vs. archives

Дори гърбушко изпаднал в припадък
Е прекрасен в край като този
Въздухът зелен низпадащ нежно към
Земята големи птици накацали по дървета
По-високи от облаците когато водачите на
Тороразпръсквачките по цели нощи работят
До утринта техните яки фантазии два персона
Процеждат се в моите сънища слаб спомен
За петнайсет забравени мъже и единствено
Съответните пейзажи са останали в
Паметта всъщност всеки тук
Безсънен се върти което в
Толкоз озарени нощи не е за
Учудване чуден е само моят
Живот и ако не бяха на тороразпръсквачките
Водачите които сега
С бодливо покарала брада и със засукани
Ръкави се засрещат препречвайки единствения път
Между мочурите би било
Възможно сегичка със собствената умирачка да
Се срещнеш която ще прорасне в този 
Благодатен край дето обикновено
Се срещат същества чиито студени зеници
Карат желязната вила надигната в самоотбрана
Да клюмне както малко по-нататък
Морският вятър потапя яхтите на гражданята.

Крачеше в залетите с течен тор ниви сякаш
Раят е почти изгубен в
Мартенската бира селянинът
Се обеси наесен.

Когато омагьосването отстъпва студът
Прави пауза събира сили ливадите
Лежат почти като през лятото снегът
Е мръсен остатък блесналите езерца
Изпълва снежна вода когато селото
Отваря вратите на оборите си пускат миналогодишните
Телета следобед да припкат и навред
Мирише на тор краварник и царевични ровници
Когато селяните секат дърва в гората кълвачите
В градината се сбират слънцето предпазливо
И спаружено в непрестанните мъгли
Немощно и все пак по-рано поема в етера пътя си
Едно селско издание полезно и просто
Слънце за което още ще има да се чува
Когато полята събличат изисканите одеяния
Показва се занемареността порутено
Обикновено битие фъшкии от миналото лято
Изникват по местата си дървета руини
Под бесни облаци блуждаят
Черните души на враните
Възземат се във вятъра когато животът
Тъй монотонно тъжен и вулгарен е
Сред неблагосклонни навъсени хора аз съм
Ведра в обичайното си обкръжение.