„проектът „Нова социална поезия“ – тревожно обещание за рецидив“ (Елка Димитрова, в. „Култура“, Брой 12, 31 март 2017)
хем сърби, хем боли
с пълно разбиране към сърбежния копнеж по безрецидивен корпоративен прогрес в границите само на капиталистическия реализъм бихме приветствали изясняването на въпроса рецидив на какво е Нова социална поезия
предчувствието за болка е правилно и оправдано
но истината изисква жертви и болка
„добър вкус“ а.к.а. „литературна култура и въображение“ вече имат партийно представителство
деца, боя се зарад вас
„Eто това е то липса на литературна култура и въображение.“
проф. кьосев (кандидат-депутат)
изтъкнатият литературовед, културолог, културтрегер и познавач на „пролетен вятър“ проф. кьосев коментира стихотворение на васил прасков на стената на владимир сабоурин!
потресаваща липса на обидни квалификации от страна на проф. пардон кандидат-депутат кьосев, интересно
явно кандидатдепутатстването се отразява благотворно на културата и въображението
къв късмет за бг литературата
След поредната пиар акция на Георги Господинов, този път около Оскар в резерв за късометражна анимация, чийто сценарист и режисьор той НЕ е, има за пореден път нова степен на яснота по следното:
1. паразитът има принципно пиар предимство пред реалния производител
2. иззетото от паразита национално представителство измества реалните фигури на а) глобалния иноватор и местен неолигархичен производител (българския действителен носител на „Оскар“ за технологични постижения в киното за 2017 г.) и б) сценариста и режисьор на номинирания за Оскар късометражен анимационен филм
3. пиар акцията на паразита работи в режим резерв, който поражда продукт независимо от реалния резултат
4. продуктът отново е паразитна симулакрумна слава в резерв, съществуваща независимо от реалността на произведеното и неговия реален производител.
поредният бутик в мола на червено-пенбената буржоазия
чиста съвест за софийските елити
вече не помня какво направи миналото лято, нека опитаме пак да сме заедно
всички красиви, талантливи, образовани
животЪТ ни мина на софийските площади
нека направим ненаправената съдебна реформа 2 3 4 5 със стриктно нерумънски мирни средства
протестиращият човек в крайна сметка е красив
когато протестиращите деца на софийската буржоазия се изправят срещу полицаите от софийските села, аз съм на страната на полицаите
вече има обвинения, че съм рубладжия
prove it
титрите на кинопродукцията
Който Не Гласува За Правилния Десен Кандидат Е Рубладжия
неумолимо изтичат
сбогом, тарикати
Благодаря на всички, прочели и коментирали Отвореното ми писмо до Александър Кьосев.
Нагледно опровержение на мита, маскиращ се като неолиберален, но всъщност дълбоко расистки, че с Владимир Сабоурин не може рационално да се дискутира.
проф. кьосев (кандидат-депутат) обяви списъците на избирателите и колегите си
селектираните избиратели и колеги са избрани лично от него
моля всеки да провери дали е избран да бъде избирател и колега на проф. кьосев
списъците са окончателни и не подлежат на обсъждане от страна на суверена и научни журита
Уважаеми проф. Кьосев,
Обръщам се към Вас във връзка с новината за влизането Ви в реалната политика и първата Ви публично и писмено видима стъпка в новата Ви сфера на изява – ФБ поста Ви от 22.02.2017 г., 17:38 ч.
В него Вие се обръщате към „разни хора във Facebook” едновременно като кандидат-депутат и литературен наблюдател, говорите ex cathedra, но в крайна сметка вече се обръщате към реални избиратели.
Очевидно с почуда и леко професорско раздразнение Вие „гледате”, че „разни хора” се интересуват от мотивите Ви да влезете в политиката. Макар че тези разни хора са според Вас само „във Facebook”, като кандидат-депутат Вие вече автоматично ги касаете като избиратели (суверен) и данъкоплатци, които все още съществуват реално извън Facebook. Обичайното Ви в академичната сфера и литературните среди арогантно държане е абсолютно неуместно, когато вече говорите в новото си качество на кандидат-депутат.
Докато все още няма избирателен образователен ценз, Вашето високомерно обръщане към „разни хора във Facebook” – всъщност избиратели и данъкоплатци в реалния свят, в който възнамерявате да действате – е политическо недоразумение, дължащо се на погрешното допускане, че можете да се държите в политическата сфера като професор по културология в лекционно или семинарно занятие.
От момента, в който стана публично известно включването Ви в политиката, Вие дължите по дефиниция обяснение на всеки избирател за мотивите Ви да се включите в политиката.
Вие дължите също така едно по-специфично и диференцирано обяснение за влизането Ви в политиката на академичната и литературната общност, чийто член сте. Това обяснение трябва да е на по-високо аргументативно ниво от една „кратка биографична справка за тази партия”, която пействате, за да спестите време.
„Животът ми премина на софийските площади” и следващото по-долу в справката Ви за партията може да е достатъчно като мотивация в комсомолска характеристика и за прием в тази партия, но определено не е за аргументативните стандарти на сферата, която определяте като сфера на Вашата експертиза в края на справката за партията.
Още в първата Ви писмено удостоверима изява като кандидат-депутат Вие си позволявате да се отнасяте неуважително както към избирателите като цяло, така и към Вашите колеги в частност.
Достатъчното като мотивация за тази партия не е нито за разни хора във Facebook – юридически надпоставени като избиратели спрямо кандидат-депутатската Ви фигура – нито за равнопоставените Ви колеги от академичната и литературната общност.
Пействането на кратка биографична справка за тази партия вместо пряко аргументирано обръщение към избирателите и колегите е груба проява на неуважение към тях.
Дължите на избирателите и колегите си уважителни обяснения отвъд партийната визитка и смешките на литературен наблюдател пред пенсия, искащ да се пенсионира като депутат.
С уважение,
Владимир Сабоурин
vs. archives 