от архангелск
Носеше ни клюква и вълнени чорапи
Произведени зад полярния кръг
Зоя ме запозна с живота който е курва
Зоя беше старообрядка от архангелск
Животът който не беше курва.
Камък като буца мас.
Той върви по пресъхнало речно корито
и събира гладки камъни.
Той е шлифовчик на геми.
Големът – жив автомат.
Големът живее в стая, която няма вход.
Който иска да надзърне през прозореца в тази стая, къса
въжето, за което се държи.
Мозъкът му – затворена стая.
Ако поиска да хвърли поглед вътре в паметта си,
би изгубил разсъдъка.
Надушили кръв
Сенките се скупчват
Но къде е жертвеното животно
Аз не съм
Няма по-хубава поезия
От всекидневния труд
1. Ярка светлина
Несравнимо ярка
2. Мигновено изчезване на страха
Докато не се върнеш обратно
3. Чувство за пропадане
Колата се върти по дължината си надолу по ската
4. Дежавю на нещо
Което не се е случвало
5. Липса на спомени
Докато филмът се превърта назад
6. Животински страх
При връщането обратно
7. Невроните искрят
Сърцето не помръдва
Доскоро не живеех на улица маяковски
Нищо против владимир владимирович
Доскоро поназнайвах немски
Нищо против социализма в една отделно взета страна
Доскоро бях даниил хармс
Нищо против родната психиатрия
