vs. archives

Сложил очила, Семьон Семьонович гледа един бор и какво да види: на бора седи някакъв тип и му се заканва с юмрук.
Семьон Семьонович сваля очилата, гледа бора и вижда, че на бора няма никой.
Семьон Семьонович слага очилата, гледа бора и пак вижда, че на бора седи някакъв тип и му се заканва с юмрук.
Семьон Семьонович сваля очилата и пак вижда, че на бора няма никой.
Семьон Семьонович пак слага очилата, гледа бора и пак вижда, че на бора седи някакъв тип и му се заканва с юмрук.
Семьон Семьонович не иска да вярва на това явление и смята това явление за оптическа измама.

Веднъж Орлов преял с пюре от грах и умрял. А Крилов, като научил за това, също умрял. А Спиридонов умрял от само себе си. А жената на Спиридонов паднала от бюфета и също умряла. А децата на Спиридонов се удавили във вира. А бабата на Спиридонов се пропила и тръгнала да скитори. А Михайлов престанал да се реши и хванал кел. А Круглов нарисувал дама с камшик в ръка и полудял. А Перехрьостов получил четиристотин рубли пощенски запис и така се надул, че го наритали от службата.
Хубави хора, а не умеят да стъпят с двата крака на земята.

Бръснете брада и мустаци!
Не сте козли да носите бради.
Не сте котаци да мърдате с мустаци.
Не сте гъби да стоите с шапчици.
Ех, госпожички!
Смъкнете ваште шапчици!
Ех, сладурчета!
Смъкнете си поличките!
Ае, Манка Марусина,
Сядай на Петка Елабонин.
Стрижете, момиченца, плитчиците си.
Не сте зебри да подтичвате с опашчици.
Пухкави момиченца
Поканете ни да купонясваме.

Откакто видях Esther за последен път, са минали 270 180 секунди.

Двама души седели в трамвая и разсъждавали така: Единият казал: „Аз не вярвам в задгробния живот. Няма реални доказателства, че задгробният живот съществува. Не познаваме и авторитетни свидетелства за него. В религиите пък за него се говори или много неубедително, например, в исляма, или много мъгляво, например, в християнството, или нищо не се говори, например в библията, или направо се казва, че няма задгробен живот, например, в будизма. Случаите на ясновидство, пророчества, разни чудеса и даже привидения нямат пряко отношение към задгробния живот и съвсем не служат за доказателства за съществуването му. Мен никак не ме интересуват разказите, подобни на онзи, как един човек видял насън лъв и на следващия ден бил убит от лъв, избягал от Зоологическата градина. Интересува ме само въпроса: има ли задгробен живот или няма? Кажете, вие как смятате?“
Вторият Събеседник казал: „Ще ви отговоря така: никога няма да получите отговор на вашия въпрос, а ако някога получите отговор, не му вярвайте. Само вие самият ще можете да отговорите на този въпрос. Ако отговорите да, ще бъде да, ако отговорите не, ще бъде не. Трябва само да се отговори с пълно убеждение, без сянка на съмнение или, по-точно казано, с абсолютна вяра в отговора си“.
Първият Събеседник казал: „С удоволствие бих си отговорил. Но трябва да се отговори с вяра. А за да се отговори с вяра, трябва да си уверен в истинността на отговора си. Откъде обаче да взема тази увереност?“
Вторият събеседник казал: „Увереността, или по-точно, вярата не може да се придобие, само може да я развиеш в себе си“.
Първият Събеседник казал: „Как мога да развия в себе си вярата в отговора си, щом дори не зная какво да отговаря, да или не“.
Вторият Събеседник казал: „Изберете си, което повече ви харесва“.
– Сега е нашата спирка – казал първият Събеседник и двамата станали от местата си, за да се придвижат към изхода.
– Извинете – обърнал се към тях някакъв извънредно висок военен. – Чух разговора ви и мен, извинете ме, ме заинтригува: как могат двама още млади души да говорят сериозно за това има ли задгробен живот или няма?

Аз не си запуших ушите. Всички си ги запушиха, единствено аз не ги запуших и затова само аз чух всичко. Аз също не закрих с парцал очите както направиха всички. И затова видях всичко. Да, единствено аз видях и чух всичко. Но за съжаление не разбрах нищо, така че, значи, каква е стойността на това, че единствено аз видях и чух всичко? Аз дори не можех да запомня това, което виждах и чувах. Само някакви откъслечни спомени, заврънкулки и безсмислени иззвънявания. Ето мина на бегом трамвайния кондуктор, след него – възрастна дама с лопата в зъбите. Някой каза: „…сигурно, изпод фотьойла…“. Голо еврейско момиче разкрачва краченца и излива от чашка върху половите си органи мляко. Млякото се стича в дълбока супена чиния. От чинията преливат млякото обратно в чашката и ми предлагат да го изпия. Аз пия; от млякото мирише на сирене… Голото еврейско момиче седи пред мен с разкрачени крака, половите й органи са целите в мляко. Тя се навежда напред и гледа половите си органи. От половите й органи потича прозрачна тегава течност… Минавам през голям и доста тъмен двор. На двора лежат, събрани на високи купчини, дърва за огрев. Иззад тях наднича нечие лице. Аз знам, че това е Лимонин, който ме следи. Той наблюдава: няма ли да отида при жена му. Завивам надясно и излизам през главния вход на улицата. От вратата наднича радостното лице на Лимонин… Ето жената на Лимонин ми придлага водка. Изпивам четири чаши, замезвам със сардели и почвам да мисля за голото еврейско момиче. Жената на Лимонин слага глава на коленете ми. Изпивам още една чаша и запалвам лула. „Ти днес си един тъжен“ – казва ми жената на Лимонин. Казвам й някаква глупост и заминавам при еврейското момиче.

Без да се хваля, мога да кажа, че когато Володя ме удари по ухото и се изплю на челото ми, аз така го сграбчих, че няма да забрави това. Вече после го бих с примуса, а с ютията го бих вечерта. Така че той съвсем не умря веднага. Това не доказва, че съм му отрязал крака още през деня. Тогава той още беше жив. А Андрюша го убих просто по инерция и не мога да се обвинявам в това. Защо Андрюша с Елисавета Антоновна ми се вяснаха пред очите? Нямаше защо да изникват иззад вратата. Обвиняват ме в кръвожадност, разправят, че съм пиел кръв, но това не е вярно, аз излизвах локвите кръв и петната; това е естествена потребност на човека да заличи следите на престъплението си, пък било то и нищожно. Не съм изнасилвал също и Елисавета Антоновна. Първо, тя вече не беше девствена, и, второ, имах си работа с труп, и тя няма от какво да се оплаква. Какво от това, че тъкмо трябваше да роди? Ми аз измъкнах детето. А че то беше пътник, това вече не е моя вина. Не аз му откъснах главата, причината беше в тънката му шия. То не беше създадено за този живот. Вярно е, че размазах с ботуш кученцето им. Но това вече е цинизъм – да ме обвиняват в убийство на куче, когато съвсем наблизо, може да се каже, са унищожени три човешки живота. Детето не го броя. Е, добре: във всичко това (мога да се съглася) може да се привиди известна жестокост от моя страна. Но да се счита за престъпление, че клекнах и се изходих върху жертвите си – това е вече, извинете, абсурдно. Да се изхождаш е естествена потребност и следователно съвсем не е престъпна. Така че разбирам опасенията на моя защитник, но все пак се надявам на пълно оправдаване.

Намислих си – ако на този ден се скарам с Esther, то на нас ни е съдено да се разделим. Ужас – така и стана. Скарахме се – ние ще се разделим. Това можеше да се очаква. Господи, аз исках днес mnt [минет, б. пр.], а то смърт на любовта. Господи, бъди с нас, не ни забравяй, милото ми момиченце Естер е загубено за мен, сега вече знам това. Това е извън съмнение. Тя ме вика, но аз знам, че това не е за дълго. Какво да се прави, навярно съм си такъв. Тя няма вина, жена като жена, а аз съм си такъв, някакъв изрод. Господи, твоя воля. Не, искам или mnt още днес, или всичко приключва с Esther, Естер завинаги.

Някой си Пантелей ударил с пета Иван.
Някой си Иван ударил с колело Наталия.
Някоя си Наталия ударила с намордник Семьон.
Някой си Семьон ударил с корито Селифан.
Някой си Селифан ударил с кафтан Никита.
Някой си Никита ударил с дъска Роман.
Някой си Роман ударил с лопата Татяна.
Някоя си Татяна ударила с кана Елена.
И почна въргал.
Елена налагаше Татяна с ограда.
Татяна налагаше Роман с матрак.
Роман налагаше Никита с куфар.
Никита налагаше Селифан с поднос.
Селифан биеше Семьон с ръце.
Семьон плюеше на Наталия в ушите.
Наталия хапеше Иван за пръста.
Иван хвърляше къчове на Пантелей с пета.
Ех, мислехме си, бухат се милите хора.

Приближих се гол до прозореца. В сградата отсреща явно някой се е възмутил, мисля, че е морячката. В стаята ми нахълтаха милиционер, портиерът и още някой. Заявиха, че вече от три години възмущавам живеещите в сградата отсреща. Дръпнах пердетата.