vs. archives

Отсега насетне невзимането на участие – но и осъждането от позицията на невзимащия участие – съдържа особен вид подлост.

Трябва да се случи чудо, за да се измъкнеш от подобен водовъртеж. Чудото се случва безброй пъти и то така, че насред неодушевените цифри се появява човек и дарява помощ.

Когато всички институции стават съмнителни и направо с лоша слава и дори в църквите чуваме публично да се молят не за преследваните, а за преследващите, тогава нравствената отговорност преминава върху отделния човек или, по-точно казано, върху още непречупения отделен човек.

Жертвите ще бъдат значителни. Ала с тях върви ръка за ръка едно непосредствено печелене на суверенност.

Тя не е само протестираща или емигрираща, а такава свобода, която иска да подхване битката.

Описанието на страданието, диагнозата е по-важна – отчетливото очертаване на това, което е изгубено.

Това е източникът на лековерността на модерния човек, вървяща ръка за ръка с религиозното неверие. Той вярва на нещата във вестника, но не и на написаното върху картата на звездите.

Чистото, упражнявано по антични образци насилие, не може да триумфира трайно.

Който е избегнал катастрофи знае, че го дължи в основата си на помощта на обикновени хора, неподчинени на омразата, ужаса, автоматизма на баналностите. Те устояха на пропагандата и нейните подшушквания, които са чисто демонични.

Скоро отделният човек разбира, че неутралността би била равносилна на самоубийство – тук трябва да се вие с вълците или да се излезе срещу тях на бойното поле.