vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Категория: Roberto Bolaño

Роберто Боланьо „Една нощ ми се присъни ангел“

 

Една нощ ми се присъни ангел: аз влизах в огромен, празен бар и го съглеждах, седнал в един ъгъл пред кафе с мляко, опрял лакти на масата. Това е жената на живота ти, казваше, повдигайки глава и запращайки ме с погледа си, един огнен поглед, чак на другия край на барплота. Аз надавах вик: келнер, келнер – и отварях очи

 

 

 

 

Роберто Боланьо „Стаята беше с необичайно висок таван“

 

Стаята беше с необичайно висок таван, стените бяха боядисани в червено, червено на залез в пустинята.

 

 

 

 

Роберто Боланьо „Остана известно време със слушалката, залепена за ухото“

 

Остана известно време със слушалката, залепена за ухото. Шумовете, които дочуваше, сякаш идеха от пропаст. Шумовете, които чува човек, пропадащ в пропастта.

 

 

 

 

Роберто Боланьо „Виждаше го седнал върху огромен вулканичен камък“

 

Виждаше го седнал върху огромен вулканичен камък, гледайки я тъжно, облечен в дрипи и с брадва в ръка.

 

 

 

 

Роберто Боланьо „На свечеряване небето“

 

На свечеряване небето приличаше на месоядно цвете.

 

 

 

Роберто Боланьо „Думата свобода“

 

Думата свобода му прозвуча като камшичен удар в празна аудитория.

 

 

 

Роберто Боланьо „За миг си представи везните“

 

За миг си представи везните, които държи в ръка сляпото правосъдие, само дето вместо две блюда тези везни имаха две бутилки или нещо, което приличаше на две бутилки. Бутилката – нека я наречем така – отляво бе прозрачна и пълна с пясък от пустинята. Тя бе продупчена на няколко места, през които пясъкът изтичаше. Бутилката отдясно бе пълна с киселина. Тя нямаше дупки, но киселината разяждаше бутилката отвътре.

 

 

 

 

Роберто Боланьо „Аз съм гигант, изгубен насред изпепелена гора“

 

Аз съм гигант, изгубен насред изпепелена гора. Но някой ще дойде да ме избави.

 

 

 

Роберто Боланьо „Съновидният вятър“

 

съновидният вятър влачеше песъчинки, полепващи по лицето; златна баня; какъв покой; колко просто е всичко

 

 

 

Роберто Боланьо „Покой от живак“

 

покой от живак или от нещо, което предхождаше живака на едно зазоряване на границата