vs. archives

Докато Главния Приватизатор предвидимо мълчи, пазейки златната акция на мирния преход, в Негова защита проговориха две важни фигури: Главния Професор и Главния Баснописец.

Главния Професор се усъмни в допустимостта Главния Приватизатор да бъде обиждан, докато самият той – Професора – консумира с обичайното си примляскване правото да обижда. Любимата му обида е „глупак”, защото той знае, че ние знаем, че миналото лято направи много глупости за кратко време.

По стечение на обстоятелства Главния Професор нарече „глупак” същия, който публично обърна внимание на поредицата от глупости, извършени от него миналото лято.

Главния Баснописец има друга водеща грижа. Той се оказа обикновен лъжец (срв. вътрешната кореспонденция на редакторите на ЛВ в „Казах, че ще помълча, но е време да говоря” и текста му „Право на уточнение”). Това – че публично се оказа обикновен лъжец – изглежда му е скрупулче от миналото лято, когато си спомняме още какво направи.

Сега Главния Баснописец реши, че е намерил сгода да се усъмни в твърдението, че Главния Приватизатор е Главен Приватизатор. Той както обикновено няма смелостта да каже това в прав текст с имена – освен Главен Баснописец той е и относително високопоставен академично-бюрократичен Играч на стъклени перли.

Дори няма смелостта да разкаже някоя от басните си.

Затова цитира притча, в която се говори за лъжци и глупци, използвайки обичайния си финт, препоръчителен за предпазливи бюрократи, които искат да се правят на пичове в извънработно време: ако някой коментира баснята му (този път само цитат от притча), автоматично се разпознава в нея.

Но за да проработи този отработен блъф, трябва да забравим, че Главния Баснописец има сериозен проблем: той беше публично уличен в лъжа.

Той цитира на очевидно близък му чужд език притчата с глупака (удряйки рамо на грижата на Главния Професор) и лъжеца (обгрижвайки собственото си скрупулче), за да нарече някой друг – безименен, разбира се – лъжец. По стечение на обстоятелствата същия, който съвсем наскоро публично го нарече лъжец.

Главния Професор интуитивно нарича друг глупак, защото има проблем с ума от миналото лято.

Главния Баснописец интуитивно нарича друг лъжец, защото има проблем с истината поне от същото време.

Корпоративно коматче мирнопроходен хляб по водата, зависимо от гласовете на Катедрата Корпорация, за всички гладни за истината.

коментиращите вече са юристи

искат отговори на въпроси, които биха могли да имат юридически последствия, кой знае вече

инсинуират, че имат страхове, предизвикани от казаното от мен, които също биха могли да имат юридически последствия, кой знае вече

нямайки самоличност и дори фалшиф фб акаунт, толкова дълбоко е потапянето

продължаваме напред

проф. кьосев, следва просто в прав текст да ми се извините

вместо както обикновено да обяснявате

извинете ми се, проф. кьосев, и после ми обяснявайте.

бях забравил за обидата, нанесена ми публично от проф. кьосев

но въпросът, който поставя венци арнаудов, е принципен:

защо в единия случай (случая господинов) обидата „не бива да се подминава“, а в другия (случая сабоурин) самият проф. кьосев я нанася, наричайки ме напълно непредизвикано „самовлюбен глупак“ – и подминава?

имате опит в триенето

нека да припомня рецензията Ви за „Йожени“ в Литклуб

изтрита

мога да припомня също, че като малко момче пиян ми се извинявахте за нея

после я изтрихте

успех

„Георги Господинов взе приза, който представлява пиленце с яйце и перо, за стихосбирката си „Там, където не сме“.“

Тук, където сме сега и с пиленце с яйце и перо

приятел, когото уважавам, не, повече: говори по необичаен начин на душата ми – ме изправи пред собствената ми съвест

каза: толелираш на стената си расистко говорене, какво става с теб, къде е гневът, къде е отговорът на социалния поет?

наистина какво става

приятелят говори от нетука, но аз не искам да се оправдавам с тука, защото никога не съм приемал тука-то за възможно оправдание

но все пак: аз съм тук, където съм

тук съм преди всичко тъкмо защото съм поет, тук съм заради болката на този език, заради болката на мимезиса на тази лудост тук

но трябва да отговарям и пред едно нетук, което уважавам, в което вярвам

то същевременно също се разпада като замък от карти пред очите ми

нима аз ще го задържа от падане – той сам вече не може да удържи себе си

каво се случва скъпи приятелю, какво става със света ни

тази лудост тук поне е болка, пораждаща поезия

страх ме от онзи свят там, който продължава да ни призовава към разум, който вече самият той не може да защити

как да го защитим ние в тази лудост тук

как

Георги Господинов изчаква появата на истинската социална поезия!

очевидно вижда хляб в нея, а може и св. св. ордени

горещо препоръчваме незабавно инвестиране в ценните книжа на „Нова социална поезия“!

(disclaimer: тове е препоръка за взимане на инвестиционни решения, базираща се на вътрешна информация под формата на лайкове във фб)

„Вашето нищожество пречи.“ (Olga Nikolova)

вече имам честта да преча на г-жа николова!

сериозно постижение

продължаваме напред (да пречим на г-жата)

има една хубава немска дума:

Schreibtischtäter

той е това

очевидно с мен като несоциализиращ се маргинал е бил по-гнусно откровен

разбира се, че той е Schreibtischtäter-ът на анонимните писма

гнусотата, споделена пред мен, съвпада с гнусотата на анонимките

той е вашият човек

обичайте си го (докато не ви го е начукал)