vs. archives

Загинахме в полето житейско.
Не остана вече никаква надежда.
Приключи за щастието мечтата –
Остана една нищетата.

„Господи, посред бял ден
Налегна ме леността.
Позволи ми да легна и да заспя Господи,
И докато спя налей ме догоре Господи
Със силата твоя.
Много неща искам да знам,
Но не книги и хора ще ми кажат това.
Само ти ме просвети Господи
По пътя на моите стихове.
Събуди ме силен за битката със смислите,
бърз в управлението на думите
и прилежен във възхвалата на името на Бога
во веки веков.“

Господи, нахрани ме с тялото Твое
За да се пробуди в мене жаждата по движението Твое.
Господи, напои ме с кръвта Твоя
За да възкръсне в мене силата на стихосложението Мое.

И ето загърмя дъждът –
И времето застина.
Часовникът безпомощно тиктака.
Расти, трева, на теб не ти е нужно време.
Дух Божи, говори, на теб не са ти нужни думи.

Веднъж Петров в гората отишъл,
Отишъл и изведнъж изчезнал в нищото.
„Ама че работа – Бергсон си рекъл –
Сън ли е това? Май не е“.
Поогледал се и що да види: ров,
А в рова седи Петров.
Заврял се в рова и Бергсон,
Заврял се и изведнъж изчезнал.
В почуда изпада Петров:
„Май се разболявам, що ли?
Видях си очите си: Бергсон изчезна.
Сън ли е това? Май не е“.

Ще те погубят теб мечтанията.
Интригата, потърсена в суровия живот
Ще изчезне яко дим. Същевременно
Посланик не ще споходи теб от небесата.
Увехнат ще желания и страсти,
За миг ш’се мерне младостта на мисли ярки…
Остави това! Остави, приятелю, мечтанията,
Освободи ума си от смъртта.

Така започва гладът:
сутрин събуждаш се бодър,
после усещаш слабост,
после усещаш скука,
после започваш да губиш
на бързия разум силата,
после настъпва спокойствие.
А после започва ужасът.

Веднъж един човек отивал на работа в службата и по пътя срещнал друг човек, който току-що бил купил франзела и се връщал вкъщи. И това всъщност е всичко.

Откажете му, моля ви, това удоволствие
Да си седи на пейката,
Да си седи на пейката,
Да си седи на пейката…
Откажете му това удоволствие
Да си седи на пейката и да мисли за хапване,
Да си седи на пейката и да мисли за хапване, обезателно с мръвка,
За водка, за бира, за дебела еврейка.

По реката плува корабче.
Плува отдалече.
А на корабчето четири
Храбреци моряци.

Ушенцата наострени,
Въздългички опашките,
От нищо страх те нямат
Единствено от котките.