Настава тиха вечер,
Кръгла лампа свети.
В съседите никой не лае
И никой не говори.
Люлее се звънко махало,
На парчета реже времето,
Отчаяна от мен жена ми
Кърпи чорапи дремейки.
Аз лежа, крака надигнал,
В мислите си кол усещам.
О Богове, на помощ елате ми
Бързо да стана, да седна на масата.
Мишка мен на чаша чай
Ме покани в новия си дом.
Дълго аз да вляза там не мога,
С мъка вмъкнах все пак накрая.
А сега кажете моля:
Защо така и поради какво
Няма нито дом, нит чай,
Няма нищичко буквално!
Загинахме в полето житейско.
Не остана вече никаква надежда.
Приключи за щастието мечтата –
Остана една нищетата.
„Господи, посред бял ден
Налегна ме леността.
Позволи ми да легна и да заспя Господи,
И докато спя налей ме догоре Господи
Със силата твоя.
Много неща искам да знам,
Но не книги и хора ще ми кажат това.
Само ти ме просвети Господи
По пътя на моите стихове.
Събуди ме силен за битката със смислите,
бърз в управлението на думите
и прилежен във възхвалата на името на Бога
во веки веков.“
Господи, нахрани ме с тялото Твое
За да се пробуди в мене жаждата по движението Твое.
Господи, напои ме с кръвта Твоя
За да възкръсне в мене силата на стихосложението Мое.
И ето загърмя дъждът –
И времето застина.
Часовникът безпомощно тиктака.
Расти, трева, на теб не ти е нужно време.
Дух Божи, говори, на теб не са ти нужни думи.
Веднъж Петров в гората отишъл,
Отишъл и изведнъж изчезнал в нищото.
„Ама че работа – Бергсон си рекъл –
Сън ли е това? Май не е“.
Поогледал се и що да види: ров,
А в рова седи Петров.
Заврял се в рова и Бергсон,
Заврял се и изведнъж изчезнал.
В почуда изпада Петров:
„Май се разболявам, що ли?
Видях си очите си: Бергсон изчезна.
Сън ли е това? Май не е“.
Ще те погубят теб мечтанията.
Интригата, потърсена в суровия живот
Ще изчезне яко дим. Същевременно
Посланик не ще споходи теб от небесата.
Увехнат ще желания и страсти,
За миг ш’се мерне младостта на мисли ярки…
Остави това! Остави, приятелю, мечтанията,
Освободи ума си от смъртта.
Така започва гладът:
сутрин събуждаш се бодър,
после усещаш слабост,
после усещаш скука,
после започваш да губиш
на бързия разум силата,
после настъпва спокойствие.
А после започва ужасът.
Веднъж един човек отивал на работа в службата и по пътя срещнал друг човек, който току-що бил купил франзела и се връщал вкъщи. И това всъщност е всичко.
