vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Категория: Sarah Kirsch

Сара Кирш „Здрачаване“

 

Тъмнозелено е под дъжда
Под древните сводове на дъбовете
До шия неокосената трева
Ниските провлачващи се облаци
Досягат хора които на дъното
На морето в потънали села
Бродят в просъница и псета се реят
През нелепо битие
Черните водорасли дрейфащи кафяви морски треви
Плаващите птици летящите риби
Носят със себе си смут
Над покривите виждаме да преминават киловете
На английски бойни кораби.

 

Сара Кирш „Добре дошъл“

 

Когато ледът се цепи вятърът
Се премята сменя посоките
На светлината пробива просека пак
Запушва на високи огънати дървета
Сваля последните броени листа
Касапинът се приближава държи здраво шапката си
И пристъпя в лъснатата до бяло кухня.

 

Сара Кирш „Сух студ“

 

Природата достигна степен на оскъдност
И занемареност която нищо
Не може да надхвърли, сива и покрита с кора
Дълбоко замразена лежи западнала земята няма разточителство
На гонещи се облаци снеговалеж овални слънца
Приключили са омагьосванията
Всички празници бяха отпразнувани очакваните
Телета родени прозорците в краварника измити отдавна.
Селянките плетат на една кука черни навъсени дантели.

 

Сара Кирш „Поличбата“

 

Една къртица живата
Топла храна на гъмжащи ларви
Напуска посред бял ден земята.
Селянинът я утрепва и съзира
Плевнята си вечерта
Цялата в яркочервени пламъци.

 

Сара Кирш „Ной Немо“

 

Привечер приключва с корабния дневник, отваря
Голямото издание на съчиненията на Хьолдерлин докато
Наутилус бавно изтиква старовремските си палубни съоръжения
Обрасли с морска трева самотни тераси
Под лунните лъчи. Безсмислено е
Да се чака възлагането на мисия.

 

Сара Кирш „Далечна светкавица“

 

Белите свине със сресана на път четина
Отдъхват в здрача на кочината.
Що за уплах предизвиква едно бързо движение вдигната-
Та високо ръка. Паника изпълва клетката
Купища мухи излитат нагоре към гредите на тавана.
Остаряващото дворно куче крета през прохода.

 

Сара Кирш „Снегът се стеле черен в моя град“

 

Снегът се стеле черен в моя град
И псета бродят цели в кал и пара
По него време обикновено хората
В някой просторен шезлонг
Хапват топъл хляб

Само гълъбите реват на покрива
Те търсят навес за подслон
Те мислят вече за следващо гнездо
Едно перо си отскубват
И го полагат в керемидено легло

Аз се нося в черно кожено манто
Предумвам кучетата дружелюбно
А те надават вой въртят опашки вяло
Обръщат ми внимание колко бял е снегът
Който покрива еврейските гробища

 

Сара Кирш „Пребиваване на село“

 

Сутрин храня лебеда вечер котките помежду туй
Вървя по тревата прекосявам западналите овощни насаждения
Тук раснат круши в ръждиви кюмбета, прасковни дръвчета
Тънат в буренак, оградата отдавна се е предала, желязо и дърво
Всичко гние и гората огражда градината с жив плет от люляци

Стоя плътно до храсталака с мокри крака
Дълго валя и виждам в тревата мастилено сини съзвездия, небето
Изпъстрено като попивателна хартия
Вие ми се свят от цвят и ухание ала пчелите
Оставата в кошера дори раззинатите муцуни на копривените цветчета
Не ги привличат, може би царицата
Внезапно е починала тази сутрин дъбовете

Мътят шикалкотворки налетите розови топчета ще се пръснат скоро
На драго сърце бих облекчила овошките ала ябълчиците
Са в излишък те се покатерват леко по короните и ме докосват 
Енювчета, различавам камъш и острица толкова много природа

Птиците и черните охлюви освен това и навред трева трева която
Навлажнява краката ми сочнозелена тя се прахосва
Дори върху могилата от развалини крие стъкла прораства в цъфнали дюшеци спасявам се
По сгуриения път и сигурно скоро
Ще се върна в своя бетонен град тук не бях в света
Пролетта с безмерната й алчност не спира, запушва
Очи и уши с трева вестниците се изпразват
Преди да стигнат тук гората пази всеки свой лист и не знае
Нищо за огъня

 

Сара Кирш „Отрязък“

 

Ето заплющя дъждът.
Ето издълбава дупки в пясъка.
Ето поръсва пътя.
Ето пътят посивява.
Ето сивото става черно.
Ето дъждът размеква пясъка.
Ето потичат ручейчета през калта.
Ето ручейчетата стават на потоци.
Ето потоците обкръжават мравката.
Ето мравката се спасява на един полуостров.
Ето провлакът се скъсва.
Ето полуостровът е вече остров.
Ето островът бива залят.
Ето мравката е завлечена във водовъртежа.
Ето тя се бори за живота си.
Ето силите на мравката отслабват.
Ето тя не може повече.
Ето вече не помръдва.
Ето тя потъва.
Сега вече дъждът спира.

 

Сара Кирш „Далечна светкавица“

 

Белите свине със сресана на път четина
Отдъхват в здрача на кочината.
Що за уплах предизвиква едно бързо движение вдигната-
Та високо ръка. Паника изпълва клетката
Купища мухи излитат нагоре към гредите на тавана.
Остаряващото дворно куче крета през прохода.