vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Категория: Heiner Müller

Хайнер Мюлер „По пътя за страната обилна“

 

По пътя за страната обилна с
Ориз която няма да достигне
Гладният продава сина си
За храна за из път

(по Пу Сунлин)

 

 

Хайнер Мюлер „Аякс например“

Хапчето си е тесла
ти подмий се със Аякс
Народна мъдрост

В книжарниците се накамаряват
Бестселърите литература за идиоти
На които не им стига телевизията
Или по-бавно видиотяващото кино
Аз динозавърът не по Спилбърг седя
Размишлявайки за възможността
Да напиша трагедия свещена простота
В хотел в Берлин нереалната столица
Погледът ми през прозореца пада
Върху звездата на Мерцедес
Която на нощното небе се върти меланхолно
Над златото от зъби от Аушвиц и други филиали
На Дойче Банк върху Еуропасентър
Европа Бикът е заклан месото
Сплува се на езика прогресът не пропуска никоя крава
Боговете няма вече да те посетят
За теб остава онова Ах на Алкмена
И смрадта на горяща плът която ежедневно
От покрайнините ти довява безродният вятър
И понякога от мазетата на твоето благосъстояние
Шепне пепелта пее костното брашно
Препускащ светлинен надпис на Курфюрстендам възвестява на света
ПЕТЕР ЦАДЕК СЕ ОЗЪБВА НА БЕРЛИН
BEWARE OF DENTIST ти идва да му кажеш
За Селската война най-голямата злополука
На немската история четях поклащайки глава
В състояние на невинност през хилядадеветстотинчетиресетиосма
Как може една революция да бъде злополука
В Бележката на Брехт към МАЙКА КУРАЖ
На Реформацията й бе изтръгнат кучешкият зъб
Днес мога да напиша продължението На
Френската революция във войните на Наполеон
На социалистическото преждевременно раждане в Студената война
Оттогава историята танцува отново танго
Екскурс върху революцията и денталната медицина
Написан в столетието на зъболекарите
Две зъбни протези една награда Бюхнер
Която е към края си Идващото
Ще принадлежи на адвокатите времето
Спряло като недвижимост за продан
В небостъргача под звездата на Мерцедес
По етажите на културната администрация
Що за дума Кой ли е администрирал Фидий
Един търговец на килими от Смирна съгласно ПОЛИДОР
Дори изкуството не живее само от праха
Там още свети изпушват главите под принудата за икономии
Ампутираните пробват да вървят изправени
С взети назаем патерици от стъклопластика
Под надзора на завеждащия Дирекция Финанси
КЪМ ПАРИТЕ ТЛАСКА НА ТЯХ ВИСИ ВСИЧКО
Простенва Фауст в Гьотевия саркофаг във Ваймар
Със съкрушения глас на Айнар Шлеф
Репетиращ хоровете си в черепа на Шилер
Аз динозавърът под шума на климатика
Самият пристегнат до гушата в данъчното менгеме
Държавната власт изхожда от парите те
Трябва да купуват трудът те прави несвободен родината е
Там където пристигат сметките казва жена ми
Чета Софоклевия АЯКС например описанието
На един есперимент с животни пожълтяла трагедия
На един мъж с който капризна богиня
Играе на сляпа баба пред Троя в бездната на времената
Арнолд Шварценегер в ПУСТИННА БУРЯ
За да бъда разбран от сегашните читатели
АЗ АЯКС ЖЕРТВА НА ДВОЙНА ИЗМАМА
Един човек от Сталинщат окръг Франкфурт на Одер
След новината за промяната на климата в Москва
Безмълвно свалил от стената портрета на обичния
Вожд на работническата класа на световния комунизъм
Стъпкал образа на мъртвия диктатор
Виснал на свободната овакантена кука
Неговата смърт нямаше стойност на новина Един живот
За дарака НИКОЙ ИЛИ ВСИЧКИ
Бе грешната програма за всички не стига
Последната цел на войната е въздухът за дишане
Или КАУЛИХ освободен от Червената армия
От Гулага на Хитлер чува след четири дни поход пеш
От надупчен от куршуми прозорец крясъците на жена си
Вижда войник от славната Червена армия
Да я мята на леглото глътва си азбуката
На комунизма счупва на другаря освободител
Черепа Упражнява се в самокритика разговаряйки с мъртвия
Няма кой да чуе все още крещящата жена
За последно бил видян в ешелона
За Гулага на Сталин неговата втора епифания
Пее Интернационала в конския вагон
Като мъртвец той още пее днес
С мъртвите комунисти под леда
Щастието на писането на петдесетте години
Когато бяхме приютени от белия стих
Между талпите на полягащия настрани кораб призрак
Закриляни от ироничния патос на съседните рими
Броят се само ударените срички
Срещу чакъления сипей на паметниците
Във вечността на мига
В нищетата на масовото осведомяване БИЛД СЕ БОРИ ЗА ВАС
Става разказ проституция БИЛД СЕ БОРИ
Трагедията предава богу дух Сталин например
Откакто неговите тотеми са изложени за продан
Кръвта съсирена в тенекето на медалите
На Бранденбургската врата за внуците на Хитлер
Що за текст в устата да му вложа
Или да му натъпча в мутрата в зависимост от гледната точка
В бранището на жълтите му зъби
В кавказската му вълча захапка
В нощта му в Кремъл докато чака Хитлер
Когато онемелият Ленин изплува във водката
Пелтечейки и ревейки след втория мозъчен удар
Движещият света чийто собствен език
Не иска вече да го слуша ЛЕНИНДАДА
Неговият свят квадрат на Малевич
Татаринът който закона на степта
Не проумява вече станал римлянин тъй ненавреме
На неговия изпълнител на присъдата тоз закон му е в кръвта кавказецът
Или Троцки с топора на Макбет забит още в черепа
Юмрукът свит за болшевистки поздрав
В бронираната кула на германски влак Хамлет евреинът
Или Бухарин който пее в сутерена
Любимецът на Партията дете на АВРОРА
С Хитлер може би той може да говори като мъж с мъж
Или като звяр със звяр в зависимост от гледната точка
Гробокопачът на капитализма с фюрера на мъртвите
След десет години война Троя бе готова за музея
Предмет на археологията
Самотна кучка вие само около града
От костите на отмъстителите се основа Рим
Цената една горяща жена в Картаген
Майка на слоновете на Ханибал
Рим от вълчицата откърмен наследил победителя
Гърция една провинция от която се извлича култура
3000 години след кървавото
Раждане на демокрацията с вана мрежа брадва
О НОЩ ЧЕРНА МАЙКО в дома на Атридите
Акушерския форцепс държи Атина родената от главата
Пълзи третият Рим бременен с гибел
Към Витлеем към своя следващ облик
Омаята на старите образи Умората
В гърба отзад безкрайното мутолевене
На телевизионната програма ПРИ НАС ВИЕ СЕДИТЕ
НА ПЪРВИЯ РЕД Трудността
Да отстоиш стиха срещу стакатото
На рекламата която кани воайорите на масата
НАСЪЩНОТО НИ УБИЙСТВО ДАЙ НИ ДНЕС
В съзнанието ми изплува заглавие
ПЪРВАТА РЕДИЦА съобщение за смъртни случаи в Германия
Комунисти паднали във войната срещу Хитлер
Млади като днешните подпалвачи малко
Знаещи може би като днешните подпалвачи
Другояче знаещи и другояче незнаещи
Във властта на сън който те прави самотен
В кръговрата на стоката сношаваща се със стоката
Имената им забравени и заличени
В името на нацията от паметта
На нацията каквото и да е това или може да стане
В настоящата смес от насилие и забрава
В лишения от сънища студ на космическото пространство
АЗ АЯКС КОЙТО КРЪВТА СИ ПРОЛИВА
ВЪРХУ СВОЯ МЕЧ ПРЕВИТ НА МОРСКИЯ БРЯГ ПРЕД ТРОЯ
В белия шум
Боговете се завръщат след края на предаването
Изгаря копнежът по пълната рима
На света в пустинята броди ден в мечта
Римите са вицове в пространството на Айнщайновата
Светлина не отделя пяна вълната
Паметникът на Брехт е оголял сливак
И така нататък каквото позволи езикът
Или Лексиконът на немската рима
Последната програма е изобретяването на мълчанието
АЗ АЯКС КОЙТО КРЪВТА

1994

Хайнер Мюлер „Филоктет 1950“

Филоктет, държащ в ръка лъка на Херакъл, болен от
Проказа зарязан на Лемнос – който без него бе празен –
С оскъдни провизии от царете, не се показа никак
Горд, не спря да вика, додето корабът се скри от погледа, незадържан от неговия крясък.
И свикна с това, господар на острова и негов роб
Към него прикован с веригите на морския прибой, със зеленина
Прехранващ се и с твари, ловна плячка, изкарал така десет лета.
Но на десетата напразна година царете се сетили
За изоставения. Как боравел с лъка, отдалеч
Смъртоносен. Пратили кораби да приберат героя
За да ги покрие тях със слава. Ала тогава той се показал от своята
Най-горделива страна. Насила трябвало да го замъкнат на борда, та
Неговата гордост да заситят. Така той наваксал пропуснатото.

Хайнер Мюлер „Прометей“

 

Прометей, когато боговете (или както там е била наричана в отреденото му време непознаваемата воля) взривиха изпод краката му (накъде) света (какво е това), най-сетне сам със своята най-сетне свободно висяща скала

1982

 

 

 

 

 

Хайнер Мюлер „На ливади зелени“

На ливади зелени
Цъфтят много цветенца
За малките сините
Жълти за свините
За най-любимите червените
За мъртвите белите

Хайнер Мюлер „Драма“

Мъртвите чакат на срещуположния скат
Понякога подават ръка в светлината
Сякаш живеят. Докато напълно се оттеглят
В своя обичаен мрак който ни заслепява.

Ноември 1995

Хайнер Мюлер „Вампир“

 

Маските се изхабиха fin de partie
Пролетарий гамен и убиец селянин и войник
От устите взети на заем не се процежда звук
Разсея се властта срещу която стихът ми
Се разбиваше като прибой в цветовете на дъгата
На телената ограда на зъбите умира последният крясък
ДОБРЕ ДОШЛИ ВЪВ ВОРКУТА КОМИСАРЮ/ЕЛА (Е)МИСАРЮ
Вместо стени около мен стоят огледала
Погледът ми търси моето лице Стъклото остава празно

1995

 

 

Хайнер Мюлер „Между сраженията срещу мен“

 

Между сраженията срещу мен
Които са моята работа
(Родът войска и начинът на водене на битката се сменят
Един от нас винаги побеждава, най-често
Това е другият)
Се разполага едно мъртво време, скандирано със
Зобене съвокупяване дроги приказки – живота.
Прекалено дълго е, раните
Прекалено бързо се затварят.

 

 

Хайнер Мюлер „Върху лист със стихотворения“

 

Върху лист със стихотворения
Току-що изтеглен от пишещата машина
пълзи насекомо
Не знам дали щеше да ми достави удоволствие
Но знам със сигурност едно аз бих го убил
преди десет години без
Колебание Какво се е променило
Аз или света

 

 

Хайнер Мюлер „аякс“

 

може би прометей е трябвало да изчака
новото човечество което зевс имал в главата или вече
на чертожната дъска
нетърпението e престъплението. сталин е знаел че
условието за новия човек е било унищожението
на стария.
ленин е имал право като казал на троцки: ние сме си
заслужили бесилото.