vs. archives

На ВК

Както обикновено едната сияйна красавица
и приятелката в поддържаща роля

Най-много тричетири години по-големи
от ИО като мухи без глави търсещи зарядно

В един необичайно приключенски свят
на обичайно мрачновата чакалня

Както обикновено на английски доста
развален по-развален от моя разбрах

В невъзможния словоред само чарджър
обичайното аз говоря български

Обичайния потрес у необичайната красавица
за миг бях лени кравиц говорещ

На доста сносен български необичайно
влака пристигна съвсем навреме.

Изпълнен с чуждост се стремя към теб
като коте от витрината на зоомагазин

Като източноберлинчанче от едната страна
на стената към западноберлинчанче от другата

Като момиче от острова на свободата
лягащо си с теб за паста за зъби

Като китайски работник от село в големия
окръжен град към грозновато съселянче

Като волжки немец към прародината
на алди и звездата на мерцедес

Изпълнен с чуждост се стремя
към теб моята последна родина.

Не си спомням как попаднах на тях
обявата си изглеждаше като на редовен
онлайн магазин за бебешки и детски стоки
цените бяха чувствително по-ниски
но не чак толкова, че да е подозрително
не знам защо отидохме с жена ми по тъмно
още нямаше навигация, но открихме мястото
на него обаче имаше само жилищен блок
нямаше светлинна реклама нямаше витрина
стояхме пред тъмен вход от поредица входове
имахме телефон обадихме се вдигна
подозрителен женски глас казахме за какво сме
изчакайте също толкова подозрително
от входа излезе незапомняща се жена
отвори тежка метална врата на гараж
зад вратата се отвори гледка като
от мащабиран архитектурен макет
на огромен подземен гараж на мол
с плътно паркирани всякакви модели
детски колички така купихме първата
прекрасна детска количка на ИО маркова
скъпа намалена втора употреба

Истината е, че допреди смъртта ти
не ми беше всъщност ясна беатриче
не ми беше всъщност ясна лаура
не ми беше ясно вечноженственото
дето ни влече нагоре към себе си
не ми беше ясно ходатайството каква
дума само на богородица пред сина си

Щеше да е добре да не ми беше
ставало ясно всичко това станало
ясно и истинско със смъртта ти

Щеше да е добре да си беше
останало поезия и религия защо
цената на истинността и яснотата

Трябваше да бъде смъртта ти

На EP

Ако имахме син
щеше да се казва давид
ти си дъщерята на давид

Не си рижава, но имаш лунички
правещи ме безмерно щастлив както
не е бил соломон в разцвета си

Бяла си като лилия в полето
като вечно млада хемофиличка
бяла риба от голямата река

Момиче на книгата повече от мен
на твоята възраст бях дете на сатаната
четящ книгата като сияйния лукавия

Ти беше момиче на ницше и маркс
и не се пречупи пред свръхчовеците
прекърши гордостта им с бялото си тяло

Ти стана момиче на христа
най-красивата му най-истинска невеста
цялата в кървящите цветя на стигмите

Ти го накара да усети
Той също е свръхчовешки богочовек
Той също е загрей прикования

Към лозето на отеца си ти
обърса с косите си потрошените му
от пирона нозе накара го да заплаче

Че трябва да те вземе със себе си
Тебе клонке тебе дъще давидова

Докато се ковеше докато се каляваше
стоманата
на вечна прогресивна монархофашистка монархокомунистическа българия
аз мислех за ебане кая се

Вместо да внимавам кви ги върша
смятах, че политиката и ебането са
успоредни вселени с непресичащи се
траектории на субатомните събития

Казвах си с покъртителна наивност
нали няма да се женим бъди си монархопутинистка
само ще си ударим една пишка нали
няма да се женим няма да си ми другарка

Казано е от отците политиката ще се прилепи
към ебането ебането ще се прилепи
към политиката политика и ебане ще станат
едно ще оставиш вярата на отците

Стана бързо слава богу прогресивно
събудих се в една българия където можеш
да се сношаваш с чиста съвест само с жена
от вярата си само жена от вярата на отците.

Дълго време на това знаме
имаше полумасонска символика
обрамчена от руралнохтонична
скрепена от дати на началото и края
и лъв неясно от къв зор с ташаци

После на същото знаме имаше дупка
за кратко за времето на свободата преди
да измислят корона дъбови клонки
желъди и съединението прави силата
като в хубава хижа от едно време

Сега отново е дупка с полумасонска
символика обрамчена от руралнохтонична
скрепена от дати на началото и края
и лъв неясно от къв зор с ташаци

Още по-големи ташаци за къв са му
И свинарската корона си дойде на мястото

Знам, че пчелите са праобраз
на възкресението знам, че самсон
открил пчелна пита в трупа на лъва
когото убил когато отивал да вземе
жената която щяла да го погуби

Знам, че пчелите се самозараждат
в труповете на жертвени животни оставени
да се разлагат в капищни дъбрави древна
магия лекуваща болести по пчелите
посредством разложение и самопораждане

Знам, че излизането на земната пчела
космата гъстожужаща напролет от дупка
в земята трябва да навежда на мисълта
за отваления камък празния гроб савана
отметнат като намачкано спално бельо

След което видях как пълзи покрай
трупчето на къртицата просната на асфалта
с розови ръчички богослужебно вдигнати
пред адонай на подземното небесно царство
видях как земната пчела беше месията

Знам и видях и свидетелствам

Че когато ти умираше бях забравил
всичко което знаех бях видял и свидетелствах
ослепен като самсон погребан
под храма който срутих смятайки го
в заслеплението си за капище

Ти обаче умирайки се смиляваше
помагаше на заслепеното ми неверие
кротко ме подканяше да ти настържа
прополис за домашната клеева тинктура
с която да мажеш екземите си

Смиляваше се умирайки и помагаше
вадеше от фризера парченца прополис
твърд и крехък като закоравеното ми сърце
докато твърди и крехки можеха
да се настържат ситно с рендето

Смиляваше се умирайки и помагаше
колкото повече омеква парченцето
от триенето загряващо пръстите и рендето
толкова повече да омеква сърцето ми така
ти се смиляваше умирайки и помагаше

Размеквайки закоравеното ми сърце
Като твърдия и крехък прополис

Знам че ще си спомням
за този миг нищо особено

Докосване между лопатките
като опване на гънка на материя

Като почукване с кокалчето
на показалеца по дървена врата

Като едвам доловим допир някой
иска да те предпази от опасност

Знам че ще си спомням
за този миг нищо особено

Не се обръщам вече го правя

Вече ви чувам гневно
да казвате излъгаха ме

И се чувам мило да казвам
ми плащай сметката