Една нощ ми се присъни ангел: аз влизах в огромен, празен бар и го съглеждах, седнал в един ъгъл пред кафе с мляко, опрял лакти на масата. Това е жената на живота ти, казваше, повдигайки глава и запращайки ме с погледа си, един огнен поглед, чак на другия край на барплота. Аз надавах вик: келнер, келнер – и отварях очи
Стаята беше с необичайно висок таван, стените бяха боядисани в червено, червено на залез в пустинята.
Остана известно време със слушалката, залепена за ухото. Шумовете, които дочуваше, сякаш идеха от пропаст. Шумовете, които чува човек, пропадащ в пропастта.
Виждаше го седнал върху огромен вулканичен камък, гледайки я тъжно, облечен в дрипи и с брадва в ръка.
На свечеряване небето приличаше на месоядно цвете.
Думата свобода му прозвуча като камшичен удар в празна аудитория.
За миг си представи везните, които държи в ръка сляпото правосъдие, само дето вместо две блюда тези везни имаха две бутилки или нещо, което приличаше на две бутилки. Бутилката – нека я наречем така – отляво бе прозрачна и пълна с пясък от пустинята. Тя бе продупчена на няколко места, през които пясъкът изтичаше. Бутилката отдясно бе пълна с киселина. Тя нямаше дупки, но киселината разяждаше бутилката отвътре.
Аз съм гигант, изгубен насред изпепелена гора. Но някой ще дойде да ме избави.
съновидният вятър влачеше песъчинки, полепващи по лицето; златна баня; какъв покой; колко просто е всичко
покой от живак или от нещо, което предхождаше живака на едно зазоряване на границата
vs. archives 