vs. archives

Честване на Ани Илков с домакин Ал. Кьосев?

НЕ, БлаГодаря

Още помня какво направи миналото лято

И какво правиш сега.

Когато миналото лято проф. Александър Кьосев се обаждаше устно и писмено само за да осведомява академичната общност кой с кого спи и да обижда в коментари във ФБ, все още си мислех, че мълчанието му и обидите му са балкански, академични, високомерни, мъжкарски, яки, печени, добре харчещи се в тукашния контекст обикновени университетски байганьовщини.

Приемането да бъде включен в кандидат-депутатска листа в предпенсионнна възраст обаче окончателно променя всяко възможно четене на якото му мълчание.

Дъното на заешката дупка на мълчанието на проф. Кьосев вече е реалнополитическо.

Приятно вече реалнополитическо мълчание, предпенсионни кандидат-депутате.

Да тръгнеш да оправяш бг в предпенсионна възраст е гьонсуратлък, проф. Кьосев.

„Там (в 23-ти МИР, София) на второ място е културологът и професор в Софийския университет Александър Кьосев. Същата позиция той заема и в листата в Благоевград.“

„Стефан Тафров, проф. Александър Кьосев и Тома Белев влизат в листите на „Да, България““

Интересно, а щял да бъде само редови член на „Да, България“.

Мдам, България.

„Тъй, тук публично заявявам, че правата върху „Пълен назад“ принадлежат единствено и изключително на мен, тъй като възнамерявам да учредя движение под горното наименование. Ако някой реши да го ползва за лични цели, трябва или да заплаща авторско възнаграждение съгласно ЗАПСП, или да води съдебна битка до доказване на противното. Бяхте предупредени!“ (Мартин Христов, ФБ пост от 10.09.2017, 20:09)

Предполагам, че горното е шега на г-н Мартин Христов, издател на „Продължаваме напред“ на Владислав Христов.

Но аз не се шегувам.

Твърдя в прав текст и повтарям твърдението си като отговор на шегата на г-н Христов:

Заглавието „Продължаваме напред“ на Владислав Христов, предстоящо да излезе в Издателство „ЕРГО“, е литературен плагиат.

Награждаване с държавен орден от страна на президент на ГЕРБ (номинална десница).

Предложение за номиниране за кандидат-президент от страна на Реформаторския блок („автентична” десница).

Предлагане на министерски пост от страна на президент на БСП (номинална левица).

Трите политически валенции имат един и същ литературен субект. Непротиворечивото им пресичане в него е квинтесенцията на Мирния преход в политиката и литературата.

Разликата между приемането на държавен орден от президента на ГЕРБ и отклоняването на офертите на Реформаторския блок и БСП е пренебрежима, доколкото субстратът й е фигурата на народен писател в епохата на пиар-медийната му възпроизводимост.

Като привидно политически надпоставена фигура, народният писател е съсредоточието на промискуитетните политики на Мирния преход – литературнополитическо аз сме. Неолибералният му фондационен произход не изключва в крайна сметка ничия оферта, стига тя да е отправена от някого реално на власт.

Неприемането на определени оферти е неразделна част от допустимостта на всяка оферта, доколкото тя изхожда от участваща в управлението политическа формация. Народният писател е несъвместим единствено с опозиционна позиция в дългосрочен и средносрочен план.

Припознаването му като потенциална фигура на и във властта от всяка поредна власт се поддържа и възпроизвежда както при приемането, така и при отказа на дадена оферта. Отказите се капитализират под формата на по-голяма желаност и по-висока цена на приемането на всяка следваща предстояща оферта.

Народният писател е финалният продукт на политическото търсене от страна на всички, на капитализирането на всеки отказ и приемането на най-добрата оферта с оглед на една бъдеща всенародна полза под формата на Оскар или Нобел.

Дори висшата народна добродетел на завистта е безпомощна пред предложение, което все повече изглежда, че не подлежи на отказване.

Бележка: „неприемането на Мирния преход трябва да е център на живеенето на Манифеста

компромиси с това, което комунягите и ченгетата си уредиха в България, ще прави картинката все по-гротескна

принудата към ляво литературно действие при антикомунистическа нагласа е добре да се обяснява всеки път, за да се отбелязва шизофренията на българското като ключово постижение на комунягите и ченгетата

1. за гоговците всички са августингосподиновци, паразитиращи върху гоговщината

2. никоя победа не може да лиши победените от достойно поражение

3. той се колебаел дали да приеме ордена, убедили го да бъде себе си

4. „всичко на този свят е живо и го боли“: навлизаме в нова фаза на рентиерския капитализъм

Това е реплика на Говорещата Лисица от Антихрист на Ларс фон Триер.

След подялбата на „Поетически Никулден 2016“ между Г. Господинов и П. Дойнов трябва окончателно да е станало ясно следното:

1) Когато А-филмът на Корпорацията е издал книга, всяка остатъчна конкуренция в литературното поле автоматично се суспендира.

2) Б-филмът също получава задължителна награда в качеството си на отговарящ за академичното поделение на Корпорацията.

3) Когато членове на Корпорацията не са издали книги, те по необходимост са членове на журитата в качеството си на спечелили литературни награди и академични фигури.

Корпорацията Reigns.

Лисицата говори, а вие мълчите, очаквайки подаяние от нея.

Горко ви.

уведомявам приятелите си

че блокирах Slavi Tomov

в лично качество на уморен до смърт от неговото „аз сме“

всичко – и особено субектът и езикът – трябва да си има граници

теглих моята

Корпорацията си поделя наградата „Поетичен Никулден 2016“

Продължаваме напред