Хайнер Мюлер „Празно време“
Моята вчерашна сянка
Изгоря слънцето
На един уморен април
Прах върху книгите
През нощта
Часовниците вървят по-бързо
Няма вятър откъм морето
Чакане на нищо
31.12.1994
Моята вчерашна сянка
Изгоря слънцето
На един уморен април
Прах върху книгите
През нощта
Часовниците вървят по-бързо
Няма вятър откъм морето
Чакане на нищо
31.12.1994
От моята килия пред белия лист
С драма в главата за публика дето я няма
Глухи са победителите победените неми
Хвърлям чужд поглед върху чужд град
Сивожълти облаците пред прозореца преминават
Белосиви гълъби върху Берлин серат
14.12.1994
възрастен човек който се оттегля от деловия живот
с болки в гърба от стоене зад тезгяха в магазина си
две дъщери се въртят около брадата му, скосили очи към касата
най-младата има очи само за него това не се брои
сега магазинът ще бъде разделен само на две части
на Фриц Марквард
В лавката на Берлинер ансамбъл
Която след падането на Стената се казва CASINO
В театъра съгласно Брехт разговор за Ибсен
Бавно пътуване към дома през чуждия град
В който живях петдесет години
Ибсен затворен в малката си държавица
С експлозив в прекалено тежкия си мозък
Със своята забранена любов И от всички страни
Аплодираните до смърт Която му отпуска време
За едно късно творчество с лавини и морско вълнение
1.12.1994
Този който така и не намери изход от камъка
В хватката
На Борджиите
Сполетян от паразити
Върху кожата на одрания накриво лицето му
По-друг материал е обичал той отколкото камъка
Мъжки член станал на мрамор
Жена на кръстовището докато чака да светне зелено
Преглежда ноктите си Образ от реклама
Десет минути по-късно тя ще е мъртва И се появява
Утре във вестника за пръв и последен път
20.1.1993
луната още не беше изгряла
трима нямаше вече да я видят
когато телата им на клоните се клатеха
тя стоеше над планините красива
Лек дъжд върху лек прах
Върбите в страноприемницата
Се раззеленяват: ставане и зелено
Ала ти господарю по-добре да пийнеш вино преди сбогуването
Защото няма да имаш другари
Щом стигнеш градските врата на Го
(на Ерик Хонекер по Езра Паунд и Рихаку)
Гърдите твоите очи ме гледат
Колко дълго още АЗ ще издържа на погледа РОЗОВИТЕ ПЪПКИ
Кога твоят торс ще ме срути в каменоломната си
При твоите отломки глава и ръце длани
Делфи: между мен и боговете
Крясък на звяр излязъл да търси плячка