vs. archives

Тук си толкова млад и смел
Това момиче го видя на излизане
Някой ти подвикна от отсрещния тротоар
Виж само какво парче, ти вече я беше видял
Но подвикването на неаполското момче
Завинаги се вряза в чувството ти
За красотата й твърдата светлосянка
Твърдия и доста по извит контур
На устните отколкото при учителя липи
Силна глава милостиво склонена
Към младенеца и двете хлапета ангели
Трите хлапетии гледат нагоре към теб
Като мръсни просекинчета от южна италия
Или кученца оваляни в прах очакващи
Кърма или някакво парченце ти докосваш
Смуглите краченца на бебето
Зеленикавокехлибарените ти очи
Гледат надолу някъде покрай хлапетата
Втренчили очакващи погледи в теб
Не знаеш накъде гледат очите й търсиш
Погледа на неаполското момиче

Познавах отнякъде тази жена
Това достойнство неразличимо от красотата
Тази красота неразличима от достойнството
Начина, по който ръката й докосваше
Рамото на първородния й син казваше
Всичко това беше жена, в която любов
И истина съвпадаха в един-единствен жест
Видях я да изскача на улицата след детето си
За да омекоти удара на връхлитаща кола
Бащата е нощен охранител тази майка беше
От елитна част на специални сили участваща
В операция по екстракция и спасяване на заложници
От територия под контрола на мафията
Заложника бе нейния едничък син

Не е вярно, че можеш
Да се помириш със смъртта
Отключваш вратата и влизаш
Мирише на запустение и лайна
Не е вярно, че можеш
Да се помириш със смъртта

Не е вярно, че можеш
Да се помириш със смъртта
В края на празния коридор те чака
Любимото мъртво тяло любимата й коса
Не е вярно, че можеш
Да се помириш със смъртта

Не е вярно, че можеш
Да се помириш със смъртта
Отваряш кофата за биоотпадъци
Радостта на белите червеи гмежта
Не е вярно, че можеш
Да се помириш със смъртта

Не е вярно че можеш
Да се помириш със смъртта
Зад прозорчето на крематориума
Уюта на планинска хижа празна душа
Не е вярно, че можеш
Да се помириш със смъртта

Не е вярно, че можеш
Да се помириш със смъртта
Кажи истината и се покай.

Не е вярно, че можеш
Да се помириш със смъртта
Отключваш вратата и влизаш
В стаята мирише на запустение и лайна
Не е вярно, че можеш
Да се помириш със смъртта

Не е вярно, че можеш
Да се помириш със смъртта
В края на празния коридор те чака
Любимото мъртво тяло любимата й коса
Не е вярно, че можеш
Да се помириш със смъртта

Не е вярно, че можеш
Да се помириш със смъртта
Отваряш кофата за биоотпадъци
Радостта на белите червеи гмежта
Не е вярно, че можеш
Да се помириш със смъртта

Не е вярно че можеш
Да се помириш със смъртта
Зад прозорчето на крематориума
Уюта на планинска хижа и празна душа
Не е вярно, че можеш
Да се помириш със смъртта

Кажи истината и се покай.

Отдавна не знам откъде знаех
Че нещото на поезията нищото й
Е деня на мъртвите знаех го
Когато като пишлеме пишех
Кур на бялата страница знаех го
Когато за първи път се влюбих
И напълних гащите от страх
Както по-късно видях при покойник
Знаех го когато видях лицето
На смъртта в откраднатия труд
Наречен капитал вкаменен
Като вмръзнало в леда лайно
Знаех го когато ти умря и в моргата
Беше последната ни любовна среща
В моргата не на шибаното погребение
Къде ритуално те бяха обезобразили
И целунах челото на чужда жена
Знаех го когато ме упрекваше
Че съм обсебен от грозното
И беше толкова толкова красива.

Стоя в сияния студ
С търговищката принцеса
В родния й град не знам защо
И в тиквата ми в сърцето ми
В гащите ми блъска ю ту

It’s a beautiful day

Със самото събуждане
От воле пиша в леглото яко
Стихотворение посвещавам го
Изпращам го отговарят ми
Оди се шибай мадафака

It’s a beautiful day

Реалността няма значение
Поезията е сияния път в нищото
Езиците са дим на напушили се
Маймунски прайдове вселенското
Съзнание е син неонов геврек

It’s a beautiful day

1
Искам да възпея атлантическия океан
Омиващ несъществуващите ми родини
Големите води под твърдта създадена от господ
Както и големите води над твърдта
Където него вече го няма, но той раздели
С твърдта горната от долната вода, в която
Да се отразява величественото му отсъствие
Величествено отразено във величието на океаните
В големите води под твърдта искам
Да възпея несъществуващия остров на свободата
Искам да възпея несъществуващата свободна
България на непобедилото априлско въстание
Искам да възпея атлантическия океан
Свободата свободата свободата свободата
В която се отразява великото отсъствие на господ
Отразено във величието на водите под твърдта
Във величието на атлантическия океан
Омиващ несъществуващите ми родини

2
Атлантическия океан е ритъма
На радостния триумфален сблъсък
На пружиниращата плът на вълна
С пружиниращата плът на вълна
На най-пружиниращата женска плът
На оттеглящата се вълна с най-пружиниращата
Мъжка плът на прииждащата вълна
Ритъма сънуван от майка на танкера
Ритъма сънуван от бебето й ритъма на радостта
На триумфалния сблъсък на най-пружиниращата
Най-женската плът на оттеглящата се вълна
С най-пружиниращата мъжка плът на прииждащата
Този сблъсък е ритъма на атлантическия океан
Този сблъсък е бебето в утробата на танкера
Насред океана в неспирния ритъм
На сблъсъка на женската и мъжката плът
На женската и мъжката вълна ритъма
На радостния им триумфален сблъсък
В бебето в утробата на танкера насред океана
В спомена за триумфиращия ритъм на атлантическия океан
Във всяко египетско робство на всяка суша
В сянката на всеки бряг, който е умирането
Триумфиращата радост на спомена
За сблъсъка на оттеглящата се и прииждащата вълна
Радостта радостта радостта радостта
На ритъма на атлантическия океан
Триумфиращата радост на ритъма на океана

3
Искам да възпея атлантическия океан
Индиговооранжевия хоризонт на запад
На незалязващото слънце спряло над океана
Смелата визия, че пътувайки на запад
Може да се стигне до западните индии
Не по крайбрежието на познатото
Не покрай носовете на надеждата
Напролом през големите води под твърдта
Готови всеки миг да се продънят в нищото
Искам да възпея хитроумността на генуезеца
Хитроумната отчаяно смела рационална вяра
В сферичната направа на твърдта
Теория като всяка друга теория
На която няма как да заложиш живота си
Който може да бъде заложен само на голата вяра
Хитроумната отчаяно смела рационална вяра
В индиговооранжевия хоризонт на запад
На незалязващото слънце спряло над океана
Хоризонт на очакване и хоризонт на събитие
Искам да възпея атлантическия океан
Величавите води под твърдта готови
Всеки момент да се продънят в нищото
Под незалязващото спряло слънце
На индиговооранжевия хоризонт на запад
Над величавия океан, в който се отразява
Възможността за отсъствие на всяка твърд
Нищото на отсъствието на господа в чист вид
Отразено във величието на атлантическия океан
Искам да възпея този океан
Под индиговооранжевия хоризонт
На величавото отсъствие на всяка твърд
Искам да възпея атлантическия океан

4
Искам да възпея атлантическия океан
Омиващ бреговете на всички родини по избор
Португалската родина на морска ода
Американската родина на възпявам електрическото тяло
Всички португалии и всички америки на свободния избор
Който е по-голям от всяка възможна родина
Който е по-голям от всеки възможен избиращ
Възпявам английския и испанския на летището в хюстън
Възпявам тропическата буря през октомври
Неразличима в хюстън хавана сантяго
Възпявам машината за букети на входа
Възпявам троновете за лъскане на обувки
Възпявам абсолютното нищо тук-таме с еднофамилни къщи
Възпявам абсолютното нищо на свободата
Възпявам тексас подобен на марс
Възпявам всички португалии и всички америки
На свободния избор без достатъчно основание
Свободата свободата свободата свободата
Без необходимо и достатъчно основание
Възпявам морска ода възпявам електрическото тяло
Възпявам тексас подобен на марс
Възпявам океана подобен на старогръцкия космос
Възпявам атлантическия океан

5
Искам да възпея атлантическия океан
На всички съзнания преляти в едно
Електриковосиния неонов кръг
Над главите на кандидат-студенти насядали
В кръг на празната площадка на празно общежитие
Искам да възпея атлантическия океан
На всеки иманентен опит на нашата заедност
На преплисването на съзнанието
От една чаша в друга трансцендентното преплисване
В чашата на океана на всички съзнания
Електриковосиния неонов кръг над всички глави
Потопени в упойващия океан на заедността
Искам да възпея атлантическия океан
На всички съзнания преляти в едно
Електриковосиния неонов кръг над всички глави
Искам да възпея атлантическия океан
На самопознанието като капка в пенливата чаша
На трансцендентния океан на всички съзнания
В електриковосиния океан на всички съзнания
Искам да възпея атлантическия океан

6
Искам да възпея океана на любовта
Антрацитената чернота на нощния океан
Сияйната светлина на утринния океан
Искам да възпея атлантическия океан
На момичето на ботичели, което не стъпва по земята
Момичето което не стъпва по водата
Искам да възпея атлантическия океан
На флорентинеца америго веспучи
Искам да възпея италианския океан
На най-изкусните търговци и картографи
По-изкусни от португалците и испанците, по-пресметливи
По-рационални по-изобретателни до лудост
Искам да възпея генуезеца кристофа комбо
Искам да възпея флорентинеца веспучи
Искам да възпея италианския океан
На момичето на ботичели, което не стъпва
По морската пяна на генуезци флорентинци венецианци
Бракосъчетанието на дожа с лагуната
Сухопътната неземна империя на флоренция
Неземния архипелаг на хълмовете на тоскана
Флорентинското раждане на венера от морската пяна
Искам да възпея океана на любовта
Гениталиите на уран захвърлени във водите под твърдта
Пяната като спермата на водите над твърдта
Спермата като пяната на водите над твърдта
Запокитена в големите води под твърдта
Искам да възпея атлантическия океан на флорентинците
Искам да възпея архипелага на хълмовете на тоскана
Искам да възпея океана на любовта
Искам да възпея атлантическия океан

7
Възпявам атлантическия океан
На трезвия труд на трансатлантическите танкери
Възпявам огромните утроби миришещи
На окислен метал и фосили поели
По главната северна магистрала
Следваща дъгата на голямата окръжност
Най-краткия път между две точки
На сферичната повърхност на водите под твърдта
Прекосявана от огромните утроби
Насред величествени околоплодни води
Изтичащи винаги и отново преждевременно
През ръба на всяка установена твърд
Вещаейки раждането на космическия младенец
В опасващия космоса старогръцки океан
Отвъд херакловите стълбове на непразното му лоно
Искам да възпея атлантическия океан

Cabo de Roca

Възпявам атлантическия океан
На трезвия труд на трансатлантическите танкери
Възпявам огромните утроби миришещи
На окислен метал и фосили поели
По главната северна магистрала
Следваща дъгата на голямата окръжност
Най-краткия път между две точки
На сферичната повърхност на водите под твърдта
Прекосявана от огромните утроби
Насред величествени околоплодни води
Изтичащи винаги и отново преждевременно
През ръба на всяка установена твърд
Вещаейки раждането на космическия младенец
В опасващия космоса старогръцки океан
Отвъд херакловите стълбове на непразното му лоно
Искам да възпея атлантическия океан

Възпявам атлантическия океан
На трезвия труд на трансатлантическите танкери
Възпявам огромните утроби миришещи
На окислен метал и фосили поели
По главната северна магистрала
Следваща дъгата на голямата окръжност
Най-краткия път между две точки на сферичната твърд
Прекосявана от огромните утроби
Насред величествени околоплодни води
Които винаги изтичат преждевременно
През ръба на всяка установена твърд
Вещаейки раждането на космическия младенец
В опасващия космоса старогръцки океан
Отвъд херакловите стълбове непразната му утроба
Искам да възпея атлантическия океан

Възпявам атлантическия океан
На трезвия труд на трансатлантическите танкери
Възпявам огромните утроби миришещи
На окислен метал и фосили поели
По главната северна магистрала
Следваща дъгата на голямата окръжност
Най-краткия път между две точки на сферичната твърд
Прекосявана от огромните утроби
Насред величествени околоплодни води
Когато плода узрее водите ще изтекат
През ръба на всяка установена твърд
Вещаейки края на всяка плът предвещавайки
Раждането на космическия младенец
В опасващия космоса старогръцки океан

Искам да възпея атлантическия океан
Отвъд херакловите стълбове непразната му утроба