Той гледаше заедно със съответния пореден мюзикъл-клоун от ЦК забранените филми, например „Последното Танго в Париж“. И те естествено констатираха, че не могат да причинят това на народонаселението.
например, „1984“ на Джордж Оруел, подвързан в „Произход на семейството“ на Фридрих Енгелс
Гърдите твоите очи ме гледат
Колко дълго ще издържа на погледа от РОЗОВИТЕ ПЪПКИ
Кога ли торсът ти ще ме запрати в своята каменоломня
При твоите отломки глава и ръце длани
Делфи: между мен и боговете
Изкрещава търсещо плячка животно
Този, който държеше котката под ножа на другарчето по игра – бях аз.
Аз хвърлих седмия камък по лястовичето гнездо – и седмият бе този, дето удари.
Когато луната бяла стоеше срещу прозореца – насън
Аз бях ловец, преследван от вълци, с вълците сам.
Заспивайки дочувах в оборите конете да крещят.
Нашата любов е силна
като огъня.
Като мъглата дето асфалтовите градове навестява
като слънцето пред което ландшафтите са голи
като луната търкаляща се по площадите
като вятъра – барабанчика в дърветата
като гората от която са напаравени ковчезите
Носорогът има рог
Отпред е рогът
Ако рогът беше отзад на носорога
Носорогът щеше да е гъзорог
за Феликс Гатари
What authorities are there
beyond Court tittle tattle
(Момзен до Джеймс Брайс, 1898)
Въпросът защо големият историк
Не написва четвъртия том на своята РИМСКА ИСТОРИЯ
Дълго очаквания върху императорската епоха занимава
Историците след него
Предлагат се добри основания
Завещани в писма слухове предположения
Липсата на надписи Който пише с длето
Няма собствен почерк Камъните не лъжат
На литературата не може да се разчита ИНТРИГИ И
ПРИДВОРНИ КЛЮКИ Дори сребърните фрагменти
На лаконичния Тацит само четиво за поети
За които историята е бреме
Непоносимо без танца на гласните
Върху гробове срещу гравитацията на мъртвите
И техния страх от вечното завръщане
Не са му били по вкуса цезарите на късната империя
Тяхната умора техните пороци
На него му стигал единственият Юлий
Дето му бил скъп колкото собствената му надгробна плоча
Още предстояло да ОПИШЕ СМЪРТТА НА ЦЕЗАР
Отговарял щом запитвали за бавещия се
Четвърти том ДА НЕ ГОВОРИМ ЗА СТРАСТТА
И РАЗЛАГАЩИТЕ СЕ СТОЛЕТИЯ след него
СИВО ВЪРХУ СИВО ЧЕРНО НА ЧЕРНО За кого
Надгробният надпис Че акушерът Бисмарк
Бил същевременно гробокопачът на райха
Плацентата на фалшива депеша
Можело да се заключи от третия том
Размекнал се в Шарлотенбург
Два пъти дневно пътуване с конския трамвай
В праха на книгите и ръкописите четиресет
Хиляди в дома на Момзен Махщрасе осем
Дванайсет деца в сутерена КУРАЖЪТ ДА СГРЕШИШ
Който КВАЛИФИЦИРА ЗА ИСТОРИК АЗ ЗНАМ СЕГА
ЗА ЖАЛОСТ КАКВО НЕ ЗНАМ Например Защо
Се разпада една световна империя Развалините не отговарят
Мълчанието на статуите позлатява залеза
ТОВА КОЕТО РАЗБИРАМЕ СА ИНСТИТУЦИИТЕ
НО ТОЙ Е УМОРЕН ДОСТА ПРАШАСАЛ
Пише благоверния Дилтай на Граф Йорк
ОТ ПЪТУВАНЕТО ПО ПРАШНИТЕ ПЪТИЩА НА ФИЛОЛОГИЯТА
НАДПИСИ И ПАРТИЙНА ПОЛИТИКА
БЕЗ НОСТАЛГИЯ НА ДУХА ПО НЕ-
ВИДИМОТО ЦАРСТВО Неговото царство бе осезаемото
В писмо до дъщеря си госпожа Виламовиц
Мечтае за вила край Неапол
Не за да се научи да умира Като му дойде времето идва смъртта
И никаква милост СЛЯПА ВЪГЛИЩАРСКА ВЯРА
ЗА ГРАФОВЕ И БАРОНИ християнството
Болест по дървото тръгваща от корена
Рак инфилтриран от разузнавателни служби
Дванайсетте апостоли дванайсет тайни агенти
Предателят предоставя доказателството за съществуването на Бога
И фирменото лого Савел колонизирано
Ловджийско куче играе ролята на социалдемократа
Станал Павел при падане от кон
И овен водач на Непознатия Бог
На когото вкарва овцете в кошарата
За подбора избавление или осъждане на вечни мъки
Единствено пред червеите мъртвите са равни
Ченге под прикритие първият папа
Само Йоан на остров Патмос окаден в дрога
Еретикът психопомпът терористът
Видял възхождането на новия звяр
Мечтата за Италия е мечта за писане
Стимулантът на лунната светлина върху руините
С божественото високомерие НА МЛАДИТЕ МИ ГОДИНИ
НА ПО-МЛАДИТЕ ПОНЕ МЛАД НЕ СЪМ БИЛ НИКОГА
Оставащото е БОЖЕСТВЕНАТА ГРУБОСТ A POOR
SUBSTITUTE в мочура орлите Защо да
Пише това само защото тълпата иска да прочете
Че в блатата има повече живот отколкото
Във висините е известно от биологията
Как да им разтълкуваш на хората
И защо че първото десетилетие от управлението на Нерон
Възпрепятствания артист кървавия
Музиката се търгува скъпо във времена на упадък
Когато всичко е казано гласовете стават сладки
Било щастливо време за народа на Рим
Най-щастливото може би от цялата му дълга история
Той имал хляба и зрелищата си Касапницата
Ставала по горните етажи
И се радвала на висок зрителски интерес
Пожар в Дома Момзен предизвикан
Не от християнска разпаленост срещу библиотеките
Като преди две хиляди години в Александрия
А от избухване на газ МАХЩРАСЕ ОСЕМ
Довел до появата на ужасната надежда
Че големият учен все пак написал четвъртия том
Дългоочаквания върху императорската епоха
И ръкописът изгорял съвместно
С другите в библиотеката например
С четиресет хиляди тома плюс ръкописи
Спасен бил ФРАГМЕНТЪТ ЗА АКАДЕМИЯТА
Седем страници план обрамчени от огъня
В ЪГЛОВИ СКОБИ ИЗГОРЕЛИТЕ ДУМИ
НА МОМЗЕН както пишат издателите
Сто и дванайсет години след пожара
За пожара съобщават вестниците
Читателят на вестници Ницше пише на Петер Гаст:
„Прочетохте ли за пожара, избухнал в дома на Мом-
зен? И че са унищожени конспектите му, най-
внушителната подготвителна работа, която може би някой жив
в момента учен е осъществил? Той отново и отново се
хвърлял в пламъците, така че е трябвало в крайна сметка
да се упражни срещу него, покрития с изгаряния, насилие. Подобни
начинания като това на Момзен със сигурност са
много редки, защото една чудовищна памет
и съответната критическа проницателност и
Подреждането на подобен материал рядко се обединяват,
а по-скоро работят обикновено едни срещу други. – Като
чух за случилото се, сърцето ми се преобърна
Вътре в мен и дори в момента изпитвам физическа болка, щом
помисля за това. Състрадание ли е това? Но какво ме интересува
Момзен? Та аз изобщо не съм благоразположен към него.“
Документ от столетието на писането на писма
Страхът от самота прикрит зад въпросителни
Пишещият в празнотата не се нуждае от пунктуация
С Ваше позволение ще говоря за себе си Момзен професор
Най-големият историк след Гибон според Тойнби
(Или казал редом Вечно гризящият страх
На хвалените че измервателната лата лъже)
Приживе обитавал Шарлотенбург Махщрасе осем
В продължение на две три страници За кого пишем
Ако не за мъртвите всезнаещи в праха Мисъл
Която може би не Ви е по вкуса на Вас учещия младежта
Забравата е привилегия на мъртвите
Във всеки случай самият Вие забранявате
Във завещанието си публикацията на своите лекции
Защото лекомислието зад катедрата извършва предателство
Спрямо усилията на писалището Дори ЕНЕИДА
Ако попитат Вас трябвало да бъде изгорена в съгласие
С волята на провалилия се Вергилий На когото Август
Строителят на Рим самият в колебание пред съвършенството
Защото премълчава бездната натрапил безсмъртието
БОЖЕСТВЕНАта КОМЕДИЯ не би била
Написана или с по-малка трайност
Без отсъждането му срещу огъня
Иска ми се да можехте да прочетете Кафка професоре
Във Вашия мраморен склеп върху пиедестала Ви
Бомбите на Втората световна война Вие знаете
Не пощадиха Махщрасе Пощадена
Не бе Вашата Академия на науките
От сгромолясването на азиатското деспотство продукт
На грешен прочит и грешно наречено
Социализъм следвайки големия историк
На капитала На когото не обърнахте внимание
Работник в друга каменоломня
Преди паметника му да се установи на Вашия пиедестал
В продължение на една държава време Пиедесталът отново е местонахождението Ви
Пред университета кръстен на Хумболт
От властелините на една илюзия
(Те не са чели Вашата Римска история
Нито Маркс който премълчал своя прочит
Ако беше живял по-дълго щеше да може да се твърди
Че било от завист може би към паричния израз на Вашата
Нобелова награда евреинът му с евреин)
Уловен в плетката на червените цезари
Които скандират НЕГОВИЯ текст с войнишки обуща
Как се прочиства минно поле попитал Айзенхауер
Победител във Втората световна война един друг
Победител С ботушите
На маршируващ батальон отговорил Жуков
ВЕЛИКият ОКТОМВРИ НА РАБОТНИЧЕСКАТА КЛАСА възпят
Доброволно С надежда Или в двойната душаща хватка
От прекалено много гърла Или с вече прерязани
Бе лятна буря в сянката на Световната банка
Танц на комари над татарски гробове
WHERE THE DEAD ONES WAIT
FOR THE EARTHQUAKES TO COME
Както би казал може би Езра Паунд другият Вергилий
Заложил на грешния цезар провалил се и той
Защото призраците не спят
Предпочитаната им храна са нашите сънища
Простете професоре горчивия тон
От университета кръстен на Хумболт
Пред който Вие отново стоите на пиедестала си
Дълго след смъртта Ви ще бъде изрината
Тъкмо сега предполагаемата смет на новата
Сляпа въглищарска вяра не за графове и барони
Вчера по време на ядене в скъпарски ресторант
В отново обединено-прочистената столица Берлин
Прелиствах студентските записки по Вашите лекции
Върху императорския Рим пресни от книжния пазар
двама герои на Новото време хапваха на съседната маса
Лемури на капитала ченчаджии и търговци
И докато слушах техния диалог жадуващ
Да подхраня погнусата си от Днеска и Тук:
„Тези четири милиона / Трябва веднага да ни капнат // Ама това
нема как да стане // Нема да забележат нищо бе // Ако ти
не владееш тази клавиатура / Си загубен Това можа да
го видиш при Х / Той не я владееше // Ти трябва
да му я / Втълпиш или отива на кино Жалко // Та значи аз
се опасявам / Че ще го заковат за стената Като
медуза // Там ще си виси И ще трепери като желе
// Мисля че е добър рекламен агент Като за начало /
Опре ли обаче до якото запретване на ръкави… // Тогава трябва
нещата да минат в други ръце // Но тогава въпросът е Са
ли ръцете толкова добри / Че да могат да обърнат копието
// Трябва да го скастриме // Трябва да
го купиме за Дойче банк // Сами ще го вкараме
дето трябва / С клещите секачки / Ще му покажа
аз на него Тогава ще печели / Наистина пари.“
Пет улици по-нататък както загатват сирените
Бедните нанасят побой на най-бедните
И щом господата се сближат пури и коняк
Стриктно по учебника по Политикономия
На капитализма: „Мен искаха / да ме пратят
в помощно училище // Майка ми бе твърда като кремък / Срещу всички Ти
ще се явиш на матура / Учителският съвет бе винаги раздвоен /
Имаше учители които ме смятаха за глупав.“
Животински звуци Кой би писал за това
Със страст омраза не си заслужава презрението на празен ход
Разбрах за първи път писателския Ви блокаж
Другарю професор пред римската императорска епоха
Щастлива както е известно при управлението на Нерон
Знаейки че ненаписаният текст е рана
От която изтича кръвта дето не спира никоя посмъртна слава
И зеещата празнина в монументалния Ви труд
Бе болка в моето кой знае още докога дишащо тяло
И си спомних за прахта във Вашия мраморен склеп
И за студеното сутрешно кафе в шест
В Шарлотенбург в Дом Момзен Махщрасе осем
На работното Ви място обсадено от книги
1992
Онасис, изобретателят на корабите на мъртъвците
Калас, най-красивият глас на столетието
Споделяше леглото му
Наистина, той живя в мрачни времена.
Времената са станали по-светли.
Времената са станали по-мрачни.
Когато зракът казва: аз съм мракът
Той казва истината.
Когато мракът казва: аз съм
Зракът, той не лъже.
vs. archives 