Роберто Боланьо „Покой от живак“
покой от живак или от нещо, което предхождаше живака на едно зазоряване на границата
покой от живак или от нещо, което предхождаше живака на едно зазоряване на границата
видя само черни мравки и после черни паяци върху повърхност от сол; мравките се бореха с паяците
Стенописът изобразяваше Девата от Гуадалупе сред пищен пейзаж, в който имаше реки, гори, златни и сребърни мини, петролни кули, огромни полета с царевица и жито, необятни ливади, където пасеше добитък. Девата бе разперила ръце сякаш даром поднасяше цялото това богатство. В лицето ѝ обаче имаше някакво несъответствие. Едното око на Девата беше отворено, а другото – затворено.
химн на загубена война, изпълняван в тъмното
на половината път между забравено гробище и сметище
Присъни му се кратер и някой, който обикаляше около кратера. Този някой вероятно съм аз, каза си в съня, но не му отдаде никакво значение
Ако не вярваш в Бог, как да вярваш в някаква скапана книга?
нещо като металически вятър, шума на пустинята, шума на затворите в нощта
полицаите уморено се заеха със задачата като войници, впримчени във времеви continuum, които отново и отново се изправят пред едно и също поражение
През септември почти нямаше убийства на жени. Имаше сбивания. Имаше трафик на дрога и задържания. Имаше фиести и горещи безсънни нощи. Имаше камиони, натоварени с кокаин, които прекосиха пустинята. Имаше Чесни, които прелетяха в бръснещ полет над нея като духове на покръстени индианци, готови да обезглавят всичко по пътя си.