в противен случай не е ясно
какви са тези къщи без врати и прозорци
тези несвършващи колони от коли
а ако съдим по тези фосфоресциращи сенки
възможно е да сме в преизподнята
под този кръст
със сигурност има църква
Дизайн Ваня Вълкова
В реалността няма прилагателни
нито съюзи, нито предлози
кой е видял някога един игрек
извън Граматиката на Бейо?
в реалността има само действия и неща
мъж, танцуващ с жена
жена, кърмеща бебето си
погребение – дърво – крава
междуметието е дело на подлога
наречието е дело на даскала
и глаголът съм е халюцинация на философа.
Дизайн Ваня Вълкова
Определям себе си като благоразумен човек
Не като озарен професор
Нито като пророк, знаещ всичко.
Изненадвам себе си наистина понякога, играейки
Ролята на разгорещен кавалер
(Щото не съм светец от цепеница)
Но не се определям като такъв.
Скромен глава на семейство
Фиерабрас, плащаш данъците си.
Нито Нерон, нито Калигула –
Клисар, човек от гъмжилото
Чирак на светец от цепеница.
Дизайн Ваня Вълкова
Забранена е молитвата, кихането
Плюенето, възхвалата, колениченето
Благоговеенето, воя, храченето.
В това помещение е забранено да се спи
Ваксинира, говори, отлъчва от църквата
Да се настройва инструмент, да се спасяваш с бяг
да се прихваща чужд сигнал.
Строго е забранено да се тича.
Забранено е пушенето и съвкупляването.
Дизайн Ваня Вълкова
Не казвам, че слагам край на нещо
Не си правя илюзии в това отношение
Исках да продължа да стихоплетствам
Но вдъхновението свърши.
Поезията се държа добре
Аз се държах ужасно.
Какво печеля, ако кажа
Добре се държах
Поезията се държа зле
Щом се знае, че аз съм виновния.
Какъв е смисъла да се правя на ударен!
Поезията се държа добре
Аз се държах ужасно
Поезията приключи с мен.
Дизайн Ваня Вълкова
Двойка прясно женени
Спира пред гроб.
Тя е в безупречно бяло.
За да виждам, без да ме видят
Скривам се зад колона.
Докато тъжната булка
Плеви гроба на баща си
Заниманието на несъвършения кавалер е
Да чете списание.
Дизайн Ваня Вълкова
В продължение на половин век
Поезията бе
Рая на превзетия глупак.
Докато пристигнах аз
И се установих с моето влакче на ужасите.
Качвайте се, ако искате.
Да е ясно, че не отговарям, ако слезете
Кървейки през носа и устата.
Дизайн Ваня Вълкова
Щом минат годините, щом минат
Годините и се отвори във въздуха ров
Между душата ти и моята. Щом минат годините
И аз бъда само някой обичал навремето
Същество, спряло за миг пред твоите устни
Нещастно, уморено да скита из паркове
Къде ще си ти? Къде тогава
Ще си, дъще на целувките ми!
Дизайн Ваня Вълкова
Ръст среден
Глас нито тънък, нито дебел
Големия син на начален учител
И на шивачка за всякакви поправки
Мършав по рождение
Макар и предан на добри софри
Изпити бузи
И по-скоро обилни уши
Лице четвъртито
На което очите едвам се отварят
И нос на боксьор мулат
Надвесен над уста на ацтекски идол –
Всичко това озарено
От нещо средно между ирония и коварство –
Не особено в час, нито пълен будала
Бях каквото бях: миш-маш
От олио и оцет
Кървавица от ангел и добитък!
Дизайн Ваня Вълкова
vs. archives 