Още първия ден, още в самото начало
Когато двойката прегърната тук влезе
Знаеше прагът, че измъкване няма
И това прекрачване е последно.
Зелен зад оградата безмълвно потъна
Листака на дървото, увехнал изведнъж
И като тръпнещи в леглото се качиха
С усмивка изостави ги вятърът обичен.
1921
Като помия вечерта изля се връз прозорците
Пердетата са шугави от дим цигарен.
В зелената вода двамина влюбени се носят
Кат корабни останки от любов проядени.
Към края – и сънливост страшна
Тъй често ги налягаше, че те
Без порив правеха го. И като утайка
Избликваше във тях горчилката зелена.
Макар в сезон на тежки дъждове
Той още сменял потника между краката й
В тъмното сега отказал се е вече
И те не му обръщат вече никакво внимание.
1921
1
Сега в нощта, когато те обичам
Бели са облаците в небето без звук
И водите бучат връз камъните
И вятърът тръпне в трънака сух.
2
Бели води текат
Надолу през годините.
И на небето все така
Облаците винаги.
3
По-късно в самотни години
Ще гледат облаците бели пак.
И ще бучат връз камъни водите.
И вятър ще тръпне в сухия трънак.
1921
Кормчии на ковчег пиян до козирката
Напушени на кораби тънещи в огнена жар
И той, дето на потъващото си корито
Канеше гларус, кит, водорасло и лунна светлина.
1921
Било е тъмно някога и някога ще бъде светлина
Отдайте почит на тези, които изпълниха си дълга
Разръфани от харпуни, гъбясали от води
Нагризани от плъхове, белязани от камшик
Гордо надигнаха непобедени лица.
1921
Ела в зандана на обречените
Ела, удобно се разположи във нищото!
Когато лампите красиво светеха
Видя и ти сиянието живо.
1921
Да убиеш самия себе си
Е плиткоумна работа.
Може да си побъбриш за това с перачката.
С приятел да обсъдиш За и Против.
Известен патос, иде отвътре
Трябва да се избягва.
Макар че това не бива да е догма.
Но по-добре ми се струва все пак
Малко шмекеруване както обикновено:
Писнало ти е да си сменяш бельото, а още по-добре:
Жената ти е изневерила
(Тва върши работа при онези, дет изпадат в почуда при подобни неща
И не е кой знае кво.)
При всяко положение
Не бива да изглежда
Все едно си се
Смятал за нещо особено.
Около 1920
1
Годинките ми минаха, уви.
И нищо не научих, тъп съм си.
Време е за умирачка, нямам кръст
Дай ракия, брат, или пък помогни?
2
Измий лицето си, когато цапа ти ръката!
А аз се моля да го скрият плесен и гасена вар!
Всичко се износва, изхабява знаеш как е
Но как да скрия сипаничавата си душа?
3
Види ли ме някой тъй облечен за ковчег
Да ме среши към очите той молбата ми към него е
Да се прекръсти мож’, но щом бледнее той пред мен
Пред всяка твар той може да изгуби своя тен.
1920
Никой не знае нищо сигурно.
Те ядат и пият. Те спят и раждат –
Зачеват само смъртни.
Само понякога знаят, че всичко отминава.
Когато са радостни
Те знаят: всичко си отива като пролетния вятър.
Никой не знае дали може да живее вечно.
Когато са уморени
Те знаят: вятъра вечно вее.
Никой не знае дали трябва да живее вечно
Никой не знае нещо сигурно
И ако сутрин си строи сияйни домове
За да живее вечер в тях
Той не знае
Дали вечерта няма тихо да си тръгне
Безмълвно в почуда да си иде
И не знае защо
И не знае улицата
И не знае колко дълго
Никой не знае нещо сигурно.
Около 1918
Почерпен трябва вече със ракия
Човек пред тялото ти да предстане
Пред даровете ще се олюлее инак
Ще му откажат колената слаби.
О, Ти, щом вятъра във храсталака
Надигне роклята със вихрен плясък
И меките раздрал обвивки
Колèне между колене притискам.
Вечерното небе до козирката те налива
Със течността тъй тъмна, понякога индигова.
И за капак за цапане е тялото ти по бельо
В широко ширнало се бяло легло.
Ливадата не само от пиячката се клати
Когато между колената ти лежа.
А тъмното небе му иде да потъне
Поклащайки се все по-бързо и до дъно.
И меките Ти колена полюлкват
В покоя Твой сърцето лудо
Посред земя и небо се люлеем с Тебечка
Към преизподнята упътени полекичка.
1918
vs. archives 