vs. archives

Но художникът сложил модела да седне на масата и разкрачил краката й. Момата почти не се съпротивлявала, само закрила лицето си с ръце. Амонова и Страхова казали, че първо би трябвало да се заведе момата в банята и да се измие между краката, че такива аромати да вдъхваш било просто противно. Момата искала да скочи на крака, то художникът я задържал и я помолил да не обръща внимание и да седи както я е сложил. Момата, без да знае какво да прави, отново седнала. Художникът и художничките седнали по местата си и почнали да рисуват модела. Петрова казала, че моделът бил много съблазнителна жена, но Страхова и Амонова заявили, че тя била прекалено пълна и неприлична. Златогърмов казал, че именно това я прави съблазнителна, но Страхова казала, че това просто било противно и никак съблазнително. „Вижте – казала Страхова – Пу! От нея направо се лее върху покривката. Какво му е съблазнителното, щом оттук усещам как мирише от нея“. Петрова казала, че това само показва женската й сила. Абелфар се изчервила и се съгласила. Амонова казала, че никога не е виждала нещо подобно, човек трябвало да достигне до висша степен на възбуденост и пак нямало така да потече като при тая мома. Петрова казала, че гледайки това, човек можел и сам да се възбуди и че Златогърмов сигурно вече е възбуден. Златогърмов си признал, че момата силно му въздейства. Абелфар седяла цялата червена и тежко дишала. „Въздухът в стаята става обаче непоносим!“ – казала Страхова. Абелфар се въртяла на стола, после скочила и излязла от стаята. „Ето – казала Петрова – виждате резултата от женската съблазнителност. Това въздейства дори на дамите. Абелфар излезе да се приведе във вид. Чувствам, че и аз скоро ще трябва да направя същото.“ „Ето – казала Амонова –преимуществото ни на слаби жени. При нас винаги всичко е в ред. А вие с Абелфар сте пищни дамички и ви се налага много да следите да външния си вид“. „Обаче – казал Златогърмов – пищността и известна нечистоплътност е именно това, което се цени в една жена!“

Веднъж един човек на име Петров обул валенките и отишъл да купи картофи. А след него тръгнал нашият художник Трикапейкин.
Върви художникът след Петров и рисува краката му на хартийка.
Ето Петров върви по улицата и гледа кучетата.
Ето Петров тича към трамвайната спирка на бегом.
А ето Петров седи в трамвая на пейката.
А ето той се провесва от трамвая и даже почва да танцува. „Ех – провиква се – хубаво е да се повозиш!“
А ето той е купил картофи и я носи вкъщи. Вървял вървял и изведнъж паднал. Добре поне, че не разсипал картофите!
Ето Петров се е изправил и казва на художника Трикапейкин: „Аз – казва – обичам картофите повече от зелето. Аз ги ям със слънчогледово олио“.

Един човек с глупаво лице изял един телешки медальон, хлъцнал и умрял. Сервитьорите го изнесли в коридора, водещ към кухнята, и го сложили на пода покрай стената, покривайки го с мръсна покривка.

Един дебел човек измислил начин да отслабне. И отслабнал. Тогава започнали да му досаждат дами, разпитвайки го как го е постигнал. Но отслабналият отговарял на дамите, че на мъж му отивало да отслабне, а на дамите не и че дамите трябвало да са пълни. И е бил дълбоко прав.

Говори се, че скоро на всички жени ще им обрежат задниците и ще ги пуснат да се разхождат по Володарска.
–––––
Това не е вярно! Няма да режат задниците на жените.

Водите на реката ромолят прохладни
и сянката на планината ляга на полето
угасва светлината на небето. Птиците
започват вече да летят насън
Мръсните чинии в мивката
стоят от дни чешмата капе
от шамфъстъка изпълзява червей
в антрето купища обувки
изтрити от среднощни танци
голи и вмирисани.

Минава ден, а после седмица
а после точат се годините
и хората в редици стройни
изчезват всеки в своя гроб
а мръсните чинии в мивката
стоят от дни чешмата капе
от шамфъстъка изпълзява червей
в антрето купища обувки
изтрити от среднощни танци
голи и вмирисани.

Луна и слънце побледняват
Съзвездия изменят формата си
Движението става тегаво
и времето на пясък става.
А мръсните чинии в мивката
стоят от дни чешмата капе
от шамфъстъка изпълзява червей
в антрето купища обувки
изтрити от среднощни танци
голи и вмирисани.

(По Даниил Хармс)

Пийте оцет господа – казал Шуев.
Никой не му отговорил.
– Господа! – извикал Шуев. – Предлагам ви да пийнете оцет!
Макаранов се надигнал от креслото и казал:
– Приветствам мисълта на Шуев. Хайде да пием оцет.
Растопякин казал:
– Аз няма да пия оцет.
Тогава настъпило мълчание и всички почнали да гледат Шуев. Шуев седял с каменно лице. Не било ясно какво мисли той.
Минали към три минути.
Сучков се прокашлял в юмрук. Ривин се почесал по устата. Калтаев наместил вратовръзката си. Макаронов помърдал с уши и нос. А Растопякин, отметнал се назад в креслото, равнодушно в камината.
Минали още седем или осем минути.
Ривин станал и на пръсти излязъл от стаята.
Калтаев го проследил с поглед.
Когато вратата зад Ривин се затворила, Шуев казал:
– Така. Бунтовникът си отиде. По дяволите бунтовника.
Всички учудено се спогледали, а Растопякин повдигнал глава и се вторачил в Шуев.
Шуев строго казал:
– Който се бунтува – той е негодник!
Сучков внимателно, под масата свил рамене.
– Аз съм за пиенето на оцет – тихо казал Макаронов и изпитателно погледнал Шуев.
Растопякин хлъцнал и смутено се изчервил като девойка.
– Смърт на бунтовниците! – извикал Сучков, оголвайки възчерните си зъби.

Когато жената заминава някъде сама, мъжът се щура из стаята и място не може да си намери.
Ноктите на мъжа страшно порастват, главата се тресе, а лицето се покрива с малки черни точки.
Съседите утешават напуснатия мъж и го хранят със свинска саздърма. Но напуснатият мъж губи апетит и пие преимуществено гол чай.
В същото време жена му се къпе в езеро и случайно закача с крак подводен чепат дънер. Изпод дънера изплува щука и ухапва жената за петата. Жената с крясък изскача от водата и тича към къщата. На бегом я пресреща дъщерята на хазяите. Жената показва на дъщерята на хазяите наранения крак и я моли да го бинтова.
Вечерта жената пише на мъжа си писмо и подробно описва своето злоключение.
Мъжът чете писмото и толкова се вълнува, че изпуска чаша с вода, която пада на пода и се чупи.
Мъжът събира парчетата и си порязва ръката.
След като бинтова наранения пръст, мъжът сяда да пише писмо на жена си. После излиза да пусне писмото.
На улицата мъжът намира кутия цигари, а в кутията – 30 000 рубли.
Мъжът екстрено повиква жена си обратно и те започват щастлив живот.

Имало едно време човек на име Кузнецов. Веднъж му се счупила табуретка. Той излязъл и се запътил към магазина, за да купи дърводелско лепило да залепи табуретката.
Когато минавал покрай недостроена сграда, отгоре паднала тухла и ударила Кузнецов по главата.
Кузнецов паднал, но веднага скочил на крака и опипал главата си. На главата на Кузнецов изскочила огромна цицина.
Кузнецов погалил цицината и казал:
– Аз, гражданинът Кузнецов, излязох от къщи и се запътих към магазина, за да… за да… за да… Ах, какво е това! Забравих защо съм тръгнал за магазина.
В този момент от покрива паднала втора тухла и пак ударила Кузнецов по главата.
– Ах! – извикал Кузнецов, хванал се за главата и напипал втора цицина.
– Що за история! – казал Кузнецов. – Аз, гражданинът Кузнецов, излязох от къщи и се запътих към… запътих се към… запътих се към… за къде всъщност съм се запътил? Забравил съм за къде съм тръгнал!
Тогава отгоре паднала върху Кузнецов трета тухла. И на главата на Кузнецов изскочила трета цицина.
– Ай ай ай! – закрещял Кузнецов, хващайки се за главата. – Аз, гражданинът Кузнецов, излязох от… излязох от… излязох от мазето? Не. Излязох от бъчва? Не! Откъде всъщност съм излязъл?
От покрива паднала четвърта тухла, ударила Кузнецов по тила и на тила на Кузнецов изскочила четвърта цицина.
– И таз добра! – казал Кузнецов, почесвайки се по тила. – Аз… аз… аз… Нима съм забравил как се казвам? Що за история! Как се казвам всъщност? Василий Петльов? Не. Николай Ботушев? Не. Пантелей Жребцов? Не. Но кой съм аз?
Но тогава от покрива паднала пета тухла и така ударила Кузнецов по тила, че той окончателно забравил всичко на света и се втурнал по улицата с вика „О-го-го!“.
–––––––
Моля ви! Ако някой срещне на улицата човек с пет цицини на главата, напомнете му, че името му е Кузнецов и че трябва да купи дърводелско лепило и да ремонтира счупената табуретка.

Веднъж Антонина Алексеевна ударила мъжа си със служебния печат и му изцапала челото с мастило за печати.
Силно оскърбеният Пьотр Леонидович, мъжът на Антонина Алексеевна, се заключил в банята и никого не пускал да влезе.
Обитателите на комуналната квартира обаче, изпитвайки силна нужда да влязат там, където седял Пьотр Леонидович, решили със сила да разбият заключената врата.
Виждайки, че работата отива на зле, Пьотр Леонидович излязъл от банята и като се върнал в стаята си, легнал на леглото.
Но Антонина Алексеевна решила да преследва мъжа си докрай. Тя накъсала дребни хартийки и посипала с тях лежащия на леглото Пьотр Леонидович.
Побеснелият Пьотр Леонидович изскочил в коридора и почнал там да къса тапетите.
Тогава всички обитатели напоискачали от стаите си и като видели какво прави нещастния Пьотр Леонидович, му се нахвърлили и му разкъсали елечето.
Пьотр Леонидович се втурнал при домоуправителя.
В това време Антонина Алексеевна се съблякла гола и се скрила в раклата.
След десет минути Пьотр Леонидович се върнал, водейки със себе си домоуправителя.
Като не намерили Антонина Алексеевна в стаята, Домоуправителят и Пьотр Леонидович решили да се възползват от свободното помещение и да пийнат водчица. Пьотр Леонидович предложил да изтича за тази напитка до ъгъла.
Когато Пьотр Леонидович излязъл, Антонина Алексеевна се измъкнала от раклата и предстанала в дибидюс гола вид пред домоуправителя.
Потресеният домоуправител скочил от стола и притичал към прозореца, но като видял мощното телосложение на двайсеишестгодишната жена, изведнъж изпаднал в див възторг.
В този момент Пьотр Леонидович се върнал с литър водка.
Като видял какви се вършат в стаята му, Пьотр Леонидович смръщил вежди.
Но съпругата му Антонина Алексеевна му показала служебния печат и Пьотр Леонидович се успокоил.
Антонина Алексеевна изявила желание да вземе участие в разпивката, но обезателно дибидюс гола и за капак да седнела на масата, на която възнамерявали да разположат мезетата за водката.
Мъжете седнали на столовете, Антонина Алексеевна седнала на масата и разпивката започнала.
Не може да се нарече хигиенично гола млада жена да седи на същата маса, на която се яде. При това Антонина Алексеевна била с доста пълно телосложение и не особено чистоплътна, тъй че един дявол знае каква била изобщо цялата работа.
Скоро обаче всички се напили и заспали, мъжете на пода, Антонина Алексеевна на масата.
И в комуналната квартира се възцарила тишина.