vs. archives

Щото на мен не ми харесва вече
Този свят.
Най-вече обаче гледам като на нещо чуждо
На това същество, наречено човек, на което аз
Трябва да приличам, особено това същество
Страшно не ми допада. Но и аз самият, нека само го
Призная, не си допадам и затова, а и
Поради причини, които ми убягват
От известно време възнамерявам да забегна от тоя свят и от себе си
И търся нещо подходящо
За отскок! В по-светъл час, при по-студена ведрост
Без грам недоброжелателство, защото са ме
Били, без да забележа аз самият
Да зачезна!

Около 1924

Ориз има нагоре по реката
Долу на брега на морето хората се нуждаят от ориз
Ако оставим ориза в складовете
Оризът ще стане по-скъп за тях.
Дърпащите баржата нагоре по течението ще получат още по-малко ориз
Тогава оризът за мен ще поевтинее още повече.
Какво всъщност е оризът?
Знам ли какво представлява оризът?
Знам ли кой знае това!
Аз не знам какво е ориз
Знам само неговата цена.
Идва зимата, хората се нуждаят от дрехи
Тогава трябва да се купува памук
И памукът да се задържа в складовете
Щом дойде студът, дрехите ще станат по-скъпи.
Предачниците плащат прекалено високи заплати.
Изобщо има прекален много памук.
Какво всъщност е памукът?
Знам ли какво представлява памукът?
Знам ли кой знае това!
Аз не знам какво е памук
Знам само неговата цена.
Човекът такъв какъвто е има нужда от много храна
Това прави човекът скъпоструващ
За да се набави храна, са необходими хора
Готвачите правят храната по-евтина, но
Ядящите я правят по-скъпа
Изобщо има прекалено малко хора.
Какво всъщност е човекът?
Знам ли какво представлява човекът?
Знам ли кой знае това!
Аз не знам какво е човек
Знам само неговата цена.

1930

Отново и отново
Във все нови битки
Никога неприключени, никога неизчистени
Стои капналият
Без никакви изгледи

Отново и отново
Пропада подът
Отмятат се приятелите
Много подове, някой и друг приятел
Той изразходва докрай
Оскъдното доверие

И който в безкрайната нощ
Впримчен в битки
Често проверяващ чия
Е кръвта на бузата му – устоява
Съглежда
В настъпващото утро
Пред себе си
До където стига поглед
Младите, с не по-малка численост, но
Със свежи сили пълчищата на
Същинския враг

И
До такава степен се вижда лишен
От всички средства за борба
(Защото потеглилият с хиляди други, не намира
За себе си дори вечеря)
Че за него остава като най-добрата
Единствена надежда
Отново
Да се изправи пред всичко това и да добави
Към старите си поражения
Още едно ново

1930

1
Няма извинение
За този, който не пристига. Падналият
Не го извинява камъкът. Нека дори пристигналият
Не ни досажда с разказа за постигнатото от него
А мълчаливо да предаде
Себе си или повереното му!

2
Каква е ползата от мост
Построен през най-студения сезон
От най-твърдата стомана по най-добрите чертежи
В свободното време на строителите, пожертвано от тях
Ако той е един метър по-къс от необходимото?

3
Където чакат
Там трябва да се пристигне.

4
Спести ни историята си!
Разбитото ти коляно
Не ни насища стомаха!
Ти просто –
Както винаги –
Повреди инструмента ни!

1930

С кого не би седнал праведният
За да помогне на правдата?
Кое лекарство е прекалено горчиво
За умиращия?
Каква низост не би извършил, за да
Изкорениш низостта?
Ако можеше да промениш накрая света, за какво
Би казал прекалено съм добър за това?
Затъни в болка
Прегърни касапина, но
Промени света – той има нужда от това!
Кой си ти?
Като смрад изчезни от
Изчистената стая! Дори и да си
Последната мръсотия, която ти
Трябва да отстраниш!

1930

Запушете ушите си с восък
Иначе сте изгубени
Затова: восък в ушите ви
Иначе и вие сте изгубени
Защо родени сте изобщо
Запушете ушите си с восък!

Около 1929

Кой построи седмовратата Тива?
В книгите се мъдрят имената на царе.
Царете ли домъкнаха скалните късове?
И многократно разрушавания Вавилон
Кой го съгради толкова пъти отново? В кои домове
На златозарната Лима живяха строителите?
Къде отидоха вечерта, когато китайската стена бе завършена
Зидарите? Великият Рим
Е пълен с триумфални арки. Кой ги издигна? Над кого
Триумфираха цезарите? Многовъзпяваната Византия
Само дворци ли е имала за обитателите си? Дори в легендарната Атлантида
Крещяли в нощта, когато морето я погълнало
Давещите се имената на робите си.

Младият Александър завладял Индия.
Сам ли го направи?
Цезар разбил галите.
Не го ли съпровождаше поне един готвач?
Филип, император на Испания, плакал, когато флотата му
Потънала. Никой друг ли не плака?
Фридрих Велики победил в Седемгодишната война. Кой
Победи освен него?

Всяка страница – победа.
Кой сготви гощавката за победителите?
Всеки десет години – един велик мъж.
Кой плащаше разходите?

Колкото истории
Толкова въпроси.

1
От черен дъжд разядено е седмократно
Предъвкващото любовта небце
Сълзящи щорите подобни на саван –
Това е стаята, която е последна.

2
Проказа по тапетите от мухъл побелели!
В ламперия заврени, и споени, и втвърдени –
Как нежно свети през затвор небето
На двойка бяла, съешила се небесно.

3
В началото седи си той в хавлии влажни
И смуче черни пури, дадени от нея
Като използва времето да я увери чрез кимване
С полузатворени клепачи колко я обича.

4
Тя чувства колко е космат и мъдър!
В цепнатината под клепача се процежда ден воднист
Зеленясало сапунен се заоблачава сводът
И той предчувства смътно: вече гние ризата ми.

5
Коняк наливат в сухи трупове
Той зоби я с вечерна светлина зелена
И пламват вече слабините й
Лицето избледнява постепенно.

6
Като ливада заблатена тя е
(А двамата сираци са и глухи, с плът отпаднала!)
Той би поспал, но тя не го оставя!
Зелени небесата – току-що валяло е!

7
Ден втори – труповете те увиват
В хавлиите втвърдени, лепнещи
Оцапани чаршафите завират в слабините си
Защото вече знаят – зъзнат често те.

8
И, ах, през тях тъй режещо премина любовта
Както когато Бог градушка по водите мята!
И в тях дълбоко бликна и изкорми ги почти
Сгъстена като хмел горчилка.

9
От пот, урина, смрад в косите си
Те вече утринния въздух не усещат.
Но утрините идат година след година
Скотски, сиви в покрития с тапети склеп.

10
Ах, детското й тяло седефено прелива!
Сурови удари понесло от дърво чепато и любов
Като разлагаща се дървесина на спасителната лодка
В морска буря! В роса удавена трева!

11
Ах, ръката на гърдите зеленясва!
В краката черната воня на чума!
Мек въздухът потича по стъклото на прозореца
А те – наврени в гниещ шкаф!

12
Като помия вечерта се стича по прозорците
Пердета шугави са от цигарен дим.
Повлечени са двама влюбени в зелените води
От любовта подгизнали като останките на кораб

13
На морско дъно, в тропиците, на трески
Висят сред водорасли те и риби бели
От вятъра солен там горе над водите
Дълбоко долу почват те да се люлеят.

14
През ден четвърти сутрин рано с удари
На скриптящи брадви влязоха съседите
И чуха тишина, видяха трупове
(Шушукаха си нещо за сияние зелено

15
Което могат да излъчват привиденията), миришеше
На влюбеност леглото още, напукани от студ прозорците –
Трупът е нещо тъй студено! Ах, пълзеше още
Черна нишка студ от техните гърди.

1921

1
Откъде идва той?
От плътта идва той!
От въздуха идва той
От речната вода
От пустинята
От градовете идва той.
Щом дойде той
Тръгва си отново.

2
От какво се учи той?
От реката се учи той!
От книгата се учи той
От лицата на хората
От ударите с юмрук
От смеха се учи той
Щом научи достатъчно
Тръгва си отново.

3
Къде отива той?
Навсякъде отива той!
Към планинските проходи отива той!
Към градовете
Към моретата
Към изворите отива той
Щом достатъчно е повървял
Не отива повече.

1928

1
От черен дъжд разядено е седмократно
Предъвкващото любовта небце
Сълзящи щорите подобни на саван –
Това е стаята, която е последна.

2
Проказа по тапетите от мухъл побелели!
В ламперия заврени, и споени, и втвърдени –
Как нежно свети във затвор небето
На двойка бяла, съешила се небесно.

3
В началото седи си той в хавлии влажни
И смуче черни пури, дадени от нея
Като използва времето да я увери чрез кимване
С полузатворени клепачи колко я обича.

4
Тя чувства колко е космат и мъдър!
В цепнатината под клепача се процежда ден воднист
Зеленясало сапунен се заоблачава сводът
И той предчувства смътно: вече гние ризата ми.

5
Коняк наливат в сухи трупове
Той зоби я с вечерна светлина зелена
И пламват вече слабините й
Лицето избледнява постепенно.

6
Като ливада заблатена тя е
(А двамата сираци са и глухи, с плът отпаднала!)
Той би поспал, но тя не го оставя!
Зелени небесата – току-що валяли!

7
Ден втори – труповете те увиват
В хавлиите втвърдени, лепнещи
Оцапани чаршафите завират в слабините си
Защото вече знаят – зъзнат често.

8
И, ах, през тях тъй режещо премина любовта
Както когато Бог градушка по водите мята!
И в тях дълбоко бликна и изкорми ги почти
Сгъстена като хмел горчилка.

9
От пот, урина, смрад в косите си
Те вече утринния въздух не усещат.
Но утрините идат година след година
Скотски, сиви в покрития с тапети склеп.

10
Ах, детското й тяло седефено прелива!
Сурови удари понесло от дърво чепато и любов
Като разлагаща се дървесина на спасителната лодка
В морска буря! В роса удавена трева!

11
Ах, ръката на гърдите зеленясва!
В краката черната воня на чума!
Мек въздухът потича по стъклото на прозореца
А те – наврени в гниещ шкаф!

12
Като помия вечерта се стича по прозорците
Пердета шугави са от цигарен дим.
Повлечени са двама влюбени в зелените води
От любовта подгизнали като останките на кораб

13
На морско дъно, в тропиците, на трески
Висят сред водорасли те и риби бели
От вятъра солен там горе над водите
Дълбоко долу почват те да се люлеят.

14
През ден четвърти сутрин рано с удари
На скриптящи брадви влязоха съседите
И чуха тишина, видяха трупове
(Шушукаха си нещо за сияние зелено

15
Което могат да излъчват привиденията), миришеше
На влюбеност леглото още, напукани от студ прозорците –
Трупът е нещо тъй студено! Ах, пълзеше още
Черна нишка студ от техните гърди.

1921

* Liebestod, финалната част на Тристан и Изолда на Р. Вагнер (б. пр.).