vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Категория: Sarah Kirsch

Сара Кирш „Черно огледало“

 

Когато овцете докато траеше зимата
При ежедневно растящото легло от плява
Се прибраха на закрито магарето
Не можеше повече да държи ушите си изправени
Оставаше още преди да почне пролетта
Надлежно да се изрине оборът през онзи ден
На променливи сенки и цветове
Напълно напразно с часове размишлявах
Търсех момента в който се отказах
Каквото и да е да смятам за непреходно
Едно безподобно космическо разочарование
Като налегналото ме преди ме наведе на мисли
Изискващи известно гордо смирение.

Така че сега мога от плещите на дигата
С леко сърце да проследявам зелената кола на дерача
Тя се приближава и отдалечава измама за очите
По извъртащия се често виещ се път
Познавам стареца той не донася никога нищо
От онзи есенен ден когато откара овцата ми
Рано-рано и сякаш виждам с очите си
Когато минава с колата така добре познатия поздрав
Харон опитвам се
На приятелска нога да си остана с него.

Цветята спят дълбоко под снега
Часовници висят на стените и мислят
Всичко се случва като в действителния живот
Едно ежедневие което безразборно те съживява всред
Беснеещи облаци безумни атаки на вятъра
Килимът от плътно преплетена слама добре разтъпкан
Тор парченце по парченце да отдереш с красиви движения
Кожодерство което прави необичайно щастлив
Аз придърпвам шапката от гърбината си от пращящи-
Те плешки искат да ми
Прораснат крилца върху магьосническата вила
Е пирографирано VICTORIA защото или пък макар че
Тя удостоверимо ми принадлежи не знам
Дали съм Виктория или Херкулес.

Трудна работа е при виелица и мраз
Да се справиш с подобни грамади тор
С возило на едно единствено колело
Без да се катурнеш от дигата да стигнеш
Вятърът вие замръзналият кораб-багер
С цветните фенери се различаваше в далечината
Когато начумереното слънце намира сгода
Отново да огрее всичко селският пощальон
Натисна до дъно спирачка даде ми вестника
Си от онзи ден оскъдно известие
От Средната земя откъслеци посмъртни книги
Как ли изглежда събратът през първото си зимно за-
Копаване това го знае всяко врабче.

Стоя посред ландшафт
Наречен минало души на торфокопачи
Военнопленници пресушаващи тресавището
Прелитат през мен смях и скимтене
В заслушания въздух
Планините сено се плъзгат на невидими
Безшумни шейни по леда
Към отдавна изгубени овце
Аз влача количката към ръба на дигата
Изтласквам дръжките в скрибуцащия въздух
Оставям колелото да подскача по стъпалата
На тясна заснежена стълба
Поемам отката
С тяло пак и пак
Разтърсване
Което не ме касае
Ведро без дъно
Се търкаля ли търкаля
От дни по вятъра като
Хайку.

Метнах сеното в яслите
И познах отново цялата ливада
Райграс кукувичи цвят черния оман
Няколко корала от миналото лято
И бях в такова крехко състояние
Което не позволяваше сърцато
Да подрязвам копитата на овцете минаваха
Покрай мен разни неща по реката
И можех да направя връзка (ако трябва в стих)
Черни клони на елшите под носа ми
Зависима любов към зимните
Лишени от листа дървета които често
Ме занимават с намеренията си запокитени вътре
Птици над овцете в чиито
Очи съм аз.

Размитите контури
На горичката от джанки възстари
Чепати каки същински букети от стволове
Сплетени в наръч под преждевременната светлина
Поклащаха се като пламъци
На седемраменни свещници колкото по-мъжделив е
Денят толкова по-ясни са цветовете обърна ми
Внимание на това свраката чието одеяние
Под падащия мокър сняг
Бе чудесно озарено охра и злато
Заклинащият до мен камъш
Пораждаше непреднамерено очакване когато изведнъж
Проклетият ледоразбивач с тътнещи копита
Се спуска от завоя на реката натрошава всичко
Което ми бе от дни най-любимо едно красиво
Гладко примирено в бога огледало за черни образи.

 

 

Advertisements

Сара Кирш „Приливът“

 

Движа се напред по постлания с дървета път през мочура.
Пръчките на пурпурната върба ме съпровождат дълго
Преди да трябва да останат зад гърба ми моето отражение
Във водните участъци изниква изпреварва ме припряно
Трудно успявам да го следвам скача по вълните
Спохожда паднали в мочура стволове или
Накрая се провира под пропукания свод на параклиса
Където лежат тленните останки на премазания овчар.

От доста време запустели са селата.
Пресушените поля и ливади търпеливо биват завзети отново
От мочурищата тресящото се тяло
По-далеч от всякога се врязва в равнината тесният
Път през мочура е последният потаен знак съзирам
Сивожълтия тъй нереален кон да препуска над серния
Водовъртеж. Колко празно е небето сега
Над мен. Нито звезда нито облак няма

Птиче крило в полъха. Сякаш
Нищо не съществува макар че настръхват косите
Не знам дали съм сред живите черна
Изгубеност странно забавено пращене
Докато ноктите сръчно растат сякаш съм
Труп. Светлозелено кълбо се издига далеч
И красиво на хоризонта виждам ново
Небесно тяло над прииждащи води.

 

 

Сара Кирш „Броене наум“

 

Бялата мъгла отстъпи на сивата
Отделените един от друг стопански дворове светещите
Торища малкото пъстри петли
Са безпомощни срещу тъгата
На морски плитчини мирише на про-
Бити диги зимни трагедии
Изчезнали безследно имена след години
Изплува копчето от палто злочестина
Се просмуква с мъглата в ниските къщи
Осират се телетата и млякото
Се съсирва сиви язви
Се простират полетата шугавите
Ливади пълно до ръба нещастие черно
Димящи потоци без течение.
Безподобна изтощеност
Накара да замлъкнат проклятия и въздишки тишина
Кънти в ушите с лица на къртици
Седят старци зад низпадащи
Тежки пердета броят гробове.

 

 

Сара Кирш „Гъските полетяха навътре в сушата“

 

Когато зимата се завръща след като
Две седмици му бе отпуснала края
Слънчево разтурено домакинство при отворени врати
Фата моргана от безкрайни ливади селяните
Полетели нататък върху силнокрилите грачещи
Трактори да предприемат всевъзможни празни
Начинания с доста ремаркета
Сега на тяхно място се издигат
Черни колони пернати бурята ги издухва
В ниските облаци снегът покрива
Пепелносивата земя тленните останки
Под хлътнала гниеща отколе кожа.

Когато се устремяваме към вратата дочули стъпки
Винаги е напразно само режещият
Вятър и непрекъснатият равномерен
Смлян на ситно сняг те очакват на прага
Черните язвителни очи на мрака.
Тук сме погребани за години напред
Седим до снежния огън и размразяваме
Нашите черновмръзнали души.
Белотата започва да ни се привижда вече
Като лилийни полета напълно сме замаяни
От многото хвойновка тлъстото месо
На прясно закланите свине в парата.

 

 

Сара Кирш „Безснежно време“

 

В края на януари през мразовито прозирните нощи
Начеват изнурителните сатурналии
На необвързаните селски котки едно кряскане
Смразяващо кръвта на хората.
По-късно колите се качват една връз друга пауните
Реват ужасяващо тази пристрастеност
Светът застлан с паунови яйца
И говедата се удушават
В глухо спомняне това е
Безснежното време в което земята
Замята пепелен плащ гъските
Оглеждат от птичи поглед света
Под земята се случват много неща
Газовата факла стърчи над мочура.

 

 

Сара Кирш „Недвижно“

 

Денят настъпва от горите
Невидим вали сняг по границите
На вчера и днес аз не мога
Нищо да различа на земята
Неразличимо е всичко и равно
Следите на вълците на агнетата
Измръзналите зайци покрива сняг
Стеле се по повалени от вятъра дървета
Живите иска да задуши
Под него изчезват потоците
Тресавища и езерца поля всичко е
Еднакво мъртво и погребано в дрезгавината
На падащ завихрящ се сняг очите
Се объркват черни парцали
Пепел пада не издига се или небето
Се снишава защото съществата превиват врат
Бездиханна недвижна тишината безсъщностна безлунна
Не е светло и не се смрачава
Никой не спохожда полята полята са
Поля на смъртта ежечасно растат без пастири
Снеговалежът се проточва като живота ми
Забравих името на селището
И улиците заличените площади
Сега е малко след обявяването на мира
Не можем да си спомним всичко
Това което се случи изтритото съзнание
Безлюдно без мисъл без светлина
Без сянка откъслечни образи и единствено
Силата да не помръдваш.

 

 

Сара Кирш „Зимна разходка“

 

Пари от тор застояли благочестиви халюцинации
Широките чела рогата под фъндъци
На подиумите си подредени свещени крави
Родоначалницата фенерлия звезда
Гредите и диреците голите стени
Орнаменти от изоставени лястовичи гнезда
Венци от лъчи около електрическите крушки
Сено и слама в яслите подрънкващи
Вериги благи погледи на угоени говеда
Поразено плашливо новородено теле
Родоначалницата Божията майка кръвта
От камъните измита с маркуч под високо налягане бели струи
Нависоко пулсират през стъклени тръби
Шум на мотори камбани на бидони за мляко
Монашеско песнопение вихър връхлита вратите

 

 

Сара Кирш „Еньовден“

 

На приятеля жълтите коси се веят
Във вечерната дрезгавина голото поле
Озарява потъмнялата луна
Умиращи крастави жаби влачат
Нанизи хайвер по браздите
Къщата край Господарското тресавище
Налудните си пердета
Отново е закачила
С кървавочервени ленти надиплен
Сатурн се явява на свода
Ловците се повалят един друг
В блага отнесеност.

 

 

Сара Кирш „Лятна вечер“

 

На черни пасища млечният добитък
Свръща в кошарата – винаги
По същото време. Доволният селянин
Седи на трикрако столче край пътя
Пуши Марлборо докато млякото
Диво шурти в стъкления тръбопровод.

 

 

 

 

Сара Кирш „Картина по Брьогел“

 

Небето се изсипва в сняг до голота чак до зелено
Вече се натрупва завзема земята като наемници ландскнехти
Се стоварват врани дървото обраства с тях
Кряскат дебнат струпват се носят се нататък

Стават по-сиви в снега дребни са почти бели
Птици на студа къде отвежда пътят ви какво ви
Привлича димящ силоз с кукуруз кланица рапично поле полесражение
С какво кроите да се угоявате с какво възнамерявате
Без загуби да изкарате зимата не чакайте да дойде
Тази зима напразно е литнете
Над черните четинести гори: тук нищо няма да ви падне