vs. archives

Не забравяй: това са години
През които въпросът не е да победиш, а
Да се пребориш за поражението

Живеещият за извоюването на победата
Не познава победата
Спасяващият се от потъващ кораб
Търси не най-хубавия остров, а
Най-близкия.

Да промениш света
Не означава: да победиш.
Не тръгвай на поход за
Промяната на света, а
Победи в родния си град, който
Остава непроменен.

Ти подготви победата
Ти се пребори в битката, сега
Би могъл да победиш
Не побеждавай!
Продължавай да се бориш!

Не се отдавайте прекалено на плана
На съвършеното и не ми хвалете
Прекалено безапелационно
Вечерното небе, от което по-красиво няма –
Резервирайте за себе си непрестанно
На мига да противоречите.

Който има желязно чело
Казва: черното е черно
Бялото е бяло – вика безсрамникът
Само защото е било така, той казва: така е било.
Само защото онзи го е направил, той казва: онзи го направи.
Който се занимава с нас – как да го взимаш такъв на сериозно?
Който не го е срам да е близък с нас – как да общуваш с подобен човек.
Кои сме ние, за бога? Какво значение има, че ние сме
Казали нещо?

Около 1932

Какво чакате?
Глухонемите да говорят с вас
И ненаситните
Да ви отстъпят нещо!
Вълците ще ви хранят, вместо да ви разкъсат!
Поради дружелюбност
Ще ви поканят тигрите
Да им извадите зъбите!
Това чакате вие!

1933

1
Селянинът се грижи за своята нива
Наглежда добитъка си, плаща данъци
Прави деца, за да пести от ратаи и
Зависи от цената на млякото.
Жителите на градовете говорят за любовта към родната земя
За здравия селски корен и
Че селянинът е фундаментът на нацията.

2
Жителите на градовете говорят за любовта към родната земя
За здравия селски корен и
Че селянинът е фундаментът на нацията.
Селянинът се грижи за своята нива
Наглежда добитъка си, плаща данъци
Прави деца, за да пести от ратаи и
Зависи от цената на млякото.

Това което у теб бе планина
Го изравниха със земята
И твоята долина
Я засипаха с пръст
Сега над теб минава
Един удобен път.

Всичко се променя. Да започнеш наново
Можеш при последния си дъх.
Но станалото станало. И водата
Която сипа във виното, не можеш
Повече да излееш от чашата.

Станалото станало. Водата
Която сипа във виното, не можеш
Повече да излееш от чашата. Но
Всичко се променя. Да почнеш наново
Можеш при последния си дъх.

Около 1944

Ти сподели с нас нашето поражение, сподели сега
С нас нашата победа.

Ти ни предупреди за погрешните пътища
Ние поехме по тях, ти
Пое с нас.

Седя край пътя.
Шофьорът сменя гумата.
Не съм с удоволствие там, откъдето идвам.
Не съм с удоволствие там, където отивам.
Защо наблюдавам смяната на гумата
С нетърпение?

Поклаща тя на ясли тежко виме
И похапва. Виж как подхваща тънка сламка!
Подава се за кратко от устата ѝ
Грижливо я преживя, за да не изпусне нищо.

Дебело тялото, окото тъжно, остаряло
Привикнала на зло, преживя колебливо
От години с вежди вдигнати –
Не се учудва, като я прекъсне някой.

И докато тя сеното си набавя
Млекото ѝ извличат. Тя търпи безмълвно
Да дърпа вимето ръката му –

Познава тя ръката. Дори не се обръща
Не иска и да знае кво се с нея върши
Използва вечерното настроение – и сере.