vs. archives

С пача Григорий се задави
И стана изведнъж от масата
В антрето чак се осефери
Изплю се озлобено в огледалото.

Пушков казал:
– Жената е тъкачен стан на любовта – и веднага изял един по мутрата.
– С какво заслужих това? – попитал Пушков, но като не получил отговор на въпроса си, продължил:
– Аз смятам така: към жената трябва да се подхожда изотдолу. Жените обичат това и само се правят, че не го обичат.
Тогава Пушков отново изял един по мутрата.
– Но какво става тук, другари! Аз тогава няма да говоря – казал Пушков, изчакал обаче четвърт минута и продължил:
– Жената е устроена така, че цялата е мека и влажна.
Тогава Пушков отново изял един по мутрата. Той се опитал да се направи, че не е забелязал това и продължил:
– Ако помиришеш жената…
Но в този момент Пушков изял такъв тупаник, че се хванал за бузата и казал:
– Другари, в такива условия провеждането на лекцията е абсолютно невъзможно. Ако това се повтори още веднъж, аз млъквам.
Пушков изчакал четвърт минута и продължил:
– Докъде бяхме стигнали? А, да! Та значи: Жената обича да се гледа. Тя сяда пред огледалото напълно гола…
При тази дума Пушков отново изял един по мутрата.
– Гола – повторил Пушков.
– Прас! – изял той по мутрата.
– Гола! – извикал Пушков.
– Прас! – изял той по мутрата.
– Гола! Жена гола! Гола женка! – викал Пушков.
– Прас! Прас! Прас! – получавал Пушков по мутрата.
– Гола женка с кана в ръка! – крещял Пушков.
– Прас! Прас! – сипели се удари върху Пушков.
– Женкар! – викал Пушков, отбягвайки ударите. – Голо монахинче!
Но в този момент Пушков го ударили с такава сила, че той изгубил съзнание и рухнал като покосен на пода.

На един французин му подарили диван, четири стола и кресло.

Седнал французинът на стола до прозореца, а му се искало да полежи на дивана. Легнал французинът на дивана, ама вече му се искало да поседи в креслото. Станал французинът от дивана и седнал в креслото като крал, а в главата му вече се въртели мисли, че в креслото е прекалено пищно. По-добре по-простичко, на стола. Преместил се французинът на стола до прозореца, но нещо не го свъртало на този стол, защото от прозореца ставало някакво течение. Французинът се преместил на стола до печката и усетил, че се е изморил. Тогава решил да легне на дивана и да си почине, но преди да стигне до дивана, кривнал встрани и седнал в креслото.

– Ето къде е хубаво! – казал французинът, но веднага добавил:  – ама на дивана май е по-хубаво.

Той бил толкова мръсен, че веднъж, като разглеждал краката си, намерил между пръстите изсъхнала дървеница, която явно носел на крака си вече няколко дни.

Аз не обичам деца, старци, старици и благоразумни възрастни.
––––-
Да насъскващ кучета срещу деца – това е жестоко. Но нали все нещо трябва да се прави с сях!
–––––
Аз уважавам само младите и здрави пищни жени. Към останалите представители на човечеството се отнасям подозрително.
–––––
Старици, които носят в себе си благоразумни мисли, би било хубаво да бъдат ловени с ласо.
–––––––
Всяка мутра с благоразумен фасон предизвиква в мен неприятно усещане.
–––––-
Какво ми тикате под носа цветя! Между краката на жените мирише много по-уханно. И едното, и другото е природа, така че няма какво да се възмущавате от приказките ми.

Той имал такъв нос, че ти се приисквало да му завреш в него билярдна щека.
––––––-
Зад оградата дълго се псували и плюели. Чуло се как на някой му се изплюли в устата.
–––––
Това е процесия, която шествала. Защо шествала тази процесия? Тя носела изтръгнатата ноздра на Пятипалов. Носели ноздрата, за да я заровят в Лятната Градина.
––––––
Михайлов ходел из Летния Парк, носейки под мишница хамак. Той дълго търсил, къде да закачи хамака. Но навсякъде се натъквал на неприятни пазачи. Михайлов размислил и седнал на пейчица. На пейчицата лежал забравен от някого вестник.
Лежал забравен от някого вестник.
Лежал забравен от някого вестник.
Михайлов сядал върху тази вестник
И да мисли побързвал
И да мисли побързвал.

Двама души си говорeли. При това единият заеквал на гласните, а другият – на гласните и на съгласните.
Когато приключили с говоренето, станало много приятно – сякаш изгасили примус.

Обикновено убийците са бащи
Които често посягат и на живота си
Категоричен е таблоидът цитирайки
И майката искаха да ми вземат децата
Е, нека ги вземат сега

Друга интересна подробност
Която се набивала на очи от профила на майката
И публикациите й във фейсбук ставало ясно
Че била вярваща интересувала се от източни практики
Изключващи каквото и да било насилие

Адвокатът на обвиняемата заявил
Че години наред била малтретирана физически
От мъжа й освен това била сексуално насилвана от свекъра
Предава нова телевизия класически случай на домашно насилие
На прехода от античност към неолиберализъм

Лесничеят баща на децата разкрил
Ексклузивно пред таблоида страшни тайни
За жена си след раждането сякаш нещо станало с нея
Лежи яде не поглежда децата забавени реакции
Беше вечно отнесена той спял с децата

Откъдето и да погледнеш нещата
Демокрацията на спектакъла представя
Всички гледни точки по въпроса
На античната трагедия в постистанбулски вариант
Искали да вземат децата

Е, нека ги вземат сега

Да се каже нещо за Пушкин е трудно особено в случай че не знаеш нищо за него. Пушкин е велик поет. Наполеон е по-малко велик от Пушкин. И Бисмарк в сравнение с Пушкин е едно нищо. И Александровците І, ІІ и ІІІ са просто кръгли нули в сравнение с Пушкин. Пък и всички хора по сравнение с Пушкин са кръгли нули, но по сравнение с Гогол самият Пушкин е кръгла нула.
И затова вместо да пиша за Пушкин, по-добре да ви напиша нещо за Гогол.
Въпреки че Гогол е толкова велик, че за него всъщност нищо не може да се напише, затова аз все пак ще пиша за Пушкин.
Но след Гогол да пишеш за Пушкин е някак си обидно. А за Гогол да се пише не бива. Затова я по-добре да не пиша нищо за никого.

Сред пустош нощна в тишината

В голямата градина все покрай лехи с цветя

Брабантов се запътвал към жена ми

Треперещ целият от страст.

Той даже ризата си разкопчал

И на елека някое и друго копче

В разцвета мъж макар

Треперел все едно старчок е.