vs. archives

Предполагаем портрет
на поета:
путка на добра ученичка
в абсолютното черно
спретната, бяла
като бела екичка
Кучко мръсна
Бело цвете.

Правоъгълникът от масивни представителни сгради в сталинистки стил обграждаше вътрешен двор с разкопки на римски руини, в които играехме на топка, криеница или фунийки, и православна базилика, която стоеше далече от игрите и близо до загадките. Някой бе влизал там през паяжината от обраслите в бурени скелета, ала не ходехме там, когато бяхме заедно, сякаш бе място за самотни експедиции. Руините бяха наш дом и лабиринт, в който можехме да слезем и да се настаним, или да го погледнем отгоре, седейки и клатейки крака на оградата, отделяща древните камъни от туристите и пришълците. В огромната сграда имаше входове към много места: апартаментът на Теди, при когото идвах да играем, бомбоубежището, в което години по-късно, през есента на 89 като класен ръководител веднъж водих децата, учреждението, където ходех за българското гражданство. Винаги имах чувството, че ще объркам входовете, всеки път с облекчение установявах, че съм на прав път и че входът е правилният. Асансьорът бе облицован в тъмно дърво, имаше решетка от вътрешната страна, която се издърпваше и затваряше след вратата, за да тръгне асансьорът. Повикът да натисна бутона за четвъртия етаж преди да съм издърпал скърцащата дървена хармоника бе силен, да потегля нагоре без крехката предпазна решетка, която може би отделяше пътуването от най-силното и мъжествено предизвикателство. От тъмното дърво на ламперията изпъкваше под таблото железноцветна кутийка за стотинките. Теди носеше на врата си връвчица, на която висяха ключът от апартамента и пробита монета от 1 ст. Той сваляше връвчицата от шията си, пускаше стотинката в процепа на кутията, натискаше бутона за четвъртия етаж и издърпваше монетката, след като асансьорът потеглеше. Пътувахме нагоре зад дървената решетка, Теди надяваше връвчицата с ключа и стотинката обратно на врата си, въпреки че скоро пак щеше да я свали, за да отвори вратата на апартамента.

Нейната работа е
да надипля и раздипля
гънките около мъртвото тяло
достатъчно дълго
за да мине за работа
пред наглите женихи на живота.

An old beast ended in this place
Sylvia Plath

Комин на крематориум пушекът
Бял като при имаме папа фабрика за тухли
И цигли пепел с цвят на пепел от рози изривана
С мотика сипвана с мотиката в чували вдигани носени
На глава катъри пред двуколки управлявани стоешком
С гуми от бус изтрити до гладкост отразяваща слънцето
Жената омесва парчето глина мъжът го мята в калъпа притиска
Приглажда слага отгоре печата на собственика далечна хералдическа
Лилия от времената на колонията изнемогваща в жегата на робския труд
Под слънцето на капиталистическата свобода тухли единички стелещи се
На вълни на мъртво море напукано от суша дъно мъртво вълнение смугли деца
Събират глината разболяват се налага се викането на лекар налага се погребението им
Задлъжняването неизплатимия дълг на всичко живо пред смъртта и капитализма
Ако избягат ще ги открият и изтезават няма изход най-много да се самоубият
Казва майката словесни животни человеци словесни същества същи и ожидаящи
Душевно естествено за бъдостност нетленна глината е в техните женски ръце
Езиците пламък избиват през пепелта законът категорично забранява робството
И предписва минимална почасова ставка минимална работна заплата и дори
Отгоре заплатите се ориентират по цените на пазара целуваш публикацията
Във вестника съобщаваща за акция на полицията в тухларна разкритие че
Работниците НЕ са получили минималната си заплата с телефон слушалка
Водиш неравна борба за освобождение добрата новина се отпразнува с тези които
Още са поробени дебел скакалец надзирател на мотор наблюдава отстрани как
Казваш на хората че спасение има от комина зад тебе се издига пушек

Балистиката е майка
На всички неща преди
Бащата на теорията
На Големия взрив

провиснала ръка

седиш на края
на леглото

и я подритваш
с краче

Arest.com не ми излиза от главата

най-великата българска проза и поезия, която съм чел

величието на терора на истината

спомени за сцени от незапомнено отдавнашен прочит на Записки от мъртвия дом, банята

Неповинен българин на Раковски

Приближенията на Юнгер

Ето:

„Дните и нощите са дълги. Сънят идва рядко. А с него и кошмарите. Шмъркаме почти всички хапчета, които получаваме. Надзирателите ни викат – „наркомани, искаме да ги гълтате пред нас“. Крием ги под езика. Детски номер, но минава. Тук всички детски номера минават, защото също като в детството от това нищо не се променя. После идва вдигащия кокаин. Безбройните кафета на цедка. Разтреперваш се, но поне нещо се случва. Хероинът… отпускаш се на леглото и не мислиш за нищо тревожно. Пушим диазепам на наргиле, направено от два пластмасови катетъра. Бързо научавам химията на нещата. Законите на света, поради които се намирам в ада.“

Васил Прасков

Стоката НЕ е
(при слаби продажби) или

Стоката НЕ сме
(при добри продажби) е

Стоката, която винаги казва да.

Всичко свърши
Престой в провинцията
Майка на всички неща
Прислушвам се в дишането ти
Ио пак е у дома

Всичко свърши
Совите на минерва
Разперват крила
Не цел, а край
Ио пак е у дома

Всичко свърши
Имаш пиш
Лягаш между нас
Хъркане на третата сливица
Ио пак е у дома

На Катерина Крушева

Ето водната повърхност сива почти бяла не
Както е близко до ума и казват немците синя
Чайките привинтени в гофрираната ламарина
Горе в подрязаните акации се гушат гълъби бръснат
Лястовиците върбите на пяна жабунякът на топка
Парцал за прах минава циганин на колело дъждът надут
На макс умен телефон барабани по химическите
Тоалетни клатушките сладоледените чадъри нестле
Римските бутафории излят с пари от новата разпадаща се
Бетон добре усвоени от корпорацията бяло борче джудже
Само турски имена издълбани по беседката с кирилица
Щъркелче се учи да лети Ио помага на бръснещия дъжд
Да отнесе остатъка от главичката на глухарче вече
На полумесец тъстът ни пресреща строг в униформа
С бадж пред някаква институция купувам земя заеми нощна
Смяна всичко затворено в шест вечерта културен шок
Няма жив комар яко пръскане за джулая немска
Клавиатура с разменени y и z трансмариска
BMW X6 СС влизане във фебе от третия път
Отсреща тополите на стена